Канарче: Не съжалявам, че напуснах Левски

2015-03-07 16:28:00

Трима футболисти на Ботев Пловдив взеха участие във всички 20 кръга досега в шампионата – Йордан Христов, Мариян Огнянов и младият Цветелин Чунчуков. 20-годишният нападател дойде при "канарчетата" от Левски и след един полусезон в сателита Раковски през този се утвърди като несменяем титуляр.

Талантът му за Ботев бе забелязан от бившия треньор на тима Станимир Стоилов. През кампанията дотук Чунчуков се отчете и с 5 гола. Малко преди дербито с Локомотив Пловдив той се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".

– Цветелине, остават броени часове до дербито с Локомотив, повишава ли се градусът на напрежението?
– На всички е ясно, че този мач винаги е с по-особен заряд и напрежението е част от него. Сега то е още по-голямо, тъй като за нас е задължително да спечелим, ако искаме да съхраним шансове за първата шестица. Все пак напрежението е неизменна част от футбола, това не е първо дерби за нас и се надявам да бъдем хладнокръвни на терена.

– В последния сблъсък Локомотив ви отстрани за купата, имат ли предимство преди неделния дуел?
– Не мисля, че някой от двата отбора има предимство преди мача. Всичко зависи от нас и начина, по който ще се представим по време на двубоя.

– Кои са силните и слаби страни на съперника?
– Те са корав отбор, който залага на силов футбол. Със сигурност борбата за всяка педя ще бъде голяма.

– С оглед изоставането в битката за първата шести­ца Ботев няма право на грешка в неделя. Фатално ли ще е, ако не спечелите и останете напролет във втората половина?
– Няма да бъде фатално, тъй като сме млад отбор и може да използваме остатъка от сезона, за да се обиграваме и да градим стила, който иска нашият треньор. Но, докато имаме шансове за първата шестица, ние ще ги преследваме с всички сили.

– На кого дължиш най-много за израстването си в Бо­тев Пловдив?
– Трудно ми е да посоча определен човек. Научил съм по нещо от всички треньори, с които съм работил. Продължавам да се уча, тъй като съм все още млад и това е едва първият ми сезон в елита.

– Съжаляваш ли, че не остана в Левски, а предпочете да дойдеш в Ботев?
– Не, никога не съм съжалявал. Дори мисля, че това е най-правилното решение за мен.

– Би ли разказал малко повече за себе си, за кариерата си, как се запали по футбола?
– По футбола ме запали моят дядо. От дете ме водеше на мачовете на Хебър в родния ми Пазарджик. От него съм научил първите стъпки, основните неща във футбола. Юноша съм на Бенковски, откъдето на 16-годишна възраст преминах в Левски, а две години по-късно пристигнах в Ботев.

– Каква е ролята на Иван Цветков за отбора?
– Ролята на Иван Цветков е огромна. Той е един от нашите лидери, футболните му качества са неоспорими и според мен за всички нас, по-младите, е голям шанс да играем редом до него. Лично аз се старая да попивам от неговата игра, както в мачовете, така и по време на тренировките.

– Ще продължиш ли в Бо­тев и през следващия сезон с оглед проблемите с фи­нансирането спрямо предишната година?
– Аз имам договор до 2016 г. и въобще не мисля по този въпрос. Както вече казах, аз съм едва на 20 години и за мен е важно да играя и да се развивам. Към момента смятам, че Ботев е идеалното място за мен.

– Това, което прави Ботев в момента, ли е най-пра­вилната рецепта за един български отбор – сплав от млади и талантливи играчи, опитни такива и много малко чужденци?
– Да, мисля, че това е най-добрата сплав. Вярвам, че резултатите няма да закъс­неят. Хубавото е, че и фено-вете са плътно зад нас.

– Докъде се простират мечтите ти?
– Мечтая за трансфер в чужбина и по-конкретно в някое от елитните първенства на Европа. Искам оба­че, когато дойде този мо­мент, да съм максимално подготвен за това предиз­викателство.

– Кой е любимият ти футболист и световен отбор?
– Любим отбор нямам. Гледам футбол, но нямам крайни симпатии към нито един отбор. Като любим футболист мога да посоча Един Джеко от Манчестър Сити.

– Надяваш ли се някой ден да се завърнеш на Герена?
– В момента не мисля за подобно нещо. футболът обаче неведнъж е доказал, че е непредвидим не само на терена, а и по принцип, та­ка че нищо не се знае.

Вашият коментар