Готови ли са за мъжки футбол? Не, не са

2016-03-15 14:30:00

След два месеца и половина още един набор в най-популярния ни спорт приключва с юношеския футбол и преминава в мъжкия – 1997. Де факто и де юре.

От началото на пролетния полусезон ставаме свидетели на процес, който не е нов, но пък сякаш тази година се случва доста по-отчетливо, отколкото преди. Няколко клуба дадоха футболистите си да играят в Б и В група. Или трайно ги дръпнаха в мъжките формации.

Първото е по-интересно, а към второто се отнасяме скептично, тъй като "даването на шанс" все още е между другото, а не осъзната и целенасочена практика.

Септември (разбирай ДИТ) изостави битката за титлата в U19 и прехвърли целия си отбор в мъжкия тим или в Пирин (Разлог). В тази школа упорито се гонят резултати и купи при подрастващите, поради което не можем да си затворим очите за един положителен факт.

Литекс също преотстъпи ключови млади футболисти, а други “качи” най-горе.

Славия го направи дори с по-малки – родени през 1999 г.

Ботев Пловдив доста се подмлади тази пролет. Във всеки мач по някой и друг младок дебютира в А група, има и дадени под наем.

Черно море "раздаде" старшата си възраст на Добруджа и Калиакра.

Лудогорец не прави така, но все пак има дублиращ отбор. Друг е въпросът кои и по колко играят там. И Левски не прави така. Толкова по-зле.

Недоумение буди практиката на Христо Янев в ЦСКА, който вика в мъжкия тим доста по-млади футболисти. Лошо няма – те имат нужда от стимул. А момчетата от старшата възраст нямат ли? Най-вече във В група. Задължително ли трябва да играят доста презрели играчи там? След като първото място вече е спечелено.

Идеята е, че на тази възраст футболистите имат нужда от мъжки футбол. Елитната до 19  – за жалост, е на ниско ниво. Сега става още по-слаба, но ако някои най-накрая са прозрели, че важното е да се развиват играчи, а не да се гонят трофеи, по-добре да се плати тази цена.

Въпросът е: как прекрачват футболистите от набор 1997 в мъжкия футбол, готови ли са? Отговорът е лесен: не, не са. Не и огромният процент от тях. Това лесно може да се види дори на мачовете в Елитната до 19 г. Гледахме някои дербита вече тази пролет. Онзи ден ЦСКА – Левски. Тъй като двата клуба нямат отбори в Б група, това са техните дублиращи формации.

Съжалявам, но нещата не изглеждат никак добре като за последно стъпало преди професионалното равнище. За което "сини", "червени", "зелени", "жълто-черни", "бели", "черно-бели" и т.н. трябва да се сърдят най-вече на шефовете на клубовете си. Заради лошата посока, която са им дали. Заради отсъствието на внимание. Заради липсата на проект, в какъвто да имат шанс.

Преди ЦСКА – Левски (2:2) онзи ден срещнах две момчета – и от двата цвята. Докато бъбрехме и на двамата казах едно и също: "Дано да го играеш този мач на най-високо ниво скоро. При мъжете". Не е трудно да се предположи, че отговорът бе един и същи: "Не вярвам. В ЦСКА (Левски) няма да стане…" Те просто не вярват. Защо ли?

Наскоро имахме прекрасна възможност да си сверим часовниците със Сърбия – по централно европейско време (и като футбол), на контролата между 19-годишните национали в Правец. Основната разлика между двата отбора е, че едните играят мъжки футбол и това личи от всичко, което правят, пък дори и като самочувствие. Юношите на Партизан са преотстъпени на сателита Телеоптик или са част (ама наистина) от мъжкия отбор. Има няколко момчета в чужбина. Не всички дойдоха.

Физиката е проблем за българските футболисти във всички възрасти, особено когато противникът почне да играе по-бързо и динамично. Пропуските са не само между 16 и 19 години, каквото клише битува от доста време в България. Пропуските са почнали още от ранна детска възраст. Още от семейството и училището.

Сега те просто не са готови. Но заслужават шанс. Подайте им ръка. Ако за много от тях експресът за големия футбол е изпуснат, то по-малките трябва да почнат да си връщат надеждата, че имат шанс, че "може да стане".

Защото всичко започва от вярата.

Вашият коментар