2015-11-08 13:34:00
Казват да не се подценяват хората, които правят крачка назад, защото може да не отстъпват, а да се засилват. Лудогорец прави крачки назад от няколко месеца насам, но засилване няма.
Дълго прикриваните проблеми, произтичащи от манталитета и липсата на футболна култура на най-високото управленско ниво, избуяха неудържимо през лятото – със смяната на Георги Дерменджиев след спечелването на титлата и успешните игри в Шампионска лига, с предоверяването на Бруно Рибейро, с напускането без трансферна сума на половин отбор титуляри.
На фона на тези управленски неудачи, назначаването на Ераносян, макар и станало "на пожар", изглеждаше сравнително разумен ход. И Ераносян обаче се оказа неспособен да овладее забатачваните с месеци проблеми. За разлика от собственика на клуба и своите предшественици, Едо показа трезва преценка за ситуацията и страничните фактори. Много хора го упрекват, че егото му се реело в облаците.
Неотдавна Ераносян каза, че когато усети недоверие сред играчи и ръководство и неспособност да овладее ситуацията, ще си тръгне сам. И го направи, за разлика от предшествениците му на поста. Настина, трудно се става от отрупана с деликатеси софра, която се обслужва от многолюден персонал. Ераносян е първият, който става от богатата маса по собствено желание и дори само този факт е достоен за уважение.
Напускането му дойде непосредствено след изказването на Домусчиев, че не се бърка в избора за треньор и това веднага даде поле за спекулации. Наистина, отдавна сме се убедили, че Домусчиев не е просто човекът, който осигурява издръжката на Лудогорец, както сам се описа онзи ден. Не сме забравили, че през последните четири години той даваше уроци по управление на футболен клуб, коментираше играта на Лудогорец и националния отбор, произнасяше се за работата на треньорите им, квалифицираше играчи за легенди и още, и още… Затова няма как да се вържем на думите му, че не се меси в работата на ръководството. Но можем спокойно да ги тълкуваме като опит за бягство от отговорност. За разлика от Ераносян, той май не е способен да каже "аз сбърках". Вместо това Домусчиев просто изчезна от публичното пространство във футбола през последните месеци. Спря ежедневно да озарява родните медии, както бяхме свикнали.
Поканата на Лудогорец за връщане на Георги Дерменджиев пък е еманация на управленските издънки. При първия си престой самопровъзгласилият се за треньор номер едно на Балканите наследи готов състав, който играеше красив и ефективен футбол – тогава беше любимец на собственика, който се биеше в гърдите с решението си да отстрани Стойчо Стоев. Когато инерцията свърши обаче, белокосият треньор не просто се оказа ненужен, а бе обявен за безперспективен, изчерпан, неспособен да надгражда. Завръщането му пък очевидно е било подготвяно, защото е трудно да си обясним присъствието му на последните мачове на Лудогорец само с някакво желание да хапне семки на чист въздух. А това завръщане е върхът на управленския провал и кадрова немощ в Лудогорец. Тази огромна крачка назад вече не прилича на засилване.
В Лудогорец по-скоро са объркали посоката и вече тичат в обратната. И то точно в момент, когато сякаш от нищото се появи реален конкурент за короната им.
Стоян Генов/ПР Агенция Кота/Тема Спорт