2015-10-17 16:28:00
Стойчо Стоев кара своя десети месец като старши треньор на Левски. Да се задържиш почти година на треньорския пост в Левски се превърна в никак не лесна задача в последните няколко години. Всъщност, само трима успяха да се задържат колкото Стоев или за малко повече време за последните 7 години и половина. След края на ерата Станимир Стоилов. Това са имената на Емил Велев (донесъл последната титла за Левски), Ясен Петров (под негово ръководство Левски направи последния си силен сезон в Европа) и Илиан Илиев, а това са само три от последните 12 имена (някои повече от веднъж) застанали начело на Левски след май 2008 година.
Роденият в Разград и бивш дългогодишен футболист на Локомотив София доказа, че може да работи успешно във всякакви условия. Постигна прилични резултати със скромния отбор на Миньор Перник, а след това получи своя шанс да ръководи първия тим на Лудогорец. Разград определено беше мястото на което Стоев се прочу с добрата си работа. Спечели титла и купа. Отборът му победи няколко добри отбори в Европа като Слован Братислава, Партизан, ПСВ Айндховен, Черноморец Одеса, Динамо Загреб и Лацио. А Лудогорец може би играеше най-добрият си футбол именно под негово ръководство.
Най-голямото предизвикателство в кариерата на спокойния и скромен Стойчо Стоев до момента дойде обаче след края на престоя му в Разград. На 22 декември 2014 година той беше назначен за старши треньор на един от двата най-големи отбори в България, а именно Левски. До този момент нито като футболист, нито като треньор Стоев се беше изправял пред толкова голямо предизвикателство. Да е част от отбор с толкова голям обществен интерес. Какво завари Стоев в Левски? Един отбор завършил годината с 2 поредни загуби, който е с не особено големи шансове за запазване на място в първата шестица на класирането. Логичното се случи и след загуба от Лудогорец в Разград в началото на пролетния дял на първенството, Левски остана във втората шестица на таблицата. Следващите месеци на стадион "Георги Аспарухов" бяха изключително тежки заради финансовата криза обхванала клуба. Обстановка в която играчи и треньори не бяха получавали заплатите си с месеци. Точно в тези условия Стоев успя да класира Левски за финал за купата на България след драматична победа над най-добрия отбор в шампионата Лудогорец. Финал с Черно море в който при малко повече спортен шанс можеше и Левски да си тръгне с трофея.
Именно след финала с Черно море дойде и най-тежкият момент в престоят на Стойчо на Герена. Заради нестабилното финансово положение и слабите резултати от Левски си тръгнаха 9 футболисти след края на сезона. Начело със звездата на отбора и любимец на феновете Антонио Аниете. И малкото изградено през първата част на годината от Стойчо Стоев трябваше да се гради наново. След като той трябваше да работи почти изцяло с нов отбор.
Как се развиха нещата след това? Левски успя да си стъпи на краката с екипа Стоев и Георги Иванов. Останалият през лятото с думите "Няма да напусна кораба, защото е влязла малко вода в него" Боян Йоргачевич показа и през новия сезон, че Левски има на вратата човек на който може да разчита, а с поведението си на терена и извън него, той си спечели огромни симпатии сред феновете. Защитата съставена от новото попълнение Максимилиан Карнер и Аймен Белаид в центъра и от опитните Живко Миланов и Веселин Минев показва завидна стабилност. Затова също спомагат и пасналите като дялан камък на Левски халфове Джереми Де Нойер и Георги Костадинов. Решилият да остане през лятото Роман Прохазка, отново показва защо е един от любимците на феновете в последните месеци. Завърналият се през миналия месец Владимир Гаджев също не може да се отрече, че се включва на високо ниво. А с наличието на Прохазка, Краев, Махмудов, Китамбала, Бедоя, Диаби и Курдов, Левски има потенциал за развитие в атака.
Равносметката на всичко това показва, че след 11-тия кръг Левски е с минимален аванс на първо място в А група за първи път от 2 години и половина. Стойчо Стоев успя да изгради отбор който да има аргументи във всеки един двубой. Най-важното което успя да постигне е завидната стабилност на Левски в дефанзивен план. Преди двубоя с Литекс и попадението на Кристиян Малинов Левски беше допуснал един гол в последните си 7 мача в А група. За последен път Левски постигна подобно постижение през вече не толкова близката 2008 година. Когато през пролетта постигна 7 поредни сухи мрежи. Стоев знае, че в съвременния футбол най-важното нещо при постигането на успехите е стабилната защита. Мина времето когато единствено може да се разчита на това твоят отбор да вкарва във всеки един мач с един гол повече от противника. И затова прилага перфектно плана си, според възможностите на отбора.
Левски е на първо място, но все още е далече от това да мисли за титла. На Герена трябва да знаят, добре че Левски все още няма нужното постоянство за да се мисли за толкова високи цели. Отборът има да се развива още доста във футболно отношение. В Левски нямат все още нужната стабилност в състава за да може да гонят големи цели. Има доста футболисти които нямат равностойни смени, а тежките контузии на таланти като Борислав Цонев и Деян Иванов допълнително усложняват нещата. Този Левски е непредсказуем. Той може да бие Литекс в Ловеч, а след това да падне от Пирин в Благоевград, но видимо върви напред. Затова е важно ръководството да направи всичко възможно да не спира този устрем, като задържи ключовите играчи с изтичащи договори (Миланов след края на тази година, Белаид, Прохазка, Бедоя, Йоргачевич след края на сезона). За да не се повтаря ситуацията през лятото и да не се налага Левски да се връща отново няколко стъпки назад и да има някаква база върху която отборът да се развива, и да се пипат само отделни настройки с привличане на отделни нови футболисти. Стойчо Стоев пък с работата си в последните месеци показва, че заслужава доверието и на ръководството, и на феновете.