Илиан Илиев е луд

2013-03-21 09:43:00

За да си треньор на Левски, трябва да имаш дупе и психика, а настоящият ги няма

 

Вместо да празнува 70-годишния юбилей на баща си Атанас още от обяд, вчера шефът на Левски Иво Тонев трябваше да се занимава с представянето на нов служител на „Герена“. Вечно усмихнатият и излъчващ позитивизъм Даниел Боримиров бе назначен на пъхнатия във фризера пост спортен директор.

За Иво Тонев се знае, че се самопредстави като изпълнителен директор на Левски, тъй като тогава собственикът Тодор Батков го нямаше. И за да приключим с увода, ще припомним, че Тодор Батков е фактически, но не и практически собственик на клуба, а Иво Тонев проконтролира изхарчването на няколко милиона лева от явни и тайни съсобственици и инвеститори.
Ако зависеше от адвоката, днес до Даниел Боримиров нямаше да стои Илиан Илиев. Вероятно и Борето нямаше да е там. Батков веднъж се опари, когато уволни тандема Сираков-Стоилов, които му носеха приходи и позитивна реклама. Оттогава клубът върви надолу и като организация, и като спортно-технически резултати. И така беше, докато Иво Тонев не се появи някак си, той си знае как, и отвори предоставените му чували с пари. За Батков работата с Илиан Илиев му носи загуби – финансови и други.
Щом ръководните фактори допускат треньорска криза, значи нещо не им е наред. А Левски ще е в треньорска криза всеки ден, докато начело на отбора е Илиан Илиев. Когато една ваза се счупи, колкото и да я лепиш, ще имаш една счупена ваза.
От този момент нататък Левски и Илиан Илиев продължават да се самоизмъчват взаимно, но вече треньорът ще може да тропа по масата. Още през есента предупредихме, а сега вече е ясно като бял ден, че този треньор не е за големи неща. А на Левски му трябва голямо нещо и Иво Тонев много добре знае това. Някакви титлички-митлички, купички-мупички, това са фойерверки.

Феновете искат огромен и траен огън.

За да си треньор на Левски, трябва да имаш дупе и психика. Илиан Илиев си призна, че миналата година е очаквал много по-добро посрещане, но не го е намерил. Хубаво е, че си подаде оставката с мотив, че феновете я искали, но е лошо, че от днес нататък той на практика плюе по същите фенове и по себе си. Е, как вчера се вслушваш в трибуните, а днес – кучетата ги яли. Като си решил, че ти е настъпил моментът, бий си камшика и това е. Илиан напусна, защото феновете искали, а се връща напук на това. Иво Тонев, като не е приел оставката, да не е вързал Илиев като три синджира роби, все пак той е свободен гражданин и никой не може да му попречи на конституционното право на свободно придвижване, примерно от София до Варна.
Онзи ден прогнозирахме, че завършва последният епизод на първия сезон на сапунения сериал с Илиан Илиев в Левски. Този човек има типичния профил за герой от тези филми. Постоянно е намръщен, говори едно, а мисли друго, обича да контактува с пресата през трети лица, речникът му е пълен с недомлъвки и всичко това го видяхме на снимачната площадка на стадион „Тича“ и в Стара Загора. Истинска многострадална Геновева в мъжки вариант.

Иво Тонев е друг тип. Той е малко като Джаро от „Под прикритие“. Загадъчен е, говори важно, ползва напудрена терминология и взима последни решения. Тонев е за друг жанр от филмовото изкуство, малко крими, малко драма, съчетани с прилична доза мистика. Но е мъжкар, за разлика от мнителния и колеблив Илиев. Ако Тонев беше взел решението да изгони капитана, щеше да ни каже защо. А Илиан хвърли Пелето на кучетата, всяко да си го оглозга както намери за добре. И така един ще си мисли, че според Илиев съществува вариант, според който Пелето и Рамос да са вербувани от Станимир Стоилов в Пловдив, друг пък ще извади различна конспирация и така треньорът ще е доволен, че е направил Ангелов на две стотинки. Тонев със сигурност не харесва подобни прийоми на работа, но вече се е хванал на хорото и угажда на всякакви капризи на наставника.
В Левски, за разлика от ЦСКА, не командват играчите и това не е заслуга на Илиан Илиев, а на шефа му. Според треньора едва ли не до вчера той не е имал свобода да прави с футболистите каквото си иска, а си е извоювал това право едва преди 24 часа.
И двамата вероятно знаят, че не са един за друг, а от това страда Левски и както се казва в такива случаи – страдат и многото верни привърженици, като не е излишно да се напише и „поотчаяни“.

Очаква се от днес Илиан Илиев да е много по-мотивиран. Не става дума за пари. Той не е дошъл на „Герена“, за да си оправи банковата сметка, а да се изтласка нагоре в професията. Многото пари, също както и бедността само изострят симптомите. В България, с малки изключения, за заплата се пазарят само футболистите. На тях им се вменяват проблеми с мотивация и концентрация. Което е голяма заблуда. Те играят за пари и повярвайте, биха се напрегнали за още и още пари.
Играчите на Левски не били мотивирани. Само мотивация не е достатъчна. Ако имаш един идиот и го мотивираш, ще имаш просто един мотивиран идиот. Ако отпаднеш в Сараево, се връщаш като мотивиран евроидиот. Ако ПФК Левски връчи многохилядни договори на млади учени от БАН и ги накара да играят футбол, ще имаме мотивирани учени от БАН, които не умеят да ритат топка с екип на Левски. Това е положението.

Илиан Илиев изпробва трийсетина играчи. Само за сравнение – Барселона от финала с Манчестър Юнайтед за Шампионската лига (2:1) и Барселона – Милан (4:0) се различава само с един играч в титулярните единайсет. Ето това е голямата грешка в растежа. Левски стана клуб, в който преминават неможещи и неподходящи за синия клуб треньори, футболисти и ръководители. Така че и Илиан Илиев не е сам виновен.

От него не можем да очакваме да постави правилната диагноза, камо ли да излекува Левски. Така че не вярвайте на приказките, че сините са стигнали дъното. Не е така. Дъното винаги е относително. А Илиан Илиев изобщо не е луд. И нека го оставим да си яде предоставената му баница. Което обаче не е повод да спрем да стреляме по пианиста.

Желю Станков/Тема Спорт