2016-08-06 16:07:00
Ясен Петров е най-големият посланик на България в Китай през последните години. Треньорът стана идол на милиони, докато водеше Шъдзяджуан, а стотици милиони в цялата страна му се възхищаваха, че прави от шщо нещо в отбора си. Родният специалист заведе клуба до най-високото класиране в историята му, а отделно от това счупи няколко рекорда в китайското първенство. След близо 3 години работа Ясен и Шъдзяджуан се разделиха, а Джанини, както е известен в България, беше изпратен като бог от феновете. Към днешна дата Петров е в България и си почива в планинска вила. Той се съгласи да отговори на въпросите на "Меридиан Мач".
– Как се чувстваш в България?
– Започнах да се аклиматизирам. Бях много уморен, когато се прибрах. Не е леко. Но вече близо една седмица съм на вилата в планината, починах си добре. Сега се чувствам отлично. Изцяло съм отдаден на семейството и моите приятели, които ме посещават. Започнах походи в планината. Във времето, което имам да почивам, ще си вляза в една много добра форма. Успял съм да кача 1-2 кг в България, така че всичко е нормално (смее се). Наслаждавам се на българската храна, домашно приготвена.
– Изпратиха те като бог от Китай. Очакваше ли нещо подобно?
– Това уважение хората са ми го показали от първия момент, когато отборът беше във Втора лига и започна да побеждава. Започнахме с 5 хиляди човека публика, но скоро след това трибуните се понапълниха. Когато влязохме в Суперлигата, стадионът се препълни. Това уважение е присъствало почти през цялото време. Изненадан бях от скоростта, с която беше организирано изпращането ни, защото ние разбрахме в 18:00 часа, че трябва да пътуваме до Пекин в 05:00 часа на другия ден сутринта. Разбрали се хората, направили са много сериозна организация. Казаха ми, че феновете са започнали да се събират на площада пред хотела ни още от 04:00 часа, за да не ни изпуснат. Това са такива спомени, които няма как да ги изтрия – много мили, много съкровени. Всичко останало, каквото и да било, което се е случило – и хубавите моменти, и лошите, това е най-скъпото и най-ценното – признанието на хората. Да видиш сълзите им, тъгата им… Настръхват ми косите, докато ти разказвам за тръгването от Китай. Това са много мили, много ценни, много съкровени неща. Това, с което съм най-горд, е признателността, че присъстваше българското знаме, че знаят хората къде е България. И го правят за българите.
А дали съм очаквал такова изпращане? Навсякъде, където отивахме, ставаше фурор. Навсякъде хората искаха да ни снимат, автографи. Радвахме се на огромно уважение и респект в града.
– Такова изпращане никога не е имало за български треньор. Разбрах, че феновете са направили и видеостена пред хотела…
– Да, имаше и видеостена. Не знам кога са успели да я направят. Най-интересното беше, че нещата станаха на два пъти. Първо ни изпратиха от самия хотел до бусчето, с което се придвижвахме до Пекин. Пътувахме около 4 часа. Мислихме, че всичко е свършило и остава само да се качим на самолета за България. На аерогарата обаче ни посрещнаха възгласи и огромна тълпа от хора. Това беше вторият шок. Отново със снимки, автографи. Този път имаше и голяма група журналисти. Хората бяха с нас, докато можеха – паспортната проверка. Изпратиха ни до последно, с насълзени очи. Много мило, много уважително.
– Какво ти направи най-силно впечатление от това изпращане?
– Излязоха много клипове в сайтове за видео-споделяне. Свалил съм си над 11, а един е много трогателен. Той не е свързан само с нас-треньорите. Точно, когато сме тръгнали да се чекираме, е сниман един младеж с миналогодишната фланелка на Жоро Илиев с №8. Той е паднал на колене, плаче и удря с всички сили в земята. Това най-силно ми остана в съзнанието. То е свързано не само с нас, но и с България.
– Пое Шъдзяджуан, който имаше цел да се задържи в средата на втора лига, а класира отбора в елита. После битката беше да се спасите, а разбихте всички прогнози, като се класирахте на 7-мо място. Как оценяваш работата си в клуба?
– Когато отидохме в началото целта беше много обикновена. Първо бяха напуснали три ма от най-добрите играчи, а взехме само двама човека. Едното момче от изпаднал отбор от Втора лига и един футболист, който също беше останал без отбор, играл в Първа и Втора лига, но на възраст. След това взехме Жоро Илиев и Емо Гъргоров. Целта беше 6-то място, като не веднъж моят бос е споделял, че е очаквал да се борим да не изпаднем. Но след добри стечения на обстоятелства, отлична работа, на екипа и късмет успяхме да се класираме в Суперлигата. След като влязохме, имах разговор с един от шефовете на най-яката фенска фракции. Той ми каза, че и 30 мача да загубим в елита, агитката ще си подкрепя отбора и уточни, че никой в града няма големи очаквания. Каза ми: „И да изпаднем, ние ще бъдем зад отбора." Очакванията бяха да не оцелеем в елита, но успяхме да изненадаме дори и нашите фенове. Това е първият клуб в историята на тази провинция, който играе в Суперлигата.
– Колко хора живеят в тази провинция, за да стане ясно на хората, защото в Китай нещата са доста по-различни от България.
– В провинцията живеят около 70 млн. души, а в самия град – 8. млн. Цифрите са стряскащи за България, но така е в Китай.
– С работата си спечели доста индивидуални награди. Знам, че Шъдзяджуан е стигнал и до рекорди. Какви са те?
