И Левски изхвърли Аякс

2013-02-04 15:42:00

"Сините" герои елиминираха холандския гранд след изпълнения на дузпи

 

Макар и да дебютира още през 1965-а в европейските турнири, Левски трябва да чака цели 10 години за първия си истински, голям триумф. Мигът на истината за “синия клуб” настъпва в късната есен на 1975-а, когато в III кръг от турнира за Купата на УЕФА жребият е посочил за съперник великия за времето си Аякс. Не може да има по-добра възможност за Левски с победа и отстраняване на холандския супергранд да скъси разликата във вечното противостоене с местния си съперник ЦСКА. И “сините” улавят своя шанс.

 

През сезон 1975/76 г. тимът стартира успешно в Европа с победа над турския Ескишехир. Второто препятствие е много по-високо – клуб от страната актуален световен шампион – Германия. По принцип българските отбори трудно си съперничат с немци и отстраняването на Дуисбург може да бъде смятано за исторически успех. След загуба в Германия Левски продължава напред с 3:1 на ст. “Васил Левски”.

 

Следващият съперник обаче е от рядката порода на най-великите отбори в света – Аякс. Трикратен европейски шампион и абсолютен доминатор на футболната мода през 70-те години.

Две години по-рано точно в София завършва серията от поредни победи на холандците, но могъществото на клуба е непокътнато. Съставът е напуснат от някои важни фигури – Кройф, Неескенс, Реп, Хаан, но на треньорския мостик отново е легендарният Ринус Михелс. А той винаги е бил по- важен за Холандия от който и да е било футболист. Името на Михелс е синоним на тоталния футбол и на красивата победа.

 

В първия мач играчите на Левски са смутени и допускат Аякс да поведе с два гола и да доминира на терена. Гол на Воин Войнов обаче връща надеждата и с добрия турнирен резултат 1:2 “сините” започват да мечтаят за триумф и написване на най-славната страница в клубната история в Европа.

 

Денят, който завинаги ще остане в аналите, е 10 декември 1975 г. Ст. “Васил Левски” се пука по всички шефове, официалното число на присъстващите е 70 хиляди, но със сигурност максималният капацитет е надвишен. Левски излиза с най-доброто. На вратата е Стефан Стайков, в защитата – Николай Грънчаров, Кирил Ивков, Иван Тишански, Стефан Аладжов, а напред – Стефан Павлов, Красимир Борисов, Павел Панов, Йордан Йорданов, Кирил Миланов, Воин Воинов. “Сините” в атака, защото всеки един от № 6 нагоре е способен да отбележи и да участва в атаките на отбора.

Играчите на Аякс, които са в оригиналните си бяло-червени екипи, предизвикали толкова много кошмарни сънища на своите противници, демонстрират самочувствие и показват най-доброто от запазения си стил. Инжекцията на Левски се нарича “синя публика”, която от първия миг вкарва своите в руслото на така мечтаната победа. И мигът настъпва – Павел Панов, който е в стихията си, навързва трима холандски защитници и прокарва топката зад смаяния Пит Шрийвърс. Голът, с който Левски се класира напред, е факт. Но до края остава около час. Холандците са пили вече веднъж горчивата чаша точно на този стадион и през второто полувреме правят невъзможното, за да се върнат в мача. Новата им звезда Рууд Геелс си оправдава името в 63-тата минута, когато ударът му се оказва неспасяем за Стайков. Оттук нататък пред Левски няма нито тактика, нито стратегия. Играчите разбират, че големият шанс се изплъзва и трябва да направят нещо извънредно, за да продължат напред. Десният бранител Николай Грънчаров, който играе първи сезон със “синия екип”, е особено активен и след негов пробив Панов добива топката във вратата и вкарва втория си гол в мача. 2:1 е максимумът, който може да се вземе в този двубой, но играчите в синьо за миг забравят, че предстоят и продължения. В края на двубоя някои от тях вдигат победоносно ръце, но само миг по-късно ги осенява мисълта, че все още нищо не е свършило.

 

Допълнителното време преминава при двуостра игра, на терена се появяват двама нови футболисти в синьо и един в бяло-червено. За Левски в игра влизат Георги Цветков и Милко Гайдарски, а за холандците в самия край на мача – Хелинг, който явно е пуснат, за да изпълнява дузпа. И точно този Хелинг в стил “Ули Хьонес” носи голямата радост за Левски и хилядите по трибуните, които организират масово факелно шествие.

 

За Левски серията от пет успешни удара от бялата точка започва Тишански, след това точни са Панов и Кирил Миланов. Първите три дузпи за холандците също са безспорни – Геелс, Крол и Нотен са безпощадни. Краси Борисов праща топката в горния десен ъгъл и идва ред на Хелинг, който бие над вратата. Апогеят е достигнат, зад топката застава Данчо Йорданов, от чийто удар зависи развръзката в мача. Йорданов не пропуска да влезе в историята с най-важната дузпа в историята на Левски. Хладнокръвно прострелва Шрийвърс и Аякс за втори път е отстранен на “Васил Левски”, само че от друг български клуб. Златната страница е написана, героите са понесени на ръце. Левски е в пролетната фаза на турнира, където го очаква нова епична драма – мачовете с “Барселона” на Йохан Кройф.

 

“Изпитвахме респект, но и непреодолимо желание за победа – започва спомените си един от големите герои в мача Иван Тишански. – Спомням си като ден-днешен как бурно реагирахме на новината, че ще играем не с някой друг, а със самия Аякс. Звъняхме си по телефоните и бяхме радостни, че ни се удава възможност да играем с толкова славен тим. За мен това бе първият сезон със синия екип, дори заради неуредици по картотеката пропуснах първия мач с турците. Уважавахме прекомерно съперника, но и желаехме да постигнем нещо голямо. Около този мач има много интересни случки. Пътуването ни до Амстердам премина с инцидент. Самолетът се развали и кацнахме във Виена, където изчакахме да дойде нов. Това отне време и някъде в полунощ пристигнахме в Амстердам. Треньорът Иван Вуцов в типичния си стил обаче веднага нареди да се направи тренировка и някъде в късни доби се озовахме на стадиона. Тренирахме около час, после се прибрахме в хотела, вечеряхме около 3 часа през нощта и за всички бе някак странно как при тези обстоятелства ще играем само след няколко часа с великия Аякс. Все пак постигнахме добър турнирен резултат, благодарение на гола на Войнов и се прибрахме в София с огромната надежда, че е възможно да сътворим чудо. Още повече че бяха пресни спомените от мача с Дуисбург и препълнените трибуни. Това, което нашата публика ни даде като кураж на реванша с Аякс, бе над очакванията. При такава гореща подкрепа няма как да не се почувстваш длъжен да спечелиш. Ние имахме уникален отбор с изключително силни футболисти. Павката Панов играеше най-силния си футбол, но и другите до него в нападение бяха от висока класа. В защита до мен играеше изключителният ни капитан Кирил Ивков, с който трябваше да спрем най-опасния играч на гостите Рууд Геелс. По стечение на обстоятелствата станах първият българин, изпълнил дузпа след края на мача, защото това бе първият мач в евротурнирите, решаван с дузпи. И петимата вкарахме, а след удара на Данчо Йорданов настана неописуема еуфория. Ние бяхме победили Аякс. След това се заредиха нови големи мигове в Европа, 5:4 срещу Барселона, четвъртфинала с Атлетико, мачовете с Милан и Реал, но победата над “Аякс" е с особено място в нашите спомени”- така завършват спомените на Тишански.

 

Жаклин Михайлов

––

* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com

––

Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com