2014-10-05 20:13:00
През изминалия уикенд Хари Реднап, мениджър на английския Куинс Парк Рейнджърс, поиска да бъдат въведени временни смени на играчи. Причината е, че полузащитникът Сандро бе ударен, след това сменен, но на полувремето вече бил ОК и можел да се върне в игра. Оставям без коментар същността на поредната глупост, която хората са родили като идея. Важното в случая е опитът отново да се направи животът на треньора или футболиста максимално комфортен. В последните години свикнахме да поставяме личните си интереси над тези на великата игра. Правилата са такива, че контузен играч получава медицинска помощ. Това е, точка! Ако треньорите преценят, могат да го сменят. Само че тези правила не са удобни на даден мениджър и той иска да ги промени. След като става с въвеждането на технологиите, защо пък да не пробваме и с друго?
Истината е, че на нас са ни нужни стабилни стойности във футбола. Защото промените взеха да стават прекалено много. На всеки два или три дни идва нова идея, треньор, играч или мисъл. А всъщност футболът е велик, защото не се е променял кой знае колко за всичките си години съществуване.
Отборът на Георги Иванов или на Димитър Димитров
Една победа! Точно толкова трябваше, за да се появят анализи, че този отбор е на Георги Иванов и той не бива да се променя. В същото време само допреди няколко седмици се смяташе, че идването на Димитър Димитров на „Георги Аспарухов“ ще е началото на възхода. Сега се оказва, че прогресът вече е започнал. Нямам идея всъщност какво ще се случи в Левски през зимата. Всъщност на мен ми харесват и Георги Иванов, и Димитър Димитров. Всеки от тях има своя авторитет. И съм убеден, че е способен да се справи с далеч по-тежки задължения от това да възроди Левски.
Но казвайки това, нека уточним, че няма как и двамата да са на върха в клуба. Все единият ще е. И поради това е хубаво привържениците да си дадат ясна сметка всъщност какво точно искат. Дали ще е Димитър Димитров с неговия стил на игра или пък Георги Иванов и това, което прави той към момента. Защото след 6 месеца работа настоящият треньор на сините ще е постигнал нещо. Много или малко – нямам идея, но все ще е нещо. И изведнъж ще дойде друг човек (независимо колко добър специалист е) и ще започне същия процес, само че отначало.
Няма по-хубава рецепта за съсипването на нещо от нестабилността и непрекъснатите промени. Може би когато говорим за Левски, не е хубаво да се дава пример с ЦСКА. Обаче към момента това изглежда като добър вариант. Да, ясно е, че на Армията цари административен хаос с документите, с парите и доста други неща, но не и с треньорския пост. Дали някой харесва Стойчо Младенов или пък не, няма значение. Защото той е оставен да работи. Не мисля, че има друг такъв треньор в "А" група с подобен комфорт в работата. И резултатите са видни – без сигурност във финансирането този тим е начело в "А" група с добър актив след 10 изиграни мача.
И сега от примера да се върнем към Левски. Изминалият мач с Лудогорец е просто доказателство, че последователността в работата може да донесе успех. Така че на "Георги Аспарухов" е време да преценят какво точно ще правят и да го правят всички заедно. Иначе на всеки 6 месеца ще започват от нулата и все някога ще успеят да се самосъсипят.
Кристиано Роналдо
Цялата истерия около пристигането и заминаването на Реал Мадрид ми дойде малко в повече. Хора, които се отнасят крайно негативно и иронично към футбола, в един момент започнаха да се интересуват от играта, знаят кои са „наш’те“ и ще ходят на мач. Няма лошо, така се печели публика! Мен никой не може да ме обвини в това, че съм привърженик на Реал Мадрид или на Барселона. Обаче беше страшно грозно да се слушат възгласите „Меси“ по време на срещата на Лудогорец с мадридския клуб. Всичко това само показва същността ни на привърженици на играта. Ние не обичаме, ние мразим. Което всъщност е огромна трагедия.
И Роналдо се оказа напълно прав в интервюто си след срещата. На него не му пука за възгласите "Меси, Меси". Не само защото е свикнал, а и защото те нямат значение. Но истината е, че след 5 години той ще помни от България точно това, а не срещата с Лудогорец. Ние никога няма да си дадем сметка колко е тъпо всичко това, защото за нас е нормално да искаме да уязвим, да унизим и да обидим по всевъзможен начин съперника. При нас няма възхищение, няма джентълменство. И поради това не само футболът, а и всичко останало ще ни е такова още дълги години.
Съдията
Възхитен съм този път от интервютата на хората в Лудогорец след мача с Реал Мадрид. Всеки от тях го сърбеше езика да подхване темата за съдията, обаче не го направи. Дали е заради страх от вътрешно клубно наказание или нещо друго, няма значение. Важното е, че не го направиха, а опитаха да говорят за футбол. Защото това е всичко, което има значение за тях. Те и равенство да направят с Реал и Ливърпул или пък да ги победят дори, няма да станат по-големи герои. В случая са прозрели, че резултатът не е от най-голямо значение, а играта и представянето, хвърлените усилия, честното отношение към футбола. Него трябва да прославят! Ето това е стойностното в играта.
Иначе нашият ортодоксален фен отново определи съдията като основополагащ виновник за загубата. Нищо че нямаше никаква засада при атаката, в която Роналдо вкара топката в мрежата. Да, арбитърът обърка доста неща в мача. Но със сигурност не е свирил в полза на един от двата отбора. Лошото е, че за никак немалка част от феновете посочването на съдията като основен виновник за поражението е задължително явление.
Героите на великата игра
В същото време там, някъде на Острова, Франк Лампард ще бъде помолен да стане посланик на английския футбол сред младите футболисти. От Футболната асоциация са били впечатлени от поведението на опитния играч в Бразилия спрямо по-неопитните му колеги. И искат да го пратят сред младежите, за да може той да ги вдъхнови.
Винаги ще е крайно тъжно, че у нас никой не осъзнава от какво има нужда футболът ни. Ние създаваме провали. На съдия, на играчи, на кого ли не. А всъщност ни трябват герои. И вместо да посочим момчетата от Лудогорец като такива, ние сочим към съдията, стискаме зъби и говорим за роднините му. Ако случайно не е съдията, няма да дадем време на хора като Георги Иванов да покажат качествата си и веднага ще поискаме да бъдат сменени. Защото така ни харесва. Хубаво ни е на другите да им е гадно. Ей това сме си ние. Такива сме и такива ще си останем.