2012-11-09 21:52:00
Или как юношеските национални отбори затвориха устите на неверниците
"Като се класираме за Елитния кръг напишете една статия, че много хора преди квалификациите ми казваха по-добре да не ходя. Аз бях сигурен в себе си и в отбора. Малцина обаче мислеха като мен."
Това са думи на юношеския национал вече в три възрасти Кирил Десподов, след паметната победа на набор 96 срещу Испания с 1:0 в Стара Загора. Покрай успеха с 4:1 срещу Азербайджан, подпечатаното класиране и двата си гола, 15-годишният нападател ни попита: "Ще излезе ли онази статия? Напишете, че не ни вярваха, но ние успяхме. Сега не знаят какво да кажат."
Кирил Десподов и съотборниците му и в трите набора – 95, 96 и 94, опровергаха мълчаливи и устати скептици и показаха, че българският футбол има бъдеще. Въпреки всичко. Въпреки всички. Въпреки самите нас с прословутият български негативизъм, мутирал в модерното явление (и израз) "хейтърство".
И вече към края на годината е време за футболна равносметка, защото останаха само по няколко мача за първенството и Купата при мъжете и подрастващите. Международните срещи приключиха, като изключим две контроли. След малко повече от месец всеки сам край коледната елха ще тегли чертата, ще отчита хубавите и лоши моменти, ще си пожелава несбъднати още мечти за 2013-а…
Отсега нека кажем, че хората в детско-юношеския футбол имат поводи да отварят шампанско и да се усмихват. 2012-а се оказа високосна и висококачествена за много от тях. Годината е високосна за националните отбори, които отритнати и осмивани, без големи кошници и големи пари, измиха очите на българския футбол.
Да почна поред. През месец март в Бремен воденият от Александър Димитров набор 95 (с три момчета от 96, сред които и Десподов) се представи достойно на Елитния кръг, като направи 0:0 с Португалия, падна с 1:2 от Германия и срази Турция – 2:0. Три еврошампиона на тази възраст (U17) в последните години. На немците не им бяха вкарвали гол от сума време, следващият, който опъна мрежата им бе… съставът на Холандия на финала на европейското.
Този тим също бе изпратен като на заколение. С длани с широко отворени пет пръста… Едно от предимствата при следенето на детско-юношеския футбол е, че виждаш кой накъде върви. И как. От зимата насам 14 момчета от 18-те в Бремен тренираха или вече са част от мъжките отбори в клубовете си! Което още нищо не означава – пътят тепърва започва, решителната и толкова трудна крачка до мъжкия футбол още не е направена. Най-вече от тях зависи да я направят. Но зависи много и от клубовете.
През лятото най-малкият национален отбор към момента – на родените след 1 януари 1997 г. на Петър Пенчев, се представи добре на силния международен турнир в Москва, като зае четвъртото място. В групата паднахме от победителя и най-силен тим в надпреварата Русия в последните секунди. Това е доста интересен набор – специалистите го знаят.
Виж, по-горната възраст, на родените през 1996 г., тотално бе отписана. И продължава да бъде. "Слаб набор", казват не малко хора в детско-юношеския футбол. Е, националният тим на "слабия набор" взе, че победи и надигра Испания, падна с малшанс от Полша и удари пазаруващия млади таланти от Бундеслигата състав на Азербайджан. А представяте ли си, ако беше "силен" набора?!
Трудно се забравя поведението на селекционера Методи Деянов след загубата от Полша и триумфа над Ла Роха. В Сливен той бе най-спокойният човек на стадиона. Поне излъчването му казваше това. Беше уверен в момчетата си за решителния мач срещу юношите на световна футболна сила №1 в момента.
Минути след успеха с 1:0, в тъмната и хладна, но щастлива вечер на стадион "Берое", Деянов си беше… същият. Докато разговяраше с бившия си съотборник и приятел Александър Томаш и приемаше поздравления по телефона, треньорът каза нещо, което не само че не бива да се забравя, а трябва да се натяква. "Много се подценяваме ние, българите. Повече трябва да си вярваме. Не сме по-лоши в нищо", рече той все така спокоен и уравновесен.
Почти същите думи като смисъл не спира да повтаря и неговият колега Александър Димитров. Правеше го най-вече преди и след Бремен, но и при всеки удобен случай. Със "слаби" набори, лоши условия и порочна като цяло среда за младите хора, българският футбол за първи път класира два отбора на Елитен кръг. При това в единия – U17, промоцията става за поредна година. Което означава, че поне на някои места се работи добре с талантите.
А U19 осигури чудесният край на годината, като, за кой ли път, трябваше да затваря усти, да разваля лоши поличби и прогнози. Тимът на Владимир Стоянов губеше в контроли и турнири, но показа характер в точния момент. И този треньор беше сигурен в своите – каза го преди заминаването. На него му се наложи да вземе някои трудни решения, да се лиши за квалификациите от контузени титуляри… Но устоя. Шестима от 18-те на Стоянов имат шанса за втори пореден път да се изявят в Елитен кръг, след като през март играха там с набора си – 95.
Целият коментар на Viasport.bg, можете да видите ТУК
––
––