2015-11-16 14:11:00
Преди 10 години Васил Божиков риташе в аматьорските лиги на България. Роденият през 1988-а в Гоце Делчев бранител обаче направи така, че името му да стане познато на футболната общественост. С много битка, пот и кръв първо си спечели място в Гигант Съединение, а след това го стори в Миньор и Литекс, за да се стигне до трансфера в Касъмпаша през това лято. В момента е титуляр в истанбулския тим от Суперлигата, има 6 срещи от началото на сезона. "Тема Спорт" се свърза с Васил Божиков, който тъкмо се бе прибрал до България.
– Васко, изминаха вече четири месеца, откакто бе трансфериран от Литекс в турския Касъмпаша. Как премина този период за теб и какво е по-различното от футбола тук?
– Тези четири месеца минаха доста бързо. Впечатленията ми са много добри. За жалост, малко след като пристигнах в клуба, получих контузия, заради което трябваше да почивам два месеца. В този период ми беше тежко. Не се чувствах добре, защото не бях полезен на отбора си, стоях и гледах само от страни, без да имам възможност да помогна. Отношението на хората в клуба към мен обаче бе впечатляващо. Всеки ден ме питаха как се чувствам и дали всичко е нормално. Опитваха се да ми покажат, че не съм пренебрегнат, заради което на моменти дори ми ставаше малко неудобно. Важно е, че сега съм здрав и вече играя често.
– Турция е много близо, но колко голяма всъщност е разликата във футбола?
– Още от самото начало усетих, че тук всеки мач е сериозен. Винаги на терена има класни, трябва във всеки един момент да си концентриран. Ето например с Бешикташ трябваше да се справям с Марио Гомес и Рикардо Куарешма, след това с Анталияспор пък срещу мен беше Самуел Ето′о. В последния кръг срещу Акхисар се изправих срещу Уго Родайега, който дълги години игра във Висшата лига на Англия. Просто това са много класни нападатели, които са изградили име през годините. Трябва да си нащрек във всеки един момент. Нямаш право да почиваш нито за миг, иначе ще те накажат.
– В момента сте сред най-добре представящите се отбори в Суперлигата, заемате шестото място. Какви са целите пред вас, може би класиране за евротурнирите?
– Ръководството не ни е поставяло конкретни цели. По принцип треньорът иска във всеки мач да надскачаме себе си. Желанието му е да излизаме, независимо с кой играем, за победа и да играем красив футбол. Засега вървим добре, въпреки че в няколко мача съдиите ни порязаха и загубихме точки в последната минута. Не ни се дадоха две стопроцентови дузпи, но това е положението – когато си в по-малък клуб, трябва да приемаш и тези неща. Не мога да кажа, че бутат грандовете. В цял свят обаче е така – реферите може да не помогнат на големите, но няма и да им навредят.
– Доскоро живееше в Ловеч, който е град с около 35 хиляди души, а сега си в столицата на Турция Истанбул, където има над 13 милиона души. Тази драстична разлика как ти се отразява?
– (въздиша) Да, много по-различно е. Но животът ми е сходен с този в България. Градът е уникален, но все още не съм имал възможност да разгледам абсолютно всичко и да се запозная по-отблизо с културата и забележителностите. Общо взето, ежедневието ми е подчинено на клуба. Ако например тренираме сутрин, трябва два часа по-рано да сме на базата, закусваме, след заниманието отново се събира целият отбор и отиваме на обяд, после ни пускат да се приберем. Впечатлен съм от всичко в клуба – организация, отношение, база. Разполагаме с уникални условия за подготовка. Изумен съм от базата. Такива неща досега очите ми не бяха виждали. А в България… просто абсурд. Когато имаме свободен ден, излизам заедно с Несим Нешадов, за да ме разведе насам-натам. Горе-долу така минава времето ми. Не излизам въобще по заведения, а си стоя вкъщи и гледам телевизия или играя "Плейстейшън".
– Имал ли е по-специални разговори с теб треньорът Разим Чалъмбей, който е легенда на Бешикташ? Даде ли ти съвет как да се справиш с Марио Гомес, Ето′о, Ван Перси?
– Той разполага с екип от още пет-шест треньори, които правят видео разбор. Първо гледаме силните страни на съперника ни като отбор, след което ни показват и индивидуален анализ за всеки отделен футболист. Общо взето, обръщаме внимание на 3-4-ма играчи от техния състав. Така беше с Марио Гомес и Куарешма. Колкото и да са ни познати като имена, те ни показват кой е по-силният им крак, дали гони в защита или ти дава свобода, как вкарва голове, силен ли е във въздуха, рязък ли е и т. н. Старши треньорът ми каза: "Те не са нищо повече от теб". Това наистина е така. Нито са по-бързи, само дето са по-хитри. Но ако си достатъчно концентриран, може да се справиш с тях. Досега мисля, че ми се получава. Не ме е страх да се изправям срещу тях, дори винаги съм искал да изляза срещу по-високо ниво футболисти, за да видя тези, които съм гледал по телевизията какви са и да разбера аз къде съм. Наистина са класни играчи – топ ниво, но не са толкова страшни. Започнах да си вярвам повече тук.
– Влизал ли си в конфликти с някоя от големите звезди в Турция?
– (смее се) Засега не. Чак в такива ситуации не съм изпадал. Мога да кажа, че се държат много добре като хора, въпреки че са ни противници. Дори сега се сещам за една ситуация, в която Родайега ми благодари, че съм изчистил в корнер, макар че можеше и да вкара, ако не го бях сторил. Показват, че първо са хора, след това е всичко останало.
– Каква е философията ви на игра, какво иска треньорът от вас?
– Нашият отбор също има няколко силни футболисти като Андре Кастро, който е играл в Порто, Райън Донк, който ни е капитан, шведът Исаксон е на вратата, а напред – Дедройк. Треньорът изисква от нас да разиграваме повече топката и да не предприемаме излишни рискове, трябва да пресираме дълбоко противника, особено у дома, независимо с кого играем. Миналата седмица срещу Бешикташ ни каза да излезем и да покажем, че не сме по-лош отбор. За малко бяхме да постигнем победа, но в крайна сметка завършихме наравно 3:3. Тук няма слаби тимове, всеки може да те изненада.
– Каква е твоята цел?
– Имам само една мисъл в главата си – да се утвърдя и да покажа на хората, че не са сгрешили, когато са заложили на мен. Искам да съм основна част от състава и да съм най-добрият защитник. Мечтата ми е да ме извикат в националния отбор. Надявам се Касъмпаша да ми отвори пътя към него. Наистина нивото тук е много по-високо, отколкото в България. Трибуните винаги са пълни. Темпото на игра също е много над нашето, а и футболът е малко по-здрав. Вървя стъпка по стъпка. Не се знае, ако покажа силни игри, може да ме вземат и в по-голям отбор. Но първо трябва да се утвърдя тук.
– Преди 10 години беше във В група, а сега си в турската Суперлига…
– Мечтал съм и съм вярвал, че мога да стигна до това ниво. Имал съм и тежки моменти. Помня, че треньорът Димчо Беляков ми каза, че не съм за ниво В група и ще пита отбор от А областна да ме вземе. Обяви, че ме освобождава пред целия състав. Тогава се разколебах и си мислех, че не ставам. Благодарен съм обаче на един мой треньор от юношите – Димитър Цанков. След онази случка се обърнах към него и му обясних, че Беляков ми е казал, че не ставам, а той ме подкрепи с думите: "Ако ти нямаш качества, не знам кой има, ще играеш в А група". Така и стана.