Как по дяволите, Давид преби Голиат? Това множество може да има отговора. Мачовете от третия кръг за FA Cup вече се играят, а джуджетата, търсещи вдъхновение трябва да четат внимателно.
Какво имат предвид хората, ногато говорят за „магията на FA Cup“? Турнир, на когото завижда цял свят. Заради традициите му – със сигурност. Бляскав финал – определено. Но това, за което всички копнеем, са шокиращите резултати, романтиката на Кпата. Всеки сезон все повече отбори участват в най-стария елиминационен турнир на планетата, мечтаейки за сблъсък с големците, и когато го получаваха, изненадите не занъсняват. Тимове от Конференцията удрят такива от елита. Замесени в битка за оцеляване сащисват шампиони. Чудати орди от омбудсмани и продавачи на сирене надделяват над милионери. Но как се случва всичко това?
FFT тръгва по следите на най- големите сензации. Малчовци, водете си бележки
ЧУВСТВАЙТЕ СЕ КАТО У ДОМА СИ
Нюкасъл – Кристьл Палас 0:1
Първи кръг, януари 1907
В началото на 20-ти век Нюкасъл маже наред спечелвайки три титли и достигайки пет финала във FA Cup за седем години. Палас са анонимници, формирани през 1905-а и лежащи в дъното на Южната лига. Прощъпалникът е пратен да гостува на отбор, който няма загуба у дома цели 14 месеца Но има един изумителен фактор в полза на Палас мощта на джордитата.
Съставът на Нюкасъл е пълен с шотландски национали, докато в събленалнята на Палас гърми от тийнсайдски акцент: роденият в Дърам мениджър Джак Робсън е събрал почти всичките си момчета от този район. Играчите разпускат със семействата си в Нюкасъл и в деня на мача, разбираемо, са усмихнати. Те нямат какво да губят. Джордитата от Палас са аплодирани на терена от 28-те хиляди по трибуните, но Нюкасъл запазва самообладание, докато нападателят на гостите Хорас Астли не плъзва топката покрай Джими Лоурънс. Това е първата истинска бомба в историята на FA Сир. На следващия ден 4000 фенове поздравяват Палас на гарата, а капитанът Вилф Инърд е понесен на ръце от тълпата. Ловът на гиганти е открит.
НАЕМЕТЕ ВЕЩЕР КОЙТО ДА КЪЛНЕ
Халифакс – Манчестър Сити 1:0
Трети кръг, 5 януари 1980
Футболистите са суеверни лигльовци, така че сме изненадани от рядката употреба на този прийом. Изправени пред наглед загубен мач с елитния гигант от Манчестър, тимът от Четвърта дивизия наема вещер, наречен Ромарк, който да прокълне боса на съперника Малкълм Алисън. Мистичният тип има история с Големия Мал: през 70-те мениджърът наема Ромарк, чието истинско име е Роналд Маркъм, на работа в Палас, но двамата се скарват заради неплатена сметка. В резултат, Ромарк е повече от щастлив да помогне на Халифакс и започва работа с играчите.
„Сега ще заспиш, Джон Смит После ще сломиш силата на Манчестър Сити“, възпроизвежда думите на хипнотизатора централният нападател, който си признава, че едва се е сдържал да не се разхили. Сеансът явно върши работа, защото 5 минути преди края, на срещата Пол Хендри забива победния гол за йоркшърци. „След това всички заглавия бяха за хипнотизатора – казва Смит – Но ние пречупихме Сити с упорита работа“.
По-късно Ромарк опитва да докаже силите си, карайки с превръзка на очите по улиците на Илфорд, преди да се шибне в полицейски ван 1огично, след известно време се озовава и в затвора, след като ограбва собствената си майка.
ПЛАШЕТЕ ГИ С МЕДИЦИ
Колчестьр – Лийдс 3:2
Пети крьг, 8 февруари 1971
Не звучи като „Добре дошли в Ада“, но четвъртодивизионният Колчестър прави всичко възможно, за да стресне Лийдс и Дон Реви, когато лидерът в Първа дивизия идва в Есекс. „Тереньт бе много мальк и тълпата наистина бе близо“ – спомня си играчът на Колчестър Рей Кроуфорд Мениджърът ни Дик Греъм се увери, че има повече пейки за доброволците от St John′s Ambulance, за да направи обстановката по-мрачна“.
Трикът действа и медиците изиграват своята роля: Кроуфорд бележи два през първата част и въпреки късния натиск на Лийдс, гостите губят. „Уембли“ е точно зад ъгъла“, пъчи се Греъм. В следващия кръг Колчестър губи с 0:5 от Евертън.
ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ КАЛПАВ ЗАЩИТНИК
Уолсол – Арсенал 2:0
Първи нрьг, 14 януари 1933
Корицата на програмата за мача е супер експресивна „Артилерията идва в Уолсол“, крещи заглавието, а до него е поставена снимка на безстрашен войник, насочил десет топа към плюшено мече. „Това ли е пътят към Уембли?“, пита войникът „Да за един от отговаря ядосано мечката Посланието е следното: Арсенал, напомпан с национали, гони трета поредна титла; седларите са средняци в Трета дивизия-Север. Но Уолсол има план: да се възползва от слабото звено в центьра на лондонската защита И той сполучва Уолсол дава на гостите само един шанс през първото полувреме, а след почивката излиза уверено. Гилбърт Алсоп вкара от корнер, преди да спечели дузпа, реализирана от Бил Шепърд Уолсол куфее, но и Арсенал извлича полза Босы Хърбърт Чапман префасонира ариергарда и продава Томи Блек. когото обвинява и за двата гола. Така се ражда една от най-подлите формации на Арсенал
БЛЪСКАЙТЕ НАВИСОКО
Тамуърт – Торки 2:1
Първи нрьг. 15 ноември 1969
Тамуърт, в Западната регионална лига на Мидланд, сглобява селекция с шофьор на намион, майстор на газови тръби, миньор и механик, но тези момчета имат стратегия: връщане нъм вратаря и яко ритане към върлините в предни позиции.
Третодивизионният Торки просто не се добира до топката. Рей Холмс и Греъм Джесъп бележат, а Тамуърт дори си позволява лукса да профука дузпа.
МРЪНКАЙТЕ КОЛКО ВИ Е СКАПАН ТЕРЕНЬТ
Йоувил – Съндърланд 2:1
Пети крьг, 29 януари 1949
8 хиляди души претъпкват „Хуиш Парк“ за най-големия мач в историята на Йоувил – среща с елитния Съндърланд, воден от легендата Лен Шакълтън. Южняците са подпомогнати от гъста мъгла, покрила и без това неравния терен. Мениджърът на домакините Алекс Сток се възползва от ситуацията, твърдейки, че наклонът е 14 фута, докато в действителност той е 6. „До деня на двубоя всички си мислеха, че ще играем на северния склон на Айгър“, потрива доволно ръце наставникът.
Момчетата, известни като Банката на Англия заради скъпата си селекция, не могат да се нагодят и отпадат. Домакините пък вадят топката от игра за щяло и нещяло, оправдавайки се с условията. Наречено от пресата „Наклон и слава“, това чудо е съизмеримо с днешна победа на Форест Грийн над Челси. Неслучайно мачът бе избран за най-голямата сензация в историята на турнира през 2005 година.
НАДЪХАЙТЕ СЕ С ПОЕЗИЯ
Сътьн – Ковънтри 2:1
Трети нрьг, 7 януари 1989
Треди мача мениджърът ни Бари Уилямс тичаше наоколо, цитирайни великите поети“, спомня си нападателят на Сътън Матю Ханлън. Босы се пени с Киплинг в речта си, натьртвайки на „вечната отдаденост на всяка душа“.
Момчетата му явно се вдъхновяват, тьй като Тони Рейнс и Ханлън са точни след корнери, които по-рано са тренирали в местния парк. „Последните 15 минути бяха зловещи. Не знам как не ни вкараха“, спомня си Ханлън, който признава, че няма спомен да е бил изхвърлен от кръчмата на следващата сутрин.
НАПИЙТЕ СЕ, СМЪРДЕТЕ, БЪДЕТЕ ГРУБИ
Уимбълдън – Ливърпул 1:0
Финал, 14 май 1988
Не стигаш до последния сблъсък във ФА Къп само с късмет – тогава можем ли да смятаме това за убийство на гигант? Според британските медии отговоры е „да“. „Най-неравностойният финал в историята“, тръбят таблоидите, предвиждайки крикет резултат, но вкусът на Уимбълдън към разрухата го влачи напред. Играчите се натряскват предната вечер, след като треньорът Боби Гулд определя хотела нато „много приятен, но не много Уимбълдън“. След това извергите на „доновете“ Вини Джоунс Денис Уайз и Джон Фашаню отказват да се обръснат, а в тунела към мърсисайтдии полита боен вин. Минута след първия сигнал Джоунс буквално обезкостява Стийв Макмаън. „Влизането почна от врата и свърши при глезена“, спомня си Фаш.
