2013-02-26 09:16:00
Бербатов има дълъг път да извърви, за да стигне статута, който има Кантона в сърцата на феновете
Той вече е там. Покори футболния Еверест. Вторият българин. Редом до Христо Стоичков. Други няма. Ицо също отдавна окачи обувките на пирона, но Митко продължава да ни радва, да ни кара да се гордеем, че сме българи, че той е наш сънародник.
Бербатов изигра мач номер 200 във Висшата лига на Англия. Държавата, за която мнозина мечтаят, но могат да играят там, само ако той ги покани на сватбата си. Стига за другите. Сега думата е за него! За Магьосника от Благоевград. За момчето, което остана неразбрано на “Армията”, но сега е един от символите и поводите за гордост в Борисовата градина.
200 пъти той стъпи официално по терените на Висшата лига. И в деня на този рекорд за пореден път показа най-доброто от себе си. Гол шедьовър. Поредният магнетичен момент, който отново накара англичаните да го аплодират. Така бе и при онзи фамозен финт срещу Уест Хям, при хеттрика срещу Ливърпул, при петте гола срещу Блекбърн…
Голмайстор на Висшата лига, странен и загадъчен, но в същото време гениален, преди две години той бе на път да си тръгне. Но остана и победи. Тогава той завърши сезона като жертва на едно от най-спорните решения на Фъргюсън. И без да е играл на губещата страна в най-неравностойния финал в историята на Шампионската лига. Без да се е присъединил към Карик, Рууни, Фабио и останалите в това отчаяно тичане около топката, която не може да бъде достигната. Някои от неговите бивши съотборници през онова лято имаха нужда от психолог, за да върнат самочувствието си, на което се подиграха Меси, Шави и другите дребосъци със сръчни крака. Бербатов не бе един от тях. Неговото его бе ударено по друг начин. Но поне не и на терена, поне не и в това, което прави най-добре. Не го повалиха с топката, а с лично отношение. Това Митко го преживя. Той не избяга далеч от надменния поглед на шотландеца. Той остана. Опита се да му докаже, но онзи не го видя. Бербатов обаче бе на печелившата страна. Всеки път, когато Юнайтед губеше феновете питаха “Къде е Димитър?”. Голаджията си тръгна от “Олд Трафорд” като футболистът с най-високо КПД. Не избра Италия. Отказа на Турция. Той остана във Висшата лига. За да влезе в заветния клуб “200”. Направи го!
И затвори устите на критиците. Той постигна това, което мнозина от настоящите футболни звезди не успяха. Той подари на феновете безброй магични моменти. Да, Бербатов е енигма. Да, може да поражда недоволство заради играта си в мачове, в които би трябвало да има главна роля. Но никой не може да изрече критика срещу качествата и увереността му.
Бербатов има дълъг път да извърви, за да стигне статута, който има Кантона в сърцата на феновете. Едва ли ще успее. Въпреки, че и двамата правят магия с краката, имат някакъв странен вид арогантност, която прави футбола да изглежда лесен като детска игра. Кантона се измъкна от дъното след онзи кунг-фу удар, и го направи с подкрепата на феновете. Митко постигна всичко сам. А в последните три години, напук на всички, той доказа, че освен голям футболист е и изключителен мъж. Ако някой друг остане извън групата, ще започне да се оплаква, да плаче и ще се предаде. Но Бербатов не го направи. Прати ясно послание, че има качества да се впише във философията на Сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът не го видя. И въпреки това Митко не се предаде. За всеобща радост той успя. Излезе от дупката и отново радва окото. А в Англия трудно могат да се сетят за нещо по-хубаво от Бербатов в пълния му блясък – с галантното движение по игрището, безупречното владеене на топката и с фамозните голове.
––
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com