2015-01-13 17:00:00
В края на всяка година и началото на следващата се правят обобщения и изводи, а сега няма да е изключение. Футболната година у нас по традиция е интересна, въпреки че в последно време героите са почти едни и същи. И тъй като няма как да се хвърли поглед над всичко случило се, ще се съсредоточим върху няколко основни теми.
Годината на Лудогорец
Годината е на клуба от Разград и в това няма две мнения. "Орлите" станаха за трети пореден път шампиони, но на база на всичко случило се с тях това изглежда като най-малкото постижение. Трета, при това най-убедителна титла, гарнирана със забележително представяне в Европа.
Разградчани имаха невероятния късмет да попаднат на точното място в точния момент. Отбелязвам го с ясното съзнание, че късметът не помага на кого да е. Явно Фортуна е имала нещо предвид, когато прати лош ден на стража на Лацио и "орлите" направиха първия си подвиг. Без съмнение е прошепнала нещо и на треньора Дерменджиев да пусне в игра Вандерсон в реванша със Стяуа, а световният прецедент – полеви играч да спаси две дузпи, е нещо, което излиза извън рамките на разбираемото.
До груповата фаза в Шампионската лига има чести случаи на случайно добрали се отбори. Техните приключения обаче обикновено приключват безславно. Не и от Лудогорец, които с лекота подобриха няколко исторически до момента постижения в родния футбол. Първо взеха точка, след това и победа. Двама българи в състава отбелязаха голове, имаха реални шансове за продължаване в турнира, а преди изиграване на последния мач и теоретична възможност за оставане в Европа.
У нас нещата бяха по план – Титла, Купа и Суперкупа, постигнати по убедителен начин.
При всички тези обстоятелства е трудно да се видят проблеми на хоризонта пред клуба от Разград. Там реконструират стадиона си с визията да посрещат евромачове на домашна сцена, имат много сериозен финансов ресурс, който след още една подобна година (със събрани вероятно над 30 000 000 лв. само от награден фонд в Европа) ще направи "орлите" един до голяма степен независим от собственика си тим.
Левски – един тъжен юбилей
А годината трябваше да е най-щастливата в историята на Левски. 100-годишен юбилей се празнува веднъж, а феновете се постараха за него да се говори дълго време. Със серия от събития, инициативи, организиране на впечатляващ мач на 23 срещу 24 май. Те обаче не срещнаха същия плам и желание в самия клуб. 2014 година за футболен клуб Левски е може би и една от най-нещастните в историята му.
0 от 5 и 1:10! Това са точките, изиграните мачове и головата разлика в спора с вечния съперник ЦСКА. Започвам именно с този факт, тъй като той стои на повърхността. И ако цифрите показваха обратното, то цялата управленска неразбория, финансовият колапс и определено неподходящият състав щяха да изглеждат някак по-поносими.
Вечният оцеляващ ЦСКА
Поредната "преходна" година за "червените". В нея се случиха няколко знаменателни неща, разбира се, имаше и такива, които не зарадваха нито клуба, нито феновете.
ЦСКА отбеляза възход в класирането и взе бронзовите медали под носа на Литекс, благодарение на… морала на Левски. Чисто игрово клубът от Борисовата градина нямаше аргументите да се противопостави на Лудогорец през миналия сезон, в чийто край стана ясно, че за пореден пък спортно-техническото ръководство ще започва от нулата.
Разбира се, и минусите. Без съмнение това е поредната "нулева" европейска година. Не толкова далечно бе времето, когато ЦСКА не смяташе за съперник отбор от рода на Зимбру. Не че сега го смяташе особено… затова и бързо отпадна.
Пак за ютията
За финал и няколко думи за представителната селекция. Няма да го крием, тя пропада надолу. Причините са много – от липса на материал, през лош подбор на изпълнителите до проблеми "най-високо" – в организацията на футбола ни като цяло.
Любослав Пенев нямаше добър период, а 2014-а беше годината, в която понадигнатата ютия отново беше спусната към дъното.
Имахме четири важни мача, в които взехме четири точки. Победа над Азербайджан, равен с Малта и поражения от Хърватия и Норвегия. След точката с островитяните чашата преля. Присъдата – празен стадион и уволнен селекционер.
Скандалът в края на годината може би изненада всички. Просто защото у нас сме свикнали да си мълчим за проблемите. А те, както ги назова Ел Голеадор, са много големи. Точно както обаче беше предвидено – шумотевицата отмина, имаме си нов селекционер, нови гръмки обещания и… по всяка вероятност нови празни надежди. До следващия път.
2014-а обаче, добра или лоша, си отиде, а по традиция очакваме всяка следваща с още по-големи надежди. Във футбола надеждите се изразяват с положителните емоции на стадиона или пред екрана. Затова ние от BGfootball.com Ви ги пожелаваме от все сърце!
Материал за в-к "Живота днес"