– Миналия сезон направихме серия от 8 поредни „хикса". Това остава в историята на Суперлигата. Както и отборът, който е завършил с най-много „хиксове" в едно първенство -15. Също успяхме да направим една поредица от 16 мача без загуба, като в тях се изправихме срещу най-силните отбори в Китай. Свършихме на 7-мо място, което беше оценено от всички.
– Какво е да се бориш с отбор, които е платил 2-3 мил. долара за селекция срещу клубове, които са дали стотици милиони?
– Съперниците ни се подсилиха с изключителни играчи. Говорим за чужденци, които струват страшно много пари. И то качествени футболисти. Тази година бяха закупени играчи, които са актуални на пазара. Желани от отбори, като Ливърпул и т.н. В един момент този пазар избухна. Ние такива трансфери не направихме.
Привлякохме едно момче, което е младо, преди 3-4 години е бил национал до 19 години в Бразилия, но последните 2-3 години е имал не добра кариера. Това беше единственото попълнение…
Тази година нямахме добри резултати. Такъв е животът. 2 години давах цялата си енергия. Аз съм човек, който не обича да се оправдава или да изкарва неща от кухнята, които са в негативен план. Това няма да го направя и сега. Напротив. От цялото си сърце желае, който и да работи в този отбор, да постига резултати. Много емоционално бяхме изпратени от футболистите, защото ние де факто за тези 2 години и 8 месеца изградихме една уникална връзка. Дадохме много енергия в работата си с този отбор. Хубавите спомени са изключително много.
– Шъдзяджуан може ли да се нарече най-успешния период в кариерата ти?
– Може би най-успешният. От гледа точка и на емоция, и като признание. Беше изключително трудно и прекрасно изпитание. Срещите ми с много известни треньори, срещу които сме играли. Общо взето във всеки един аспект се чувствам изключително изпълнен.
– В Китай се изправи срещу специалисти като Свен Горан Ериксон, Луиш фелипе Сколари, Феликс Магат, Грегорио Мансано и още много други световни треньори. Какво научи от тях и имаше ли нещо, което те научиха от теб?
– Няма да забравя разговорите, които съм водил със Свен Горан Ериксон и Сколари. Направихме този сезон 0:0 с Гуанджоу Евъргранде, който е шампион на Китай и носител на титлата в азиатската ШЛ. Можехме и да победим отбора на Сколари. Няма да забравя разговорите с тях, защото и двамата са страхотни. Абсолютни джентълмени. Хора, които знаят какъв е нашият отбор и показват изключително голямо признание за това, което сме свършили ние. Те нагледно показват, че футболът е само една игра, и че отношенията между хората трябва да са позитивни, независимо от негативния резултат.
– Почувства ли облекчение, когато с шефовете си стиснахте ръцете за раздяла?
– Ако трябва да бъда искрен, облекчение от гледна точка на това, че в един момент всяко начало има и край. Ние наистина дадохме цялата си енергия, а сега ще имам повече време за се мейс твотс с и . 3 а -щото каквото и да си говорим, когато работиш чужбина и то толкова далечна, плащаш някаква цена и тя не е малка -цената да си далеч от семейството и децата си. Това е не само за мен, но и за всички, които бяхме там. Всички плащат тази цена. Имаше една носталгия. Аз имам син, който расте, който има нужда от своя баща. Това е нещото, което в момента трябва да го върна, защото по някакъв начин съм го взел от семейството ми. Моите дъщери също, много им липсвам, те също ми липсваха.
– Защо в Китай се хвърлят толкова много милиони за футбола?
– В момента нещата Китай са извън контрол, когато стане дума за футбол. Много сериозни инвестиции има. Тази тенденция ще се запази, защото има програма за развие на китайския футбол в дългосрочен план. Много сериозна и там ще продължат да инвестират много средства. Не само в тяхната Суперлига, а и в изграждането на ДЮШ. До 2017 година има план да се направят 25 хиляди детско-юношески школи. А до 2025 поне да станат 50 хиляди… Знаем вече каква сила са в почти всички спортове. Имат намерение и да постигнат най-високи резултати и във футбола до 15 години.
– Какъв е най-яркият ти спомен от престоя в Китай?
– Най-незабравим спомен ще остане влизането ни в Суперлигата, когато Емо Гъргоров вкара 93-ата минута от дузпа.
Миналата година тази поредица от 16 мача без загуба. Защото в тази поредица играха с всички топ отбори. Също последния мач – 16-ия, аз бях изгонен в този мач. Направихме равен – 2:2 в последната минута. Миналата година два пъти бях изгонен от един и същи съдия, срещу един и същи отбор – Пекин Гуоан. Това е част от играта.
– Кое най-много те изненада от живота на обикновения китаец?
– За мен най-голямо впечатление ми направи това, че има порядък в безпорядък. Толкова много хора, движение, а всичко върви без проблеми. Не мога да си обясня как в този безпорядък има някакъв ред, в който всеки си намира мястото и всичко си тече нормално. Китайският народ много работи. Всичко тече много интензивно, но същевременно много плавно. Това е нещото, което ще ми остане.
– Какво българско ти липсваше най-много в Китай, като изключим семейството?
– Никъде не можах да намеря кисело мляко. Уникален фен съм на таратора – страхотно ми липсваше. Всичко останало си го имахме – телевизия, новини, музика.
– Очакваш ли скоро да получиш нова оферта от Китай и би ли прием отново да работиш там?
– Всичко е възможно. Очаквам, разбира се. Искам да си почина. Убеден съм, че каквото" има да стане ще стане. Като цяло бих приел нова оферта от Китай, но на правилното място и не на всяка цена.