Преименуват Левски и ЦСКА на марка кашкавал и шише водка (ВИДЕО)

2013-04-23 14:01:00

19 юни 1985 година ще бъде запомнен в историята като ден, в който се изигра един от най-скандалните мачове в историята на българския футбол

Сезон 1984/85 г. остава като един от най-абсурдните в историята на А група. Кръг преди края България вече има шампион – Левски е недостижим за ЦСКА и останалите, но заради финал за купата между двата най-обичани български клуба, завършил с грозни сцени, те са… разформировани и за първенец е провъзгласен третият Ботев Пд. Феновете раждат сполучлив каламбур – канарчетата не са шампиони, а „шпатиони” по името на тогавашния шеф на родния футбол Иван Шпатов, който е пловдивчанин. Седмакът, както го наричат националите от онова време, едва ли е могъл да вземе друго решение, след като обезглавяването на клубния ни футбол е заченато от по-високо място – Секретариата на ЦК на БКП. Несъразмерно суровата санкция отеква и във футболна Европа, а швейцарски вестник намира най-точната формулировка за случилото се – харакири по български.

Разбит е един от най-великите отбори на Левски в близо столетната история на клуба. Доживотни наказания получават Боби Михайлов, Емо Велев, Пламен Николов и Емил Спасов. Последните двама изпускат златна възможност да станат две години по-късно еврошампиони с Порто, с който имат предварителни договори. Реабилитацията за Николов и Спасов идва година по-късно, но птичето на късмета не каца втори път на рамената им. Наско Сираков е изхвърлен от футбола за една година, а треньорът Васил Методиев, също както и червения му колега Манол Манолов, са заличени дори от футболната енциклопедия, която излиза скоро след злополучното дерби. Партията отнема дори имената на Левски и ЦСКА и ги кръщава съответно Витоша и Средец. Гаврата е пълна – по онова време новите названия се асоциират с популярен кашкавал и евтина водка. В зората на демокрацията титлата все пак е върната на сините.

Разпадът на ЦСКА пък започва не преди последния, а още преди първия кръг на сезона. През есента на 1984 г. запалянковският фолклор ражда актуален виц за приликата и разликата между клуба и калинката – и двете са червени, но насекомото има точки, а ЦСКА – не. Кошмарът е пълен – тимът стартира с 4 поредни поражения – 0:1 срещу Ботев Пд у дома, 0:1 срещу Локо Сф, 0:1 срещу Левски и 1:3 като гост на Етър. В петия кръг следва домакинско 2:2 със Сливен. Първата победа е чак в шестия кръг – 3:0 срещу Берое в Стара Загора.„Всичко започна с освобождаването на най-великия треньор Аспарух Никодимов – си спомня за онези дни Спас Джевизов. – Дойде Чачевски, след това Манолов. И решиха, че аз, Цецо Йончев, Георги Илиев, Пламен Марков и Ангел Калбуров сме излишни. Прекалено стари за голям футбол. А на мен ми се играеше. Предложиха ми да водя детски отбор. Отказах и на секундата ми скъсаха пагоните! Взеха ми и апартамента“. Така вместо в Нотингам Спас отива в скромния кипърски тим Омония.

В хода на първенството нещата в клуба се нормализират, а през зимната пауза е привлечено слабичко ненавършило 19 години момче, което ще промени хода на футболната ни история. Христо Стоичков прави впечатление на познавачите на традиционен турнир на сборни отбори от четирите В групи в Плевен през лятото на 1984 г. Пловдивчанинът, който е прокуден в харманлийския Хеброс, е определен за най-добрия футболист в надпреварата. „Веднага получих много оферти, но не ме заинтригуваха – разказва бъдещата „Златна топка” в своята автобиография. – Очаквах да ме потърсят от моя любим Ботев. След Плевен дълго чаках техен представител, но той така и не се появи. Точно обратното. Виден Апостолов (б.р. тогавашен шеф на клуба) ми каза, че съм още много зелен, за да подписвам с тях. След разочарованието дойде радостта – няколко часа по-късно сложих подписа си под договор с ЦСКА”. В книгата Стоичков не споменава, че за една бройка е пред трансфер в Дунав, където е горещо желан от тогавашния треньор на русенци Паро Никодимов. По-късно мнозина от червените легенди, сред които и Иван Колев, твърдят, че точно те са проявили далновидността да го привлекат на „Армията”. „Аз доведох Стоичков – категоричен обаче е тогавашният наставник на тима Манол Манолов. – Уплаших се да не ме изпревари някой и тръгнах веднага за Пловдив със служебната кола. Казах на Ицо да си събира багажа и да тръгва“. Ицо дебютира в А група с червения екип точно срещу отбора на сърцето си Ботев Пд на 23 февруари 1985 г. и до края на сезона изиграва 11 мача за армейците. Върху него също се стоварва партийната секира – името му е сред наказаните доживот заради финала за купата.

Трусът преди последния кръг поваля не само Левски и ЦСКА, той променя и съдбите на отборите, застрашени от изпадане. По програма в 30-ия кръг Берое трябва да приеме Левски, а Дунав гостува на ЦСКА. Двата тима удрят джакпота, защото от небето им падат служебни победи с по 3:0 за неиграните мачове с разформированите грандове. Номенклатурната щуротия изхвърля зад борда намиращият се на по-предно класиране от тях Миньор, който губи с 0:1 у дома от Локо Сф.

И за да са абсурдите без край, в нечия чиновническа глава се ражда „гениалната” идея да не се присъждат точки при резултат 0:0 – уж да се поощри нападателната игра. Недомислието обаче изражда самата идея за спортно съревнование – вместо да търсят победата до последния съдийски сигнал в двубоите, в които няма голове, около 80-ата минута съперниците на терена започват договорки да си разменят по един гол, за да не останат с празни ръце. Избуяват и селски тарикатлъци. В дербито на морската ни столица, играно на 3 март 1985 г., по идея на сегашния лидер на протестите в града срещу монополите Иван Петров футболистите се разбират помежду си и в 77-ата минута спартаковци повеждат. „Треньорът ни изтича до тъчлинията и ни нареди: „Не ги пускайте“ – разказва Петров. – Нашите защитници само това и чакаха и действаха като на световно“. Особено усърден е Сашо Борисов, който избива на два пъти топката от голлинията, а в последните секунди голкипърът Косьо Костадинов се разтяга и вади „от паяците“ шут от фаул на Никола Спасов. „След мача ме беше срам да погледна черноморци в очите, защото не удържахме на мъжката си дума”, твърди Иван Петров, който 3 дни не се появява на тренировките на своите.

Заедно с грандовете, изгаря и един съдия заради… Левски. В най-старото столично дерби със Славия на 17 март 1985 г. белите повеждат с 2:0, сините намаляват, а после с рефера Георги Цветанов осъществяват обрат с 2 щедро отсъдени дузпи – първата спорна, втората абсолютно измислена след падания на Гиби Искренов. Освен това безнаказано са контузени вратарят на Славия Антонио Ананиев и лидерът Андрей Желязков. Възмущението на белите не знае граници и жалба срещу съдийството е пратена лично до секретаря на ЦК на БКП Георги Атанасов. Арбитърът е наказан да не ръководи мачове доживот, но изкарва извън терена 2 и половина години.

* Преди да бъдат преименувани ЦСКА се казва ЦСКА Септемврийско знаме, а Левски е Левски Спартак.

Очаквайте: Как от едва спасил се от изпадане тим Берое се преобрази в законодател на футболната мода

Вижте видео от скандалния финал за купата на България