2013-12-24 15:23:00
BGfootball.com ви запознава с това, което се е случило на българските елитни тимове през последните 12 месеца. Днес е ред да погледнем към тима на Локомотив София.
Годината
Абсолютно неопровержим факт е, че 2013-та е година, за която в Надежда никой не иска да си спомня. Затова и надеждите за предстоящата са толкова големи. Много съмнително спасение в последните кръгове на миналия сезон и слабо представяне, на моменти прекъсвано от епизодични избухвания през есента.
Активът в края на 2012/2013 не е толкова важен. По-важното е, че след серия от безобразни мачове, Локомотив някакси се "събра" точно в края и победи Литекс навън и ЦСКА, за да запази мястото си сред най-добрите 14 у нас.
Локомотив започна годината сред изпадащите с безобразния актив от 12 точки. През пролетта спечели нови 19, от които шест от въпросните два мача и още три служебни. В случая излиза, че 19 не е кой знае колко по-голямо от 12.
Тази есен положението не е по-розово. 25-те точки са дошли от седем победи и четири равни мача от общо 23 изиграни. Те все още дават надежда на "железничарите", че преднината от четири пред последния изпадащ Черноморец е достатъчно стабилна. Маркиньос вкара десет гол, но формата му върви надолу от ноември насам. Класата на Гаел Нлундулу пък е в обратна зависимост с дисциплината му – шест жълти картона.
Треньорът
Емил Велев беше начело на Локомотив в по-голямата част от годината, но слабият старт на шампионата накара взискателния Николай Гигов да предприеме смяна в началото на август. На негово място дойде Стефан Генов, който при когото все пак отборът направи няколко силни мача, включително серия без загуба в четири поредни мача в края на септември и почти целия октомври.
Съставът
Трудно е да се даде определение за хората, излизали на терена с екипа на Локомотив, когато сред тях са тотални некадърници като Седрик Базея и Фран Сота. Буквално бяха направени две селекции. Една в началото и една през сезона, когато бяха привлечени куп комични състезатели.
Локомотив е един от отборите, които може да се похвали, че разполага с относително равностойни и стабилни вратари. Титулярът е Валентин Галев, но Божидар Митрев го замени успешно, когато се налагаше.
В защита се забелязва интересна ротация, в която седем състезатели са записали над 11 мача, а осмият – Илиян Гаров има осем. С най-много са Ранджелович и Дюлгеров – по 16.
Двама са играли във всички 23 кръга и това за футболисти от халфовата линия. Том и Махамат играха постоянно през целия полусезон. Маркиньос пък пропусна само два мача.
Нападението дължи много на отбора. Димитър Илиев се е появявал в цели 17 мача на терена, но няма нито един гол. Твърде лошо за човек, привлякъл интереса на Челси преди някакви си десетина години. Гаел Нлундулу е слаб играч въпреки двата си гола в 16 мача (той има общо 19 в А група този полусезон. Въпросът е, докога ще го търпят в Надежда.
Крум Бибишков има 11 мача, но заедно с Бранимир Костадинов е аут. Седрик Базея пък е едно от най-некадърните лица появявали се в родния елит и бе натирен след едва пет мача, в които вкара гол с ръка (който всъщност беше автогол на състезател от Черноморец).
Успехите
Полуфинал за Купата е нещо, което гъделичка самочувствието и нищо повече. Оставането в А група – удължаване на агонията.
Бъдещето
То е свързано основно с Николай Гигов. До момента, в който на човекът не му писне от цялата тази история и не зареже отбора, нещо което следвайки логиката на нещата, отдавна можеше да направи.
Прогноза
Тръгне ли лошо в последните три мача от редовния сезон, битката за оставане ще е жестока. Много любопитен факт е, че на практика в следващите седем месеца Локомотив (както и Берое, Славия и Черноморец) може би ще играе цифром и словом 9 (ДЕВЕТ) мача. Това – ако Нафтата, Любимец и Гоце Делчев се откажат. Шанс да остане в А група – 70%