Ливърпул е разтърсен – особено когато Дейв Бизънт спасява дузпага на Джон Олдридж. Лоури Санчес засича безпощадно центриране на уайз и капитаны Безънт се оказва в „сюрреалистичната“ ситуация да поеме трофея от Лейди Ди. „Чувах само как Денис Уайз псува пред кралското семейство“, спомня си той. Лудата банда се усмъртява с алкохол до 9 сутринта, а известният й фен Джун Уайтфилд е засечен да танцува по селските улици.
ПРИГОТВЕТЕ КАЛНА БАНЯ
Херефорд – Нюкасъл 2:1
Трети крьг [преиграване], 5 февруари 1972
Настилката на „Едгар Стрийт“ е като течен шоколад и Нюкасъл прекарва десет дни в местен хотел заради отлаганията на срещата. Но мачът си го бива: Малкълм Макдоналд, обещал да наниже десет преди началото, извежда гостите напред. След това идва може би най-емблематичният гол в историята на купата Рони Радфорд прави двойно с Брайън Оуен, преди да забие топката в левия ъгьл. „Просто влетя“, връща се назад Радфорд. Джон Мотсън подивява в първия си коментар за Match of the Day. Дори повече, ногато резервата Рики Джордж бележи късния победен гол.
Това е първи успех за тим извън лигата над елитен представител от 1949-а насам, а орди от тийнейджъри наобикалят Радфорд. Фамозно.
НАПЪЛНЕТЕ СЕ С БИВШИ КАДРИ
Дарби Каунти – Бостън Юнайтед 1:6
Втори нръг, 10 Денември 1955
Дъното в историята на Дарби е изкопано от шестима бивши играчи на „овните“. Обявени за негодни да играят на „Бейзбол Граунд“, отритнатите се хвърлят за отмъщение, особено Джоф Хазълдайн, набучил хеттрик за отбора от Лига Мидланд. Победата се оказва най-голяма за клуб извън лигата над такъв, намиращ се в нея, и маркира упадъка на Дарби, озовал се в Трета дивизия. „Овните“ все пак си го връщат тъпкано – 19 години по-късно в същия турнир. С точно 6:1.
ОТДАЙТЕ СЕ НА ГНЕВА
Рочдейл – Юнайтед ъф Манчестьр 2:3
Първи кръг, 5 ноември 2010
Няма по-голям мотиватор от гнева. Формиран само преди пет години в резултат на омразата към Глейзър, опогава ФКЮМ е просто неудържим. Червените бунтари стартираха от десетото ниво на футболната пирамида, но след три промоции, вече са в Норт Дивижън Премиер. Така че ногато им се падна Рочдейл, намиращ се с четири стъпала нагоре в йерархията, нямаше и капка страх. ESPN плати 67 хиляди паунда за излъчването на мача, а около 4000 от 7048-те на трибуните стискаха палци за „червените“.
И докато феновете на ФКЮМ си псуваха Глейзър и припяваха добре познатия рефрен “Той продава аспержи“, посветен на мениджъра и бивш търговец на зеленчуци Карл Маргинсън, резултатът бе 2:2 след 90 минути. Тогава червените показаха инстинкт за късна развръзка, присъщ и за батковците от “ Олд Трафорд“: Майк Нортън бе точен в 94-та минута, пращайки тима във втория кръг.
„Не знам дали го заслужавахме“, призна Маргинсън. Ултрасите не бяха толкова скромни. “ Невероятно – радва се привърженикът Стив Милнър. – Не съм празнувал така от финала в ШЛ през 1999-а. двата мача са ми еднакво скъпи“.
Рецепта за провал
Ежете се, правете си сметни без кръчмаря и обиждайте големите момчета
Единственото нещо, което британците обичат повече от триумфа на аутсайдера, е последният да бъде поставен на мястото му. Ногато Стивънидж, тогава лежащ 15-ти в Конференцията, измъква в третия кръг от Нюкасъл, спечелвайки си преиграване на “Сейнт Джеймсис Парк“ през 1998-а, играчите му трябва да си затварят устите и да изчакат цунамито от добри пожелания.
Вместо това, те започват да дразнят опонента си при всеки удобен момент. Изцепват се, че техен защитник е „пъхнал Шиърър в джоба си“ и дори коментират следващия си съперник Транмиър.
„Гледах изминалите пет мача на Нюкасъл и видях доста посредственост. Дори не потрепнах“, ежи се босът Пол Феърклъф. Капитанът на свраките Роб Лий отговаря, че „ние ще говорим на терена“, а мениджърът Тони Бърнс добавя: „Играчите на Стивънидж показаха неуважение. Ще ги научим на какво ниво оперираме ние“. Така и става. Нюкасъл печели с 2:1.
Материал на Four Four Two от февруари 2011 г.