2015-05-23 14:55:00
С тези думи Дочо Булгуров, емблематичният герой от "Селянинът с колелото", се възмущава, че държавата не му позволява да отглежда прасета в междублоково пространство, където свободно се разхождат кучета и котки. Въпросът за двойния аршин на властта, успешно иронизиран в българския филмов шедьовър, днес не изглежда така забавен. Особено във футбола ни.
Близо седмица не секва шумът от събитията, съпътстващи тържествата за четвъртата поредна титла на Лудогорец, откриването на трибуна "Моци" и честването на 70 години футбол в Разград. В главите на присъстващите със сигурност все още отекват оглушителните чалга ритми, спортната ни журналистика няма да е същата след онова "олигофрен", а управляващите следващия път ще се замислят, преди да се вдигнат с хеликоптер, за да прережат лентичка, да хапнат фъстъци и да късат билетчета.
Тези около два-три часа в Разград преобърнаха не само футбола ни, не само журналистиката, но и целия дневен ред на обществото.
А след безвкусния грандиозен спектакъл, в който някъде между другото бе включен и не толкова грандиозен спектакъл под формата на футболен мач, един въпрос, зададен сякаш от Дочо Булгуров, виси със страшна сила в обществото: за едни отбори може, а за други – не, така ли?
Трибуни или детски школи?
За никого вече не е тайна, че Лудогорец построи новия си сектор с държавно финансиране. Отделно, обществената поръчка, твърдят редица медии, е дадена на фирми, свързани с братя Домусчиеви. Така дори печалбата от строителните работи, предвидена в поръчката, остава при тях. Държавната помощ за разградския клуб е, меко казано, странна. Първо, помощта би била логична, ако наистина е част от някаква национална програма за подкрепа на спорта.
Такава обаче няма. Ако я имаше – звучи по-логично държавата да отпуска средства за изграждане и поддръжка на детските школи на клубовете. Така все пак би се стимулирал спортът сред подрастващите. Малка утеха с трибуна „Моци” можеше да бъде и настояването за преименуването на сектора. Странно е държавата да плаща за строеж във възхвала на чуждестранен гражданин, който нееднократно е обиждал и унижавал български граждани (средните пръсти и псувните за публиките на ЦСКА, „Левски” и Литекс). В крайна сметка от Лудогорец можеше да кръстят друг сектор на Моци, а този да се казва "България", "Разград", "Лудогорие" или друго. Но това е въпрос на морал, какъвто в случая е прекалено да изискваме.
Към държавната помощ за спор(т)ната трибуна трябва да прибавим и редица други ангажименти, които кметът на Разград наскоро призна, че общината поема в подкрепа на клуба – поддръжката на терена с включените сметки за поливане и отопление, асфалтирането около стадиона, зелените площи. Всичко това се прави за най-богатия български отбор, който продължава да не привлича футболната публика – празни места имаше не само в решаващия титлата мач със софийското Локо, те са закон за разградския отбор особено в гостуванията на Лудогорец в двумилионна София, където таванът на подкрепата им е двуцифрено число.
Какво се случва с другите водещи клубове?
Берое от няколко години е окачествяван като държавен клуб и предпоставките за това не са малко. Стадионът в Стара Загора, макар и запазил своя ретро вид, бе оборудван през последните години с отличен терен и осветление. Показателно е, че дори и далеч не най-модерното съоръжение, бе избран от БФС за един от стадионите на юношеското европейско първенство и дори за домакин на церемонията по откриването.
В Ловеч общината също съдейства на Гриша Ганчев да построи нов стадион, но единствено с разрешително и концесия, а средствата бяха осигурени от клуба. Стадионът в момента отговаря на високите критерии на УЕФА за мачове от груповите фази на евротурнирите срещу далеч по-малко средства от проекта в Делиормана. Футболната концентрация с център Разград обаче не допуска такива сравнения. В Лудогорието трябва да се построи най-модерният стадион, нищо, че не е сигурно кой ще го използва.
В Левски мистериозно намериха няколко милиона, с които покриха задълженията по лицензирането и платиха заплати на играчи и служители. Останалото за лиценза свърши финансовият директор Константин Баждеков, без чийто усилия и умения очевидно Левски щеше да е в позицията на вечния си враг.
В ЦСКА всичко е по старому. Спортните министри се сменят, проблемът с базите стои. Въпросът уж все е приоритетен, уж става дума за малка законова промяна, но явно никой не иска да се лиши от наемите, които клубът заплаща всеки месец.
Липсата на база на концесия не само е във финансов ежемесечен ущърб за „червените”, но и отблъсква потенциални инвеститори. Някой задава ли си обаче въпроса какво ще се случи със спортните съоръжения, ако ЦСКА спре да ги използва? Ще запустеят, ще се превърнат в развъдници на плъхове и сборище на наркомани… или ще се вдигне поредният хипер мега гига мол?
За да тушира поредната вълна общественото недоволство по тези въпроси, министър-председателят се реши да е Спасител на клубовете в тежко състояние. Премиерът каза, че от няколко седмици се работи за подпомагане на футбола в България – на ЦСКА с каквото предложат от клуба, на Левски с козирка за Сектор А и на Локо София за тревно игрище, защото "играят на една нива без осветление".
И отново ще обърнем пирамидата, защото такава помощ е не само забранена от УЕФА и ФИФА, но и безсмислена. Нека държавата да не събира наеми за базите, нека задължава в тях да се инвестира, нека контролира как се изпълняват договорите. Ако ще финансира "пряко" клубовете – нека инвестира в терени, тренировъчни и възстановителни центрове за децата. Такава инвестиция ще е полезна не само за обществото, но и за отборите, които ще създават по-качествен и по-скъп футболен продукт. Тогава колелото на прогреса може да се завърти.
Защото само с козирка, седалки и прожектори спорт не се прави.
Стоян Генов/Новинар