2015-06-09 14:22:00
Каквото и да кажем в исторически план за ЦСКА все ще пропуснем нещо значимо. "Червеният" клуб е най-титулуваният и най-успелият у нас и в чужбина, сочат сухите факти. Сухи, сухи, но напоени с 31 титли, множество национални купи, полуфинали в европейските турнири и не един и два звездни "скалпа", които висят на колана на бившето страшилище за еврограндовете.
По-голямата част от историята е създадена до 1989 г. Началото на хм… "демократичните" промени у нас обаче е фактическото начало на обратния процес – бавен, но сигурен срив за клуба и отбора. 41 години слава и вече 26 търкаляне по наклона като снежна топка, по която се лепят проблем след проблем.
Обективната истина обаче е, че ЦСКА не е виновен сам за съдбата си. Първите години след комунистическия режим бяха тежки за всички, но особено за всяко "нещо", свързвано по един или друг начин с миналото и с… "червения" цвят. Някъде по това време започна "червени" боклуци – рефрен, актуален и до днес. ЦСКА беше припознат като единствения спортен отбор, свързан с държавните структури на комунизма, което беше пълна глупост разбира се, тъй като целият спорт беше под държавна опека. Стигна се до там, да има сезон, в който титулярният екип да не е червен, а червено-бял.
По една или друга причина гигант като "армейския" клуб се оказа неспособен да се нагоди към новите реалности на свободния пазар. Другите отбори го направиха, новите им АД-та получиха базите, на които се подготвяха и досега, къде лесно, къде трудно се оправяха. Не и ЦСКА. Вече 26 години "червените" си плащат всеки месец правото да ползват стадион и тренировъчни терени. Случайно или не, но те са и единствените в България в това положение.
Това е една от причините за дереджето. Твърде вероятно и най-голямата, тъй като е естествена спънка за развитието на клуба. Само ако погледнем въпросния период ще видим, че на много места се изградиха много нови съоръжения (или части от такива). Бургас, Пловдив, Разград, Ловеч… Трибуна се прави и на Герена. Привилегията за едни не е достойна за ЦСКА.
Прави са хората днес като казват: Как да дам 20 млн. за борчове, които не съм направил аз? А как Илия Павлов, Васил Божков, Прамод Митал, Димитър Борисов и Александър Томов правиха всичко, което виждаме на "Българска армия" без стадионът да е техен?
През последните години се чакаше ЦСКА да умре сам, а когато се надигаше от смъртния одър, услужливо му помагаха да легне отново там. Не само че се вдигаше обаче, но беше и пионер, иноватор за родните стандарти. ЦСКА пръв излезе на светло във финансите си при първия период на Александър Томов, което разбира се не му беше простено. Днес големият проблем при лицензирането на А група е НАП. Защото до 2007 г. някои се осигуряваха средно на 800 лв, докато прибираха заплати за хиляди.
Най-интересно беше през 2008 г. Тогава "червените" станаха заплаха номер 1 за всичките си врагове. Освен най-изрядни (според тогавашния директор на НАП), бяха и най-силни (16 точки пред Левски). Но вместо да станат отново познатия хегемон със сигурен пробив в Шампионската лига, важните родни фактори решиха да направят такъв… БАТЕ Борисов. Българите сме царе да оправяме живота на някого. Направихме Франция световен и европейски шампион, когато ги бихме на Парк де Пренс и ги накарахме да се среснат за бъдещето на футбола си. Направихме и "комбайнерите" от белоруската провинция – милионери. Е, истинското желание беше последното да се случи на български отбор, но…, възможността не се срещна с уменията.
Истинското начало на разрухата на Армията обаче е идването на бизнесмените от Перник – Борисов и Иванов. За престоя си направиха толкова поразии, колкото е трудно човек само да си помисли. Две години след оттеглянето им, мините още стоят. Скрити задължения, милиони неплащани на НАП, разрушена база в Панчарево…
Днес въпросът далеч не е кога ЦСКА ще стане за 32-ри път шампион, а ще го бъде ли изобщо или не. По темата се упражняват всички, въпреки че на повечето знанията по финанси са нещо като певческия талант на Криско и голмайсторския нюх на Божинов – т.е. не съществуват.
Да убием ли този ЦСКА или не? Какво ще правим с 20 млн. дългове? Всъщност дълговете на ЦСКА не са повече от 12-13 млн. лв, десет от които обезпечени. Ако се направят леки усилия да се чуе какво казва професор по икономика като Александър Томов, всичко ще е ясно.
От 20 млн., 10 са към НАП – обезпечени. 2-3 са мините на Титан, останалото до 20 и малко отгоре са отписани дългове от сегашните собственици (така поне твърдят самите те) и бившият – Лира. Да, обаче ЦСКА има играчи като Тони Силва, Стивън Сънди, Венцислав Василев, Марин Оршулич, Тончи Кукоч, Жуан Фелипе и всички тези, които изнесоха първия полусезон, в който бяха убедително на върха. Това са потенциални трансфери, които без да се изхвърляме са поне 3-4 млн. лева в най-лошия случай. Като се добави и най-големият актив – феновете, стига да не са изкуствено разединени както е в момента, ЦСКА може да е и финансово и морално стабилен клуб.
Трябва едно много малко нещо. Отношение като към всички останали. На Армията дори не искат премиер да им търси спонсор, нито пък държавата да им вдига трибуна. Искат само да не им се пречи да се развиват.
Трябва и доверие към тези, които реално милеят за него. Такива бяха Александър Томов, Тодоров и Стойчо Младенов. Първите двама на практика са елементи, които трудно се вписват в родните футболни реалности. Все едно да курдисаме Мона Лиза в "Лувъра" на Вежди Рашидов. Опитаха нещо иновативно – да дадат реалната власт на феновете. На практика им я поднесоха на тепсия. Те обаче не я пожелаха. Някой ги излъга, че ще им окрадат парите. И се случи като в тангото. ЦСКА направи крачка напред, но след това бе принуден да се върне с две назад. Дори и повече.
Иначе лиценз за ЦСКА все пак вероятно ще има. Каквото и да се говори, цялата А група зависи от това. Защото изхвърлен "червеният" клуб, ще доведе до отлив от телевизионни зрители. А те – да не се лъжем – над 85% плащат по 4 лв на месец, за да гледат ЦСКА с уговорката, че същото се отнася и за Левски, разбира се. Феновете им – любимците си, противниците – врага. Едва ли и половината от въпросните ще са готови да дадат въпросната сума, за да гледат вълнуващото дерби Славия – Монтана например.
26 години след началото на откровената античервена кампания, ЦСКА още го има. Ще го има дори и да изпадне в областната група. Въпросът е защо се стигна до това и каква е гаранцията, че след няколко години същото няма да се случи, ако умиращият днес клуб отново се изправи както беше през 2008 г.
По-лошо не може да стане, тюхка се червеният песимист. О, може, може – усмихва се оптимистът. Ще разберем какво ще се случи на 15 юни.