2013-10-21 13:50:00
Ако във футбола денят винаги си личи по заранта, Левски никога нямаше да стигне до последната си титла през 2008/09 г. Случайно или не, тя идва в последния сезон на синия Терминатор, чиято маска още стряска червените защитници като Дарт Вейдър в сагата "Междузвездни войни".
Началото на Левски обаче е кошмарно – 0:1 срещу Вихрен в Сандански, като Георги Иванов изпуска дузпа. Пред клубния автобус и по джапанки на старши треньора Вили Вуцов му се налага да отговаря на тежки въпроси, зададени му от боса Тодор Батков. Търпението на собственика трае още само 4 дни, когато "трактористите" от беларуския БАТЕ бият с 1:0 на Герена и предрешават изхода от сблъсъка в третия предварителен кръг на Шампионската лига, а Гонзо за втори пореден път не успява да преодолее вратаря с шут от бялата точка.
Батков светкавично уволнява сина на Иван Вуцов и го заменя с помощника Емил Велев. Седмици наред мустакатият шеф размишлява дали да не върне Станимир Стоилов, който вече е поел Литекс. Спира го обаче неприятният спомен за непремерена реплика на Мъри: "Когато започнахме да губим, Батков започна с продажбите. Режеше ми пръст по пръст". Свободното падане на Герена обаче продължава с "ужилване" от словашкия Жилина за Купата на УЕФА.
След такъв нещастен старт всеки друг би се сринал психически, но не и човекът, отбелязал в кариерата си 15 гола във вратата на ЦСКА със синята фланелка. "И днес пак бих изпълнил дузпата срещу БАТЕ. Не защото съм сигурен, че ще я вкарам. По-добре, че се случи на мен, а не на някой друг. Съжалявам, че изпуснах, но не че я бих", твърди дни по-късно Георги Иванов.
И продължава: "Аз този филм съм го гледал. Все пак съм на 32 години и съм имал доста такива сезони, в които нещата в началото не вървят, но после се оправят. Вярно е, че пропуснах двете дузпи и си нося отговорността. Това обаче не може да ме разколебае".
Каръкът на централния нападател е счупен точно в най-подходящия момент – във вечното дерби на 1 ноември 2008 г. След 836 минути без нито едно попадение му трябват само 10 след влизането му в игра като резерва, за да се разпише за последно в сблъсъка за крайното 1:1, което не позволява на лидера ЦСКА да се откъсне на 9 точки пред сините след 11-ия кръг.
В последните 3 кръга през есента той буквално носи тима на широките си плещи и вкарва всички 5 гола – за 1:0 срещу Славия, 2:0 срещу Миньор в Перник и също 2:0 срещу Пирин Бл. В същото време ЦСКА на Димитър Пенев с 4 равенства в последните си 5 срещи пропилява добрия аванс и 2:2 срещу Локо Мз сваля червените от върха.
Благодарение на Гонзо Левски зимува с точка пред армейците, при които през паузата се случват интересни събития. Най-сетне е осъществена смяната на властта. Шокиращо отпадане от Пирин за купата на Армията води и до първото управленско решение на новите собственици от сметосъбиращата фирма Титан – Пената е заменен от племенника му Любослав Пенев и в играта на армейците веднага се усеща свеж полъх. Стартът на треньорската кариера на някогашния таран е зашеметяващ – 10 победи от 10 възможни в първите кръгове на пролетта.
Любо пипа с твърда ръка и не си поплюва в усилията си да наложи дисциплина. Не търпи волности дори от звездите – Йордан Тодоров си позволява да изригне с ругатни към наставника, когато е върнат в зоната на десния бек и… веднага е изваден от тимовия лист за следващия мач с Черноморец, воден от завърналия се у нас Красимир Балъков. Пролетта в Борисовата градина е белязана и от друго знаково събитие в българския футбол, което тогава никой не оценява като такова. В управата на ЦСКА като зам.-шеф на Надзорния съвет влиза Кирил Домусчиев, който поддържа тесни бизнес отношения с босовете на Титан Димитър Борисов и Иво Иванов. Първият му досег с родната футболна действителност е кратък и неудовлетворителен за милионера, но вероятно още тогава съзрява идеята за Лудогорец.
ЦСКА ниже победа след победа, а на Герена Емил Велев така и не успява да убеди Батков в способностите си да изведе сините до титлата. От Кипър през зимната пауза се завръща Христо Йовов. "Дано донеса нещо бижутерско на тима", обявява Ицо, но в началото Левски е далеч от ювелирната игра, а точки се печелят главно на мускули. Малко в повече идват и пиянските изцепки на мароканския бранител Юсеф Рабех, при една от които катастрофира със служебна кола.
"Бекенбауер на Африка", както го определя Батков, се отървава с условна присъда. В 20-ия кръг А група закономерно има нов водач – ЦСКА, след 0:0 на Левски на Тича. То е последвано от безпрецедентно унижение на свой терен – 0:3 срещу Локо Сф с хеттрик на завърналия се у нас Мартин Камбуров, първи на „Герена“ след трите гола на нападателя Емил Маринов при 3:6 от Ботев Вр на 11 декември 1985 г. Столът на Кокала сериозно се разклаща, но два гола на Гонзо в Ловеч за малко очакваното 2:1 над Литекс закърпват поне временно положението.
Синият символ обаче се контузва при голов удар в протоколен мач с Беласица, завършил 7:1 за Левски, който загубва своя лидер още в 7-ата минута. Край на мечтите за титла? Не и когато насреща е Гонзо, който почти веднага след нелеката операция заминава спешно за Германия със спортния директор Даниел Боримиров, за да му вземат мярка за лицев протектор. Дни по-късно вече играе с черната маска срещу Сливен, който е хит в първенството и оказва ожесточен отпор на домакините. Крепостта пада чак в 72-ата минута с гол на Гонзо, но скоро радостта по трибуните е заменена от смразяваща тишина – Иванов пада на тревата, след като усеща жестока болка в левия крак. По-късно ще стане ясно, че е разкъсал влакна на прасеца – такава травма изисква поне триседмично лечение, а решителното дерби с ЦСКА е само след 6 дни. При изчерпани смени Гонзо доиграва двубоя на куц крак, а в края просто застава в центъра на терена и оттам с жестове и викове дирижира действията на своите. Тогава и на последните наивници става ясно кой командва в Левски.
На Армията доволно потриват ръце – влизат в сблъсъка с 4 точки аванс срещу съперник, деморализиран от липсата на лидера си. Часовете до дербито представляват перфектно изиграна от психологическа гледна точка партия покер от сините шефове. Димната завеса пада чак когато автобусът с футболистите на Левски пристига на националния стадион – в него неочаквано е и Гонзо с черната маска и травмата на крака, който все пак ще играе. Някъде тук Левски печели не само битката, но и войната. В 10-ата минута Гонзо скача за висока топка с Иван Иванов и се строполява – пази контузения си крак и както често става в подобни случаи, къса кръстни връзки на здравия. Малко по-късно и Йовов напуска с травма, а влезлите на тяхно място Георги Христов и Зе Соареш носят победата с 2:0. Оттам насетне е лесно предвидим сривът в ЦСКА. Още в следващия кръг Здравко Лазаров изпуска дузпа срещу Черно море и варненци стигат до победата с 1:0 – рокадата на върха вече е факт и тя е необратима.
Очаквайте: Как хитрата синя сврака падна с двата крака в Казанската афера