2013-09-03 13:35:00
Отново сме на прага на съдбоносен мач. Такъв, който може да ни даде надежда, но в същото време и да сложи край на мечтата, която се роди преди година и половина, оформи се и се разви през последните месеци и която днес има съвсем ясни контури и очертания – тези на държавата Бразилия.
Там догодина по това време тъкмо ще сме разбрали името на новия световен шампион по футбол. Той по всяка вероятнот няма да се казва България, но със сигурност ще е хубаво, ако и нашите родни трикольори са имали някакво участие в събитието на 2014-та.
Иска ни се да открием отново Бразилия, 514 години след самото Велико Георграфско откритие. За нас, които от десетилетие не сме помирисвали голям шампионат, стойността му ще бъде горе-долу със същото значение.
Какво обаче трябва да направим, за да се случи това? Във всички случаи работата е много, а количеството й е правопропорционално на трудността й. Можем да я разделим на три етапа.
Първо, преди всичко друго трябва да мине мачът с Италия. Преди няколко броя бях написал, че този мач е много особен. Досега нямаме загуба, но ако точно там претърпим поражение, последствията може да са непоправими.
Какви са вариантите? Най-малки са шансовете да победим, въпреки че клишето казва, че във футбола всичко е възможно. За миналия век на нас ни се случи веднъж да направим чудо, въпросът е дали за този го искаме точно сега… Успех в Палермо ще означава на 99% сигурен поне плейоф, който може да бъде затвърден още до края на седмицата, ако и Италия победи Чехия в следващия си мач.
Евентуалният равен ще ни остави или втори или трети. По-вероятно е второто, тъй като Чехия едва ли ще се издъни у дома с Армения.
Загубата пък може да бъде оправдана единствено, ако четири дни по-късно "адзурите" се наложат и над чехите. Тогава ние ще сме победили Малта и разликата между втория (ние) и третия (Чехия) ще е отново минимална. Има разбира се вариант и да не бием Малта, ама в този случай къде ще сме тръгнали?
Досега никой не е казал нищо по темата, но съм длъжен да отбележа, че мачът с Армения на 11 октомври ще е далеч по-важен от този с Италия. Тогава успехът ще е задължителен, а тази категоричност може да налее олово в краката на националите. Дори да предположим, че завършим наравно, то при логично развитие на нещата, за пореден път ще се изправим в решаващ мач в края на квалификационния цикъл.
Той ще е с Чехия на Националния стадион. И там ще ни трябва задължителна победа.
Това бяха първите два етапа – крайъгълният камък Италия и остатаналата част от цикъла. Логиката гласи, че по-големият процент е да минем благополучно през тях и да участваме в жребия за плейофите.
Не съм сигурен дали в новата история на българския национален отбор се е случвало нещо подобно – елиминация в два мача. Това само по себе си ще бъде новина.
Но да погледнем евентуалните съперници – вторите и отборите с шансове да са втори в групите към момента.
Хърватия, Австрия, Ейре, хм… Швеция!!!, Унгария, Румъния, Албания, Исландия, Русия, Гърция, Англия, Франция или Испания. Нещата варират от увиснали носове до летящи във въздуха шапки. Във всички случаи обаче дори и Исландия и Албания не са отбори за подценяване. Ситото става все по-ситно, а напрежението по-голямо.
Сухата статистика и сметки са едно, реалността е съвсем друго. А тя е, че поне последните изяви на националния отбор и на участниците в него, определено не ни впечатлиха. Особено в контролата преди няколко дни срещу Македония. Тогава загубихме с 0:2 от отбор, откровено по-слаб от средните в Европа. Нещата се замазаха с ниската степен на важност на двубоя, но поводите за притеснение не са един и два.
Титулярният вратар е резерва, при това не от тази седмица. В защитата Иван Иванов се лашка два месеца между Белград и Базел и от това пострада концентрацията и формата му. Футболист номер 1 на България се оказа напълно неподготвен за голям футбол, Александър Тонев го обявиха за много добър, но недостатъчно, за да играе редовно дори в слабак като Астън Вила, а Станислав Манолев вече не помни последния си официален мач на клубно ниво. Единственото, което е Спас Делев в момента е маркетингов продукт, попмащ самочувствието на отборче от Канарските острови.
Играчите от вътрешното първенство също не са "върха на сладоледа" в момента. Експериментът с „жълто-черното“ нашествие от Ботев се оказа неособено успешен. Лудогорец е терминатор у нас, но средняк като Базел го свали на земята с не повече от 60-70% от възможностите си. Трима играчи от Черно море в разширената група също не ни кара да пляскаме радостно с ръце..
И все пак нека сме умерени оптимисти. Предстоят ни емоционални мачове, в които се надяваме емоциите да са с положителен знак. Особено тези след мача с Чехия в София, когато един блокиран Орлов мост, залят от хора с трикольори в ръцете, в късните часове на деня едва ли ще бъде проблем за когото и да е!
Програмата в група В до края на кампанията
Материал за в-к "Живота днес"