2017-12-20 12:23:00
Григор Димитров е номер 1 в България. Няма спор. Човекът игра, побеждаваше, взе трофеи. Няма грешка и две мнения. Спечели обаче в класация, която в този момент е една идея по-ценна от зимбабвийския долар. Т.е. не струва почти нищо.
Не че е малка чест да си най-добър спортист сред 8-9 милиона българи. Не е грешка. Григор Димитров не е сред тези, които ги броим по избирателните списъци. Води се наш човек, но отдавна е далеч от тук. Той не е тема на тези скромни размисли. Поздравления! И пожелания за още много успехи!
Но думата ми не е за него, а за тотално безсмислената и обезценена класация "Спортист на България". Спортисти имаме, но няма кой да ги оцени и в крайна сметка подреди според заслугите. Преди няколко години един младеж се беше избъзикал, включил се като "стажант в bTV" и гласувал. Гласът му приет и отчетен и донесъл точки. Помня го, защото сложи начело един от спортисите, които за мен заслужават най-много уважение.
Уважение, което не получават. Вижте, не е сериозно да се обиждаме на проф. Иво Христов, но да не правим нищо, за да го опровергаем. Винаги ми е трудно да кажа, че съм "спортен журналист". Може би защото имам някаква представа какво е това "нещо". Имам честта да познавам няколко истински такива и личният морал не ми дава право да се сложа в една плоскост с тях. Виж, организаторите на анкета като Спортист на България имат нужда и от такива като мен. Защото все някой трябва да определи победителя. Затова тази година за първи път от доста време упражних правото си на глас.
И до какво доведе това? До яд и отчаяние. Че съм обграден от хора, които не ценят истинското. Далеч съм от мисълта да отричам нещо, сторено от български спортист и затова няма да си позволя да коментирам избора на призовата десятка, но… има постижения и постижения. Има значение и смисъл в анкетата, които за съжаление повечето гласуващи не разбират. Вливането в стадото е лично решение, от което някой може и да е доволен, но за мен е глупаво.
Затова не гласувам за тези дето най-много са "на телевизора" и някакви клакьори им вдигат акциите до небесата. В "Спортист на България" виждам послание, а не една статуетка. Перспектива, която един може да даде, друг да иска да даде, но в много случаи няма кой да я вземе. И не защото не иска, а защото не може. Какво значи да си в челото? Какво ще донесе този избор в бъдеще? Как ще повлияе на младите спортисти? А на спортната култура на нацията? И много други въпроси, което медии "с едиколкоси години история", пишещи четири точки в многоточието няма как да си зададат.
Ще кажа, кой е моят фаворит за Номер 1. Казва се Станимир Беломъжев. През зимата кара ски, ориентира се, през пролетта, лятото и есента се състезава в горите – бяга или е на велосипеