2016-01-01 17:33:00
Годишните обзори на BGfootball.com стигнаха и до лидера в А група Лудогорец. 2015-а трябваше да е най-силната в новата история на клуба – поредна титла, скъпа селекция и на теория малко надграждане трябваше да доведе до нова звездна евроесен. Сметките обаче се объркаха.
Пролетта
Лудогорец откровено се наслаждаваше на цирка на Армията и след като още в първите пролетни кръгове не просто елиминира, но и задмина големия аванс на ЦСКА, и за децата бе ясно, че шампионът ще е с познато име. Още след втория кръг на шампионския плейоф и 4:0 над ЦСКА интригата остана само в разпределението на местата след първото.
И все пак 2015 г. Лудогорец започна на второ място в класирането с 41 точки от 19 кръга. 13 мача по-късно тимът имаше 22 повече, 21 вкарани пролетни гола и допуснати 11. Общият актив за четвъртата поредна титла беше 63 точки от 18 победи, девет равни и пет загуби с голова разлика 63:24.
Треньори
Георги Дерменджиев направи Лудогорец шампион за четвърти път, но собственикът не хареса поведението на тима и с оглед на кадрова инвестиция в бъдещето го смени. С кого обаче? С пълен анонимник без право на каквато и да е решаваща дума за селекцията. Бруно Рибейро изглеждаше уплашен като средношколец, хванат от баща си с цигара. Записа няколко срамни резултата и много скоро беше изритан под ръка с брадатия си помощник, на когото така и не запомнихме името. Португалецът беше заменен с негова пълна противоположност – напомпания със самочувствие Едуард Ераносян, който също бързо разбра, че работа в Разград не е лъжица дори за неговата голяма уста. След напускането му мястото бе заето отново от добрия, стар Чичо Гошо. Резултатите се върнаха, а с тях и увереността на Лудогорец, който има досадната задача да чака до май, за да вдигне петата си поредна титла.
Състав
Владислав Стоянов за известно време изгуби мястото си на вратата, но въпреки това записа 11 участия срещу девет на Милан Борян, който може и да си тръгне. Аргилашки се включи веднъж като резерва.
Козмин Моци игра във всички 20 мача, отбелязвайки два гола и получавайки шест жълти картона. Компания в средата на защитата му правиха основно Георги Терзиев с 12 мача и младият Венцислав Керчев в 11, като последният беше малко некоректно използван за правилото за играча до 21 години и бе замесен в няколко неособено коректни изпълнения. Александър Александров сътвори поредният световен прецедент – да има по-малко мачове за клубния си отбор, отколкото за националния тим на страната си – 3 срещу 4. Плюс още няколко в Б група с втория отбор. В крайната защита силни изяви имаха Минев с 14 мача и едно от откритията Натанаел, играл 15 пъти. Завръщане направи Витиня, а Сисиньо засега е откровен провал, въпреки че имаше шанс в осем двубоя. Брайън Ангуло отдавна е в категорията "ментета" и този сезон в А група игра три пъти, а четири в Б.
Съвременният Лудогорец е просто немислим без Марселиньо и логично той игра във всички мачове, добавяйки и пет гола в сметката си. Вандерсон навъртя 17 мача, а Светослав Дяков 18. Абел имаше 16 бледи участия без да се запомни с нещо особено. Разочарованието е Андрей Препелица, който игра 14 пъти, но в последните мачове е просто една скъпа и ненужна резерва. Лукоки е другият провал в Разград. Типичният пример на скъп чужденец, чието място със същия успех може да бъде спокойно заето дори от юноша на клуба. Мисиджан игра 11 мача преди да се контузи и да остави голяма дупка в състава на Лудогорец.
В нападението се подвизава Клаудиу Кешерю, който в 16 мача вкара десет гола. Джонатан Кафу засега не е "върха на сладоледа", но в 12 мача е отбелязал три пъти. Голямото разочарование е Цветелин Чунчуков, който от надежда на българския футбол в момента не блести дори в Б група с втория отбор. Жуниньо Кишада се контузи преди месеци и отсъствието му определено се усеща най-малкото в липсата на качествена конкуренция в нападение.
Актив
Лудогорец напусна безславно Европа след две загуби от Милсами, сривайки сериозно отличния си коефициент от предишните две години и обричайки се на година без почти никакви приходи, но огромни разходи след гръмката и скъпа селекция.
Лудогорец тръгна в А група по обичайния начин – на първа скорост, без излишно форсиране и настъпване на педала из късите улички. Излизайки на широката магистрала обаче в края на полусезона, набраната скорост бе достатъчна, за да изпревари съперниците си.
Тимът победи десет пъти, а в осем мача завърши наравно. Двете загуби не са прецедент за тима, а може би по-странното са малкото отбелязани голове – 28. Защитата е втора по сила в групата след тази на Левски и е допуснала 13 гола.
Клаудиу Кешерю вкара десет гола в 16 мача и по всяка вероятност ще е голмайстор на А група в края на сезона, тъй като временният лидер Асприйя се очаква да бъде продаден. Марселиньо вкара пет пъти, а Кафу се разигра в края с три гола.
Наличието на рискови и на моменти дори груби играчи като Светослав Дяков, Козмин Моци и Йордан Минев нарежда Лудогорец на втора позиция в непрестижното "съревнование" за най-груб отбор. Тя им е осигурена от 64-те жълти картона, три от които се явяваха втори за Дяков, Минев и Сисиньо. Не е изненада, че Дяков е най-грубият играч на тима с цели девет официални предупреждения.
Успехи
Четвъртата поредна титла без съмнение е успех, но той не топли особено никой в Разград. Отбор с възможностите на Лудогорец може да стане шампион когато пожелае, а истинското предизвикателство се намира в Европа. Там обаче отборът се провали с гръм и трясък. Успех е изграждането на новата трибуна, а също така и разширяването на тренировъчната база.
Прогноза
По-вероятно е Англия да стане шампион на Европа догодина, отколкото Лудогорец да не е първи в България. Шансът друг отбор да ликува е нищожен. Това обаче е малко стъпало за разградчани, които имат съвсем друга цел – реабилитация в Европа.
ВИЖ СТАТИСТИКАТА ПРЕЗ СЕЗОНА
ВИЖ ФОТОГАЛЕРИИТЕ НА ОТБОРА