2013-10-10 20:46:00
ЛЕВСКИ е гол, да живее Левски! Да, Левски ще живее! Но с оцапан и компрометиран по политически 100-годишен юбилей. 100 години слава, а?! Но ако има и 100 грама ако под капака на побиращата 100 килограма каца с мед, да им е сладко на тези, които внедриха 100-грамовия аромат на пошлост. А и на всички, които ще консумират меда. Още повече – на тези, които са го събирали.
Всъщност не им пука само на тези, за които славата, името на футболната институция, че и на Апостола на свободата реално нямат никакво значение. Освен да се използват като капак на една друга каца, в която бъркат, парадирайки с вярата си във футболни и национални идеали. В кацата с парите.
Ами ако прокараме всички изказани и написани клетви за действия в името на Левски през призмата на съмнението и изречението "Каквото и да ти говорят, знай, че винаги става дума за пари"? Да, мнозина въвлечени във верижната реакция се палят за идеали. Но и във войните на предните редици се бият и гинат идеалисти. Но в дъното стоят далновидни, често и меркантилни сценаристи.
Да, събличането на невинната жертва Ивайло Петев на “Герена” беше сценарий. Дребните щрихи сами по себе си може да изглеждат и случайно родили се, но картината винаги трябва да се огледа глобално. А на Герена голият маха към интересчиите. В цялата схема едни момчета с качулки и очила бяха мобилизирани за изпълнители. Някои се вживяха в ролята, други запалени наистина вярваха, че променят Левски за добро. Че те са факторът. Не, те са изпълнителите. И за тях са трохите от малката постна пица. Пицата е за други. Кацата – за трети. За сценаристите и режисьора това са само дребни щрихи. Важна е глобалната картина, в центъра на която голият Ивайло Петев избожда очите на левскарите.
Всъщност се оказа, че очите на наетите да я нарисуват са били избождани предварително. И то от доскорошния им Бог. От върналия се като Христос Спасителя Наско Сираков, който накрая бе предаден от свои и “обесен” публично.
След харакирито със Славия уж само един можеше да върне Левски от мъртвите. Онзи, който бе прогонен и стоеше във виртуалното "синьо пространство, съветвайки и критикувайки във фейсбук. Върна се в ситуацията на безпаричие в очакване на договора с Газпром”. Заради него дойде Славиша Йоканович. Едва ли само заради него си тръгна. Самият сърбин обяви пред “24 часа”, че са го заблудили за много неща в началото. Че е повярвал, но не са се оказали истина. Каза го в същата рубрика – "Шампиони на масите", в която Ивайло Петев бе признал, ч е като дете е бил от ЦСКА, но това никога не му е пречило да бъде безкомпромисен срещу любимия клуб. 10 дни след загатването за работа в заблуда Йоканович бе освободен. Наследникът му – съблечен и опозорен. Сираков – обруган. И изведнъж се оказа, че само защото Наско не се бил обадил да съобщи на феновете, че има нов треньор, той е виновникът за катарзиса в Левски. Крещяха му. Обвиняваха го, че е довел Петев да си прави циркове и трансферни манипулации. За първи път Сираков изглеждаше тотално смачкан и шокиран – газеха го тези, които му се кланяха като идол. Но, щом ден по-късно излезе, че зад събличането на Петев се е криела атака срещу Сираков, защо някой от ербапите не понечи да съблече Наско? Ако не буквално, то словесно. Факторите да излязат очи в очи като мъже срещу Сираков и да му кажат – махай се. От страх факторът да не бъде обявен от историята за Юда? Или просто по сценарий най-лесно бе да се изгавриш с непознат, за да изгониш неудобен. Гадост – хора, та вие обругахте точно Сираков. Вашият Наско, който не ви се обаждаше, преди да забие гол, два или четири на ЦСКА. Ама го правеше. Онзи, добър или лош, който помогна да чуете химна на Шампионската лига. Гадост! Един идол беше върнат, за да бъде компрометиран. Зарече се, че вече няма да стъпи на “Герена”, и изведнъж се оказа, че всичко между народа и “отбора на народа” ще е наред. Феновете се прегърнаха и целунаха с Батков. Явно проблемът е отстранен.
Но при търсене в интернет за Наско Сираков и Левски "сините" сърца от втория век на клубната история няма да виждат само 7:1, 4 гола на ЦСКА, титли, купи и евроуспехи. Защото в декларация след голата манифестация Сираков бе вкаран в графата "преходни ръководители, които в собствената си несъстоятелност побързаха да заклеймят случилото се и да “заплашат", че кракът им няма да стъпи на Герена.
А нали Батков призна, че той предложи Петев? Но и това очевидно вече е само един малък щриха от голямата картина.
В шеги и закачки от рода, че Библията била пренаписана и вече имало текст "ако имаш две ризи, дай едната на Ивайло Петев", фокусът от цялото произведение на самозабравилото се изкуство се мести отново към всичко в името на “Левски”. В името на бъдещето.
И понеже проблемът вече е отстранен, мислейки за бъдещето, ми идва наум едно изречение. "За 100-годишния юбилей на Левски най-важен е договорът с Газпром. А Сираков за него не е нужен, само ще отваря излишни харчове от кацата. А като малък щрих – може би и трохи от постна пица не оставя зад себе си.
Е, честит юбилей, левскари. В годината след футболното самоубийство по случай вековния празник Левски почна да беси и идолите си, да компрометира историята си. И всичко заприлича на лично отмъщение, прикрито зад стогодишни идеали.
И докато ние си чакаме цифровизацията и се кланяме пред мутровизацията, в цял свят гледат с HD качество как треньор на професионален клуб от държава, членка на ЕС, бе съблечен гол на официалното си представяне. Смеят ни се, докато ние не смеем и да плачем. Докато някои си нарисуваха голямата картина, други просто се забавляват с новия модерен хаштаг – #съблечисебе.
А на всеки оставям да отговори сам за себе си на въпроса: Кой предаде Левски?
Найден Тодоров/24 часа