2013-05-21 12:59:00
В последните години стереотипите в най-комерсиалния футболен турнир се преобърнаха
В продължение на много години след създаването си в началото на деветдесетте на миналия век Шампионската лига, въпреки блестящия си маркетинг и отлично финансиране, не винаги е създавала у обикновения, редови запалянко чувството, че получава най-рафинираното от играта, наречена футбол. Истината е, че при толкова голям залог, няма и как да е другояче – хвърляне на всички сили и съсредоточаване в битките за покоряване на европейския връх.
Изискването да сме коректни ни кара да отбележим, че този период като че ли помръкна (което реално е положително действие), с появата на явлението Барселона в последните сезони. Да, отборът от Каталуня не винаги триумфираше, но това е по-скоро добър знак за развитието на целия футбол като игра – че има хора и отбори с възможности да спрат категоричния номер 1.
За да дойде сезон 2012/2013, когато тягостното очакване на тактически, разбирай скучни, мачове в решаващата фаза, бе заменено от трепетно очакване на поредния голов спектакъл, чиито връх дойде на полуфиналите. Четиринайсет (14!!) гола в четири мача значи по три и половина средно на двубой – какво ако не дебело зачеркване на призрака на катеначото на Херера и сивотата в играта на отборите на Купер?
Това обаче не е крещящ прецедент. Миналата и година преди това головете бяха 11, като забележете – два от отборите в този период бяха същите – Реал и Барселона. По-натам попаденията намаляват, но тенденцията към днешния ден е една – атаката е водещият мотив.
Не е случайно, че погледът ни попада върху мачовете в подножието на финала. Две от най-големите футболни нации се изправиха в срашна битка и едната спечели категорично. Германия излъчи най-достойните – Байерн и Дортмунд, а срещу тях Испания хвърли легендарните Барселона и Реал.
Единственият леко "натрапил се" от четирите е Борусия Дортмунд. Клубът има титла, спечелена през 1997 г., но като цяло е трудно да го свържем с понятието европейски/световен гранд. Останалите обаче показват нещо, което ние в България яростно отричане – желанието за развитие на и без това високите си спортно-технически качества. Четиринайсет гола! Без коментар.
Откъдето и да погледнем, велик отбор като Барселона беше сведен чисто статистически до нивото на отбор от В група, изправил се по някаква странна случайност срещу тежък гранд в напреднал етап от турнира за местната купа. Реал пък за малко не последва съдбата на сънародниците си и тежкото "наследство" от мача в Операта на Бундеслигата реши съдбата му, въпреки достойното отпадане.
В цифри – Байерн елиминира Барселона на полуфинал след 4:0 у дома и 3:0 навън, а Дортмунд изхвърли реал с 4:1 и 0:2. Красиво за едни, болезнено за други. Няма обаче никакво съмнение – на финала са най-достойните за тази година.
И двата финалиста нямаха проблеми в груповата фаза, но в елиминациите имаха своите критични моменти. Байерн например трепери до самия край на двубоите с Арсенал на 1/8 финалите, които измъкна след 3:3 и гол в повече на чужд терен.
На тази фаза Дортмунд не срещна особени трудности с Донецк – 5:2 в двата мача.
Два пъти по 2:0 бяха достатъчни на баварците да пратят у дома Ювентус, а Борусия имаше своите тежки моменти срещу смелия Малага и в самия край много спорен гол им даде предимството, благодарение на което после написаха историята срещу Реал.
Всяка история обаче си има предистория, а ние трябва да отдадем дължимото и на тези, които се бориха достойно от самото начало на кампанията 2012/2013. От умопомрачителката битка на Линфийлд и Торсхавн, решена с дузпи в първия квалификационен кръг, до самия край.
Пак се опитахме и ние. С шампиона Лудогорец срещу редовния участник в груповата фаза Динамо Загреб. Мач, който както винаги ни обнадежди, но в края ни напомни, че не само не се учим от грешките на другите (както правят истински умните), а и не взимаме под внимание уроците от нашите провали. Късен гол хвърли Разград в люти клетви по съдията, а лично аз се надявам, и в достатъчно дълбоки размисли за бъдещето. Ще видим още наесен…
Нещо доста любопитно се случи – почти нямаше случайни отбори в груповата фаза. Такъв може би беше единствено Ньордселанд, а БАТЕ Борисов отдавна не е кой да е.
Милан се опита да хвърли бомбата след 2:0 срещу Барселона на 1/8 финалите, но силите му стигнаха да удържи… 0:4 в реванша. Порто, Манчестър Юнайтед и Арсенал бяха другите големи, които си тръгнаха на този етап.
Четвъртфиналите минаха според очакванията, а за следващата фаза вече стана дума.
Тази събота ни чака наистина знаменателен мач. И това не е защото един срещу друг се изправят отбори от една и съща страна – в последните 14 сезона това ще се случи за четвърти път, а просто защото среща си дават два изключителни отбора.
Прагматизмът и немската дисциплина от страна на Байерн срещу свободата и импровизацията на Борусия. Величието на колоса среща хлапашкото безгрижие на тима от Дортмунд, който от няколко години живее втори живот, след тежък финансов колапс. Това е среща и на две философии – традицията и аристократизма (пети финал в последните 15 години и трети в последните четири за Байерн) и животът за мига на Борусия (една титла от един финал – през 1997 г.).
Страничният наблюдател ще се наслади на истинско зрелище, каквото и двата отбора доказаха, че са способни да осигурят. Единият вкара седем гола на Барселона, а другият се промъкна срещу Малага с два гола в последните секунди на мача. Виж, ангажираният фен ще страда. Защото изходът от битката е абсолютно непредвидим.
Мачът е в събота, от 21:45 ч на "Уембли" в Лондон.
Материал за в-к "Живота днес"
––
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com