2013-12-18 19:34:00
Някога да бъдеш първи в класацията „Футболист на годината”, никак не беше зле. Водеха се ожесточени битки най-вече между лобитата на ЦСКА и Левски в медиите. А нищо чудно дългата ръка на Политбюро и там да е играла.
В близкото минало за званието се надпреварваха футболисти на Барселона, Порто, Спортинг (Лисабон), Щутгарт, Байерн (Мюнхен), Валенсия, Атлетико (Мадрид), Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Селтик и т.н. и т.н. Български футболисти.
Във фолклора на журналистите е случаят, при който Христо Стоичков бе направил черен списък на медийните представители, които предпочетоха Красимир Балъков пред него в едно издание на анкетата. Мартин Петров пък дълго бе обиден на представителите на четвъртата власт, че не са го избрали. После – като го провъзгласиха, ги реабилитира. То през годините бяха лобирания на мастити медии, предварителни сметки, проучвания, нагласи, закани…
Имаше защо, дето се казва. Вижте пак изредените по-горе клубове. Да не говорим, че въпросните асове редяха и паметни мачове за националния отбор. Родните тимове пък по-често правеха по някой подвиг из Европа.
Сега да станеш „Футболист на годината” не е нищо особено, след като националният отбор не се е класирал на голямо първенство от цяла вечност. А от клубовете единствено Лудогорец ни отсрамва в Европа. Някой ще каже, че при такова газене там с бой два пъти по еврошампион – ПСВ Айндховен, все някой от Разград трябва да стане №1.
И тук е тънкият момент – до болка известен на всички. Няма добри български футболисти. Няма звезди. Националният отбор изпрати прилична година с колективен дух. Вярно е, че Ивелин Попов направи силен сезон и скоро може да смени Русия със Западна Европа в по-атрактивно и по-гледаемо първенство.
Иван Иванов пък играе в Шампионската лига и записа две победи срещу Челси. И общо взето спираме дотук. Николай Михайлов е резерва, както и Станислав Манолов. Александър Тонев и той. Димитър Бербатов не записа най-добрия си сезон, но той така или иначе се отказа символично от приза, а и на журналистите им омръзна да гласуват за него.
Ами Лудогорец? Разликата там я правят чужденците. Българските играчи са добри, но само с тях „зелените” нямаше да направят такъв поход в турнира Лига Европа. Владимир Стоянов се оказа №1 сред колегите си в надпреварата, пък и в един момент стана титуляр в националния. Но нека си го кажем: родните братя на словото трудно коронясват вратари. И не само те.
И стигаме до ситуацията, в която си влязъл в магазин и искаш да си купиш нещо, но изборът е твърде малък. Не че Иван Иванов не заслужава. Или пък Ивелин Попов. Както и Владо Стоянов. Просто като погледнеш след тях и още неколцина – пропаст.
И това няма да се промени докато БФС и клубовете не ограничат чужденците в родното първенство и не запретнат ръкави да повишат нивото на нашите момчета. От което преди всичко ще спечели любимата игра в България. А оттам и класациите. Те си остават следствие от целия процес, един бляскав финал.
Само дето тук отдавна не е бляскав. Още от времето, в което започна серията на Димитър Бербатов, който ставаше №1 почти без конкуренция. През миналата година пък провъзгласихме Георги Миланов. Само адмирации към момчето, но нека си го кажем направо: твърде малко беше показал и в Литекс, и в националния състав, за да получи такова признание.
Другият вариант е да може да се гласува и за чужденците в нашия шампионат. Но тогава, ако я караме в същия дух, нашите няма да хванат ръка с години. Изберете сами.