2012-12-12 10:25:00
Сезон 1965/66 е дълго помнещ се от феновете на ЦСКА
Да водиш в продължение на 28 кръга и да загубиш лидерството в последните два не е най-приятната участ в един шампионат. Случва се с Левски във втория сезон под ръководството на Витлачил, а драматичният обрат в полза на ЦСКА през 1965/66 г. се помни дълго. След три първенства, в които дотогавашният хегемон само веднъж завършва в челната тройка, червените дочакват сладък реванш. Но стигат до него не с руснака Пинайчев, а избирайки българското – едно от светилата в треньорската професия у нас Стоян Орманджиев, който също като Крум Милев е легенда на столичния Локомотив.
В началото на декември 1965 г. сезонът изглежда като поредния провален за армейците, когато Пашата е призван да спасява положението. Само седмици по-късно на България предстои решителен бараж за световно срещу Белгия, а заради националите и дебюта на Левски на европейската клубна сцена в програмата на първенството е настъпил обичайният трус – някои от срещите на фаворитите са отложени за пролетта. В началото на март тимът на Славия е смятан за най-сериозния конкурент на сините. Двубоят между първия и втория във временното класиране събира 65 000 на националния стадион, а федерацията кани рефер номер едно в света по онова време – италианеца Антонио Сбардела. Хеттрик на Аспарухов обаче отказва белите от шампионските им мераци. В един епизод от мача зевзекът Сашо Костов се заяжда с нападателя на Славия Михаил Мишев, известен още като Горнобанския кмет: „3:0! Нещо да кажеш?” „Ама Гунди! – изстрелва нисичкият „кмет”. – Той бие тъчовете, той изпълнява фауловете и дузпите, той вкарва головете. Остава и корнерите да бие и да тича да посреща топката пред вратата. А вие? Само ходите по него да го целувате при всеки гол“.
Хаосът в програмата събира дербитата Левски – ЦСКА в рамките само на 18 дни през април. Седмица преди първото от тях червените са разбити с 5:1 от софийския Спартак, за който играят бившите клубни легенди Георги Найденов и Панталей Димитров. Тук е и шампионът с Локо Сф, националът Иван Димитров, който през миналия сезон несправедливо е обвинен, че е продал решителния двубой за титлата срещу Левски и обиден напуска червено-черните. В голямото дерби обаче логиката често отсъства и армейците стигат до две победи – 1:0 и 3:0. Конфузът в сините редици става пълен, когато Сашо Костов е принуден да напусне заради разтежение и на терена се появява… резервният вратар Борис Александров. Естествено Левски не заиграва с двама на вратата, а бащата на Боби Михайлов – Бисер в продължение на 35 минута действа като полеви играч.
Въпреки двете поражения обаче преднината на сините остава комфортна. Преди последните 4 кръга в края на май и началото на юни 1966 г. отборите са лишени от своите национали, които са извикани на лагер преди участието ни на първенството на планетата в Англия. Федерацията взема соломоновско решение – и сини, и червени трябва да доиграят сезона без еднакъв брой от звездите си – по четирима. Загубата обаче е по-голяма за тима от „Герена”, защото Гунди, Костов, Абаджиев и Вуцов нямат достойни заместници в състава. Точно тогава идва сривът на действащия шампион. В 28-ия кръг той гостува в Дупница на Марек, жадуващ мъст заради унизително 1:7 от Левски. „Когато тръгвах за мач там, целувах децата, защото не знаех дали ще се върна“ – се връща в спомените си Иван Вуцов. – ЮБият блъскат, хапят, ритат от кръста нагоре“. Касапницата на 5 юни 1966 г. е впечатляваща – сините национали слушат развоя на мача по радиото и с ужас научават, че кракът на Жоро Соколов е счупен след сблъсък с вратаря Пепелджийски. Лидерът се огъва и губи ценна точка с 2:2, като изравнителният гол за столичани пада 4 минути преди края. Така авансът на сините през вечния им съперник намалява на една точка. Със Соколето в лазарета липсващите титуляри в Левски стават петима, а предстои друго тежко гостуване – във Варна на Черно море. Левскарите обаче държат все още съдбата си в своите ръце – освен точката преднина имат и по-добра голова разлика, а ЦСКА също го чака дупнишкият ад. И реми край морето е благоприятен изход за сините, защото в последния кръг двата конкурента за титлата имат наглед леки съперници – Левски домакинства на Локо Пд, а ЦСКА – на Черно море и никой не се съмнява в победите на фаворитите.
Марек е на път да улесни синята задача, след като повежда с 2:0 в 25-ата минута, като един от головете е на бъдещата деветка на Левски Кирил Миланов. Червените обаче успяват с кански мъки да стигнат до обрат 3:2. В същото време неравностойната резервна скамейка на сините проваля отбора срещу Черно море. В дните преди двубоя треньорът на ЦСКА Стоян Орманджиев, самият той варненец, подпалва телефона на колегата си в Черно море Иван Моканов с настойчивите молби моряците да се хвърлят на кръв срещу сините. „Гледай си твоя мач с Марек, а ние ще спечелим с 1:0”, отговаря Моканов и се оказва пророк. Пред 50 000 зрители на стадион „Юрий Гагарин” топката така и не навестява мрежата зад вратите, но коварен шут на Здравко Митев минава между краката на вратаря Борис Александров и спира на педя зад голлинията. Сините се опитват да върнат попадението, но два пропуска на Христо Илиев-Патрата се оказват решаващи. Обратът в първенството е налице – ЦСКА излиза с точка пред Левски и остава фасулската задача да победи вкъщи варненци. Уговорката е налице – моряците трябва да паднат в атрактивен двубой, изпъстрен с много голове. Домакините дръпват набързо с 4:0, а гостите започват да недоволстват: Айде, бе, кога ще пускате головете!”. С две попадения Никола Димитров довежда нещата до шампионското 4:2 за армейците. Така очакваното 4:0 за Левски над пловдивските железничари се оказва без никаква стойност. Така Марек и Черно море стават арбитрите в спора между сини и червени.
Миролюбивият характер на ЦСКА – Черно море от последния кръг ярко контрастира с кървавия сблъсък на двата тима на „Армията” в предишния сезон. Това вероятно е единственият случай в световната практика, в който футболист е отстранен от игра по настояване на… неговия брат. Вбесен от постоянните балтии на Трендафил Василев срещу Иван Колев защитникът на червените Иван Василев-Цапето атакува рефера: „Тоя какво го търпиш? Няма ли най-после да го изгониш?”. Съдията се вслушва и праща преждевременно под душовете бащата на бъдещия нападател Димитър Трендафилов. Варненци обаче печелят с 2:1, а клубът е девоенизиран и играчите му са лишени от армейските им звания, които им носят добри пари.
През сезона моряците участват в още един мач с предварително известен край. На 3 април 1966 г. те са призвани да дарят съгражданите си от Спартак с живителна точица в дербито на морската ни столица. Лагерът преди мача е тридневен, а разборът на наставника Моканов е удивително кратък: „Трябва да си помагаме!”. За пред хората по трибуните нулевото реми е отхвърлено като вариант, Черно море повежда с 2:1 и настава голям смях – моряците пускат соколите на стрелкови позиции, а те все се спъват в топката. Изравнителният гол на Чоко Николов изтръгва въздишки на облекчение и у съперниците. Спартак обаче така и не успява да се спаси от изпадане.
Очаквайте: Как през 1967 г. ЦСКА влезе в голямата четворка на Европа, но остана пети в България
––
––