2015-04-05 19:19:00
Кирил Домусчиев нареди пъзела майсторски, не може да му се отрече.
Притежава отбор, който е поне три пъти по-добър от всеки друг в България. Но не поема излишни рискове. И трасира пътя на Лудогорец към четвърта поредна титла и нов билет за влизане в Шампионската лига, където се въртят големите пари.
За има – няма три месеца Домусчиев уцели три заека. Няма значение с колко куршума.
Първо проби отвътре единствения зъбещ му се тим в "А" група – ЦСКА. С класическа схема – едни уж много големи цесекари, а по съвпадение – големи акционери в "червения" клуб и големи приятели на Домусчиев, започнаха да негодуват на висок глас. Какъв треньор бил този Стойчо Младенов, какъв управленец бил този Александър Томов.
А отговорът тогава беше в класирането – двамата грешници бяха такива, че техният ЦСКА не пускаше гол мач след мач и водеше в класирането със сериозен точков аванс. Със същата тази селекция на Комисионера Стойчо и Вълка Лупи, която вчера се продъни страховито и записа най-голямата загуба в историята на 31-кратните шампиони през този век.
Новият ЦСКА на новите управленци, криещи се зад някакви двама фена, изглеждаше жалък. Както изглежда от началото на годината.
Но Домусчиев се изтъпанчи и рече – "Ето, това е истинският ЦСКА!"
Със сигурност му е удобен. Истински – не е. Домусчиев знае отлично това.
Може да са се разминавали с Любо Пенев по двора на Френската гимназия едно време. Любо Пенев казва: "Той вдигаше ръчичка, но не го пускаха да рита на асфалта". Домусчиев контрира: "Любо не е от Френската".
До не има други хора от Френската – съучениците на Домусчиев, от неговия випуск, от горни и долни паралелки. Та те разправят как през 80-те години Киро не е свалял червеното шалче от врата си. Как е викал за същия този Стойчо Младенов, когато екзекутираше Ливърпул.
Така че Домусчиев е наясно с разликата между истинския и удобния ЦСКА. Само че назовава нещата с обратните им имена – нещо типично за ренегатите.
Безоблачният живот на новия футболен властелин обаче не се изчерпва с обезкръвяването на ЦСКА.
За комфорта се грижат от най-високо – държавата му отпуска парички за нов стадион. БФС пък му гарантира могъща съдийска гръд, за да може да суче като пеленаче в мол.
Порнографското решение на Георги Йорданов да си затвори очите в кулминационния миг, в който румънският богатир Козмин Моци се опита да нанесе телесна повреда на свой колега – Стефан Николич, обяснява всичко за нивото на футбола в България.
Няма нужда запалянковците да виждат пияния до козирката президент на БФС Борислав Михайлов, който приличаше на петно след квалификацията с Италия.
Няма нужда да гледат средните пръсти на същия Моци, който явно е получил вечна индулгенция, на Ешпиньо, няма защо да си спомнят за храчките на капитана Дяков на "Герена". Не! Това са извращения, нямащи нищо общо с футбола като физически спорт.
Нарушението на Моци обаче има. Описано е в правилниците – груб фаул, заслужаващ директен червен картон.
Домусчиев нагло рече след мача, че съдийските отсъждания не били от неговата компетенция. След което поясни, че реферът спестил картони на ЦСКА. Противоречие? Да си спомним как по това време миналата година същият Домусчиев държеше лекции за поведението на арбитрите след няколко поредни двубоя с Литекс. Явно тази особена компетентност идва и си отива по удобен начин.
Не на последно място Домусчиев си създаде през годините и изключително медийно удобство. По медийната тръба не спират да се леят хвалебствия за Лудогорец, които граничат с оди за постиженията на селското стопанство на НРБ от страниците на "Кооперативно дело" преди 89-а. Черешката на тортата пък е безумният платен канал, който все повече заприличва на частна клубна станция.
Да им е честита четвъртата поредна титла на "орлите", браво! Каквато държавата, каквото и първенство (с три клуба, които могат да вземат без проблеми лиценз за Европа), такъв и шампионът – селски. Няма нищо по-нормално от предложения ни сезонен сценарий.
Сега към истинските стойности в българския – ЦСКА и Левски. И специално да хвърлим поглед към ЦСКА, а от Левски да гледат, защото карат огледалния живот на вечния си враг, само събитията се случват с малко закъснение.
Преди две години ЦСКА беше умрял. Беше в гроба. Дойде Александър Томов и го извади. Не може да му се отрече. Направи го, както той си знае – със съмнителни схеми, обещания, еквилибристики и фокуси от най-висок ранг.
Така не става. Максимумът, който жизненият цикъл на този ЦСКА можеше да има, барабар с хватките на Вълка от Студена, да е две години. Хипотетично – ако ЦСКА не беше прострелян отвътре, да тормозеше Лудогорец най-много до края на този сезон. Като дори и тогава реалният завършек на първенството, заради различните футболни стойности, трябваше пак да прати титлата в Разград.
Но не позволиха на Томов и Стойчо да тровят живота на Домусчиев още няколко месеца. Дойдоха две фамилии, направиха преврат, който се оказа половинчат и превърна ЦСКА в сателит на Лудогорец.
Новите управленци хем не взеха властта, хем сегашните фен-акционери ги представляват, хем чакат резултатите от одита, пък тогава щяло да става ясно какво ще е бъдещето.
А резултатите са ясни отсега и на децата – ЦСКА има страховити дългове. И когато бъдат оповестени, най-нормалното нещо е фамилиите да свият знамената. Това е естественият път за всяко бизнес предприятие, намиращо се в състояние на реален фалит – да фалира.
Неприятно е, но не е страшно. ЦСКА и Левски може да си го позволят. За разлика от ерзац властелина Лудогорец.
Данаил Кънев/Нюз7