2013-01-01 15:09:00
През 1968 г. Петър Жеков е онова, което е Лео Меси през 2012 г. – голове безспир
Сезон 1968/69 г. със сигурност печели наградата за най-объркан шампионат в историята на А група. Промените се извършват не преди началото или след края му, а през зимната пауза, сякаш не могат да почакат и ден повече. Пловдивското недомислие Тракия явно не служи за поука, защото същото окрупняване следва в столицата, после и в други градове. На 25 януари 1968 г. се пръква ЖСК-Славия от насилственото обединение на два антагонистични клуба – Славия и Локомотив, което е истинска гавра с историята и традициите им. Така участниците в А група намаляват с един, а тимът, слял железничарите с трудоваците, продължава в първенството с есенния актив на белите. Мачовете на Локо Сф от началото на сезона са заличени, като на несъществуващия вече отбор през пролетта се присъждат загуби с 0:3. Така се получава куриозът 11-те локомотивци, включени в разширения състав на ЖСК-Славия, след подновяването на шампионата да спечелят срещу самите себе си със служебен резултат. В съблекалнята на новия клуб тихата война между доскорошните железничари и слависти води до печален резултат – „супертимът” събира по-малко точки през пролетта от есенния актив на белите – 20 срещу 15 пункта. Във Варна копират столичната глупост – местният Спартак се обединява с градския Локомотив под името ЖСК-Спартак, който се подвизава в Северната Б група.
Далеч по-безболезнено е преглътнато сливането на ЦСКА със столичния Септември, който по онова време е втородивизионен тим, а и не може да се мери с успехите на червените. Левски се обединява с милиционерите от Спартак Сф и Спортист Кремиковци от Южната Б група, а овакантеното място в елита се заема от втородивизионния Академик Сф, който продължава в елита с… актива на Спартак. В Перник правят „заварка” на елитния Миньор с второразредния Металург под името Кракра.
Всъщност истинският печеливш от януарската операция е Левски, който получава допълнение към името си – Спартак, но и нещо по-важно – ведомствен статут. Това впоследствие балансира везните във вечния спор за надмощие с военизирания по рождение ЦСКА. Бракът не е по любов, а по сметка – от Спартак идват офицерските звания в МВР, апартаментите, базата и привилегиите, а от Левски – публиката. Гунди е новоизпечен капитан от милицията, Вуцата – старши-лейтенант, по-младите – старшини. В Левски-Спартак обаче не се намира място за Българския Гаринча – Георги Соколов, който е безпартиен, нестандартен и има славата на неуправляем хулиган – как да сложиш фуражка на главата му?
Оттук насетне титла за някой друг извън двата колоса става същинско явление. От 1969 до 1985 г. България има само два шампиона – в червен или в син екип с едно единствено изключение – Локо Сф през 1977/78 г. Сътресения в двуполюсния модел на българския футбол идват пак с партийно решение – за разформироването на ЦСКА и Левски след злополучния финал за купата на 19 юни 1985 г.
Ползата за сините е с незабавен ефект – в тима се вливат силни попълнения от Спартак – Добромир Жечев, Милко Гайдарски, Васил Митков, Михаил Гьонин, Иван Стоянов-Тицепа и бъдещата звезда в нападението Павел Панов, който през есента е пред трансфер в ЦСКА и дори тренира близо месец на „Армията” (на 18 септември 1968 г. играе с червената фланелка в контрола срещу Септември). Само за 7 мача след преминаването си на „Герена” Павката вкарва 4 гола, в атаката титулярно място пролучава и Митков с прякора Шопа, а рехавата защита в синьо заздравяват Пилето Гайдарски и Бобата Жечев. Така освен пагони, тимът получава нови криле в преследването на водача ЦСКА. Всеки левскар обаче помни не датата на обединението със Спартак (22 януари 1969 г.), а 17 ноември 1968 г., когато вечният враг е победен с култовото 7:2. Двубоят е в 12-ия кръг, а дотогава червените правят серия от 10 победи и едно равенство и имат комфортен аванс пред сините от 4 точки, равняващ се на 6 пункта днес. До 7:2 сините пък записват две загуби – от бъдещата си половинка Спартак Сф с 0:2 и Славия с 0:1, както и 1:1 с Берое в Стара Загора. Самоуспокоението обаче изиграва лоша шега на армейците, които допускат рекордно поражение от вечния си съперник.
Армейците, които при 2:7 за последен път излизат с обичайните за тях във вечното дерби изцяло бели екипи, не допускат психологически срив и завършват полусезона с 3 точки преднина. В 22-рия кръг авансът на лидера стига само до една точка след 1:4 в Перник срещу Миньор, но с 3:1 над сините в 26-ия кръг (фантастичен гол на Димитър Пенев от 30 метра още в първата минута) ЦСКА предрешава спора за първото място. Оттук насетне червените играят главно, за да направят новата си звезда в нападението Петър Жеков голмайстор №1 в Европа. В преследването на «Златната обувка» Жеката си е постлал добре още през най-силната година в кариерата си – 1968 г. Малцина знаят, че тогава той е реализатор от калибъра на Лео Меси през 2012 г. – с екипите на Берое, ЦСКА, националния и олимпийския ни тим вкарва невероятните 84 гола в рамките на календарната година, ако броим и попаденията в неофициални двубои и контроли. В 15-те есенни кръга с червения екип постига и рекордните за един полусезон 22 гола и пътят към ценното отличие на «Франс футбол», чийто първи носител месеци по-рано става Еузебио, е открит. «Обувката» на Жеков става нещо като национална кауза. Иван Вуцов, вече в Академик, свидетелства как преди мача с ЦСКА е постигната договорка (под давлението и на шефа на БФФ Недялко Донски) за точен резултат 3:3 – ценна точка за «студентите» срещу хеттрик на Жеката. В един момент снайперистът дори прошепва на Вуцата: «Сега ще ми центрират, ти пропусни топката, искам да вкарам красив гол от воле». «Абе, нахалник, не стига, че правим циркове пред толкова хора, ами и за красота ми приказваш», му отговаря защитникът.
Плевенските спартаковци обаче правят всичко възможно, за да прецакат голмайстора. Стига се до комични ситуации – Цанев чака Жеков на голлинията с топка в краката, но той не може да стигне до нея, обкръжен от 7-8 озверели «бодигарда». Мачът завършва 1:0 за домакините от Спартак. Кръг преди края на първенството вълшебният стрелец изостава на 3 гола от най-големия си конкурент – гърка Сидерис от Олимпиакос. На «Васил Левски» обаче идва Ботев Пд и губи в атрактивен мач с 2:4. Познахте – и четирите гола за столичани са дело на Жеков, който оформя сметката си на «златните» 36. И за да не останете с грешно впечатление – шампионското 3:1 над Левски идва не само с попадението на Пената, но и с два гола на Жеков, който наказва сините с решителен късен гол и във финала за купата, разписва се и при есенното 2:7.
Очаквайте: Как Боян Радев спасява вътрешния министър от линч в Стара Загора
Вижте видео от мача на 17 ноември 1968 (ЦСКА – Левски 2:7)
––
––