2013-03-25 10:51:00
Динко Дерменджиев има голяма заслуга за успеха на Жоро Славков
Когато през лятото на 1978 г. емблемата на пловдивския Ботев Динко Дерменджиев прави своя бенефис, Чико предава фланелката си с номер 8 на ненавършилия 20 години Георги Славков. Той вече е направил име като вицешампион на континента с юношеския ни национален тим – младежът дори попада в идеалния отбор на треньорите. Изборът на Чико е символичен – след по-малко от 3 години Славков ще донесе слава на клуба си със спечелването на „Златната обувка“ на „Франс футбол”, връчвана на най-добрия реализатор в европейските шампионати. 31 гола се оказват достатъчни за виртуозния изпълнител на преки свободни удари със странния за футболното му амплоа прякор Бенкса (по името на известен на времето английски вратар), за да изпревари в класацията действащия носител на „Златната топка”, германеца Карл-Хайнц Румениге. Още по-странен е фактът, че на терена Жоро не е типичният централен нападател, тип консуматор като първия българин, стигнал до престижното отличие на френското издание – Петър Жеков. Той предпочита да изскача пред вратата на съперника от втора позиция.
Успехът на Славков обаче не е случаен и голяма заслуга за него има и самият Дерменджиев. Придобил знания от курс в школата на Борусия Мьонхенгладбах, Чико успява да изгради модерно действащ Ботев, който в същото време възражда типичния за жълто-черните маниер на игра. Отборът му играе мощно и резултатно, има стабилен вратар – Димитър Вичев, бековете Румен Юруков и Благой Блангев атакуват устремно по фланговете и дублират крилата, а централните бранители Димитър Младенов и Славчо Хорозов оставят малко шансове на противниковите нападатели. Действията в предни позиции са вещо дирижирани от техничния конструктор и капитан на тима Петър Зехтински, като почти всяка топка във фаза атака преминава през кумира в детските години на българската „Златна топка“ Христо Стоичков. В ролята на дефанзивни халфове добре се изявяват Коста Танев и 17-годишният дебютант Марин Бакалов. В атака канарчетата заформят истинска вихрушка – Славков, дясното крило Костадин Костадинов и таранът Красимир Манолов постоянно сменят местата си. Младият треньор не изневерява на офанзивната схема 4-3-3 и след 14-годишно прекъсване Ботев Пд отново стига до медалите, като завършва трети след грандовете ЦСКА и Левски. В онези години над сините тегне пловдивска прокоба – в 11 поредни сезона жълто-черните записват 10 победи и само едно равенство у дома срещу тима от „Герена“. Началото е поставено с 1:0 на 22 ноември 1970 г., когато в състава на гостите личат имената на Гунди и Котков, а краят на удивителната поредица идва на 28 март 1981 г. с 2:0 срещу единайсеторка с Гиби Искренов в нея.
С годините отборът се подсилва с още класни футболисти като Антим Пехливанов, Атанас Пашев, Запрян Раков, Георги Георгиев-Гецата, но така и не успява да пробие хегемонията на грандовете и да стигне до титлата. Впрочем, след разформироването на сини и червени през 1985 г. ботевци, под името Тракия, са провъзгласени за шампиони с административно решение, но се радват на фалшивото си „виртуално” отличие само една петилетка, преди да бъде възстановена историческата правда.
Фалшива се оказва и първата „Златна обувка”, която „връчват” на Георги Славков в…Барселона. В ранната есен на 1981 г. Ботев играе с Барса за КНК, а официалното връчване на отличието в Париж още предстои. Тогава каталунците правят сполучлива имитация на наградата, като пожълтяват обикновена футболна обувка, за да снимат българина с нея. Всъщност Бенкса преодолява реалната опасност никога да не стигне до истинската. Една сутрин в началото на март 1981 г. той се събужда с непоносими болки. Отива до най-близката поликлиника, където лекарите му съобщават, че е необходима незабавна хирургическа интервенция. Премахват му апандисита точно в момента, в който първенството е в разгара си и това свежда до минимум шансовете му за голмайсторския приз в Европа. Впрочем, Славков разбира, че има реален шанс за обувката в самия край на сезона. „Помня, че 5-6 кръга преди края в пресата се появи препечатка от „Франс футбол“ и моето име изплува начело в класацията“, разказва звездата на канарчетата. Преди това обаче извършва истинско медицинско чудо – завръща се на терена само 18 дни след операцията и в 23-ия кръг срещу Ботев във Враца вкарва поредното си попадение. Головата му серия в епилога на шампионата е впечатляваща – в 5 поредни кръга Жоро отбелязва цели 11 попадения. „Винаги около спечелването на този приз се носят какви ли не слухове – че всичко е нагласено, че защитниците ни пускат гювеч и т.н. Аз знам само, че последните ми два гола срещу Спартак Пл бяха подарени. Май беше с намесата на Пламен Гетов. За всички останали голове твърдя, че са били отбелязани честно“, кълне се днес Славков. В 30-ия кръг Ботев Пд бие плевенчани с 4:3, като всички попадения за канарчетата са негово дело. Това му позволява да изпревари Тибор Нилаши (Ференцварош) и Карл-Хайнц Румениге (Байерн), които финишират със съответно с 30 и 29 гола.
Аспарух Никодимов пък нарежда червения пъзел с липсващите му дотогава елементи и ЦСКА безпроблемно върви към нова титла, окрилен от отстраняването на актуалния европейски клубен шампион Нотингам Форест за КЕШ. Двете победи с по 1:0 отекват силно в света на футбола. Големият конкурент от миналото първенство Славия също прави паметен рейд в евротурнирите, където стига до четвъртфиналите за КНК срещу холандския Фейенорд. Ротердамци си харесват снажния Андрей Желязков и скоро след това Жужо поема към Ередивизие, където след 3 сезона успява да изпълни мечтата си да триумфира като шампион, при това редом до великия Йохан Кройф. След първия дял обаче белите сензационно са последни в класирането. Подгласник на есенния първенец ЦСКА неочаквано става плевенският Спартак, а не Левски, който зимува едва пети.
Бунтът на сините играчи срещу „тиранина” Иван Вуцов успява и тимът от „Герена“ стартира първенството с нов наставник – унгарският възпитаник Христо Младенов, наричан Гюла Манди. „Вие само го махнете Вуцов. Той така ни е подготвил, че ще летим на терена“, увещава един от тарторите в състава Йордан Йорданов-Пиката клубния шеф Данаил Николов. Месеци по-рано Младенов е на крачка да направи Славия шампион, но Левски е съвсем друга бира. „Беше много добър специалист, но много мек и играчите му се качваха на главата. Тренираха колкото искат и както искат. Когато започнаха да губят в първенството, на мен ми казаха, че Данаил Николов им говорел: „Ей, колко прав е бил Вуцата, като ви натискаше и гонеше. Ние ви дадохме такава свобода, а вие злоупотребихте с нея“. Логично Левски не играе в главните роли на този шампионат, въпреки че успява да се добере накрая до втората позиция.
Очаквайте: Как набедиха за продажници „златните“ близнаци на Марек Иван и Венцислав Петрови и ги изтриха от клубната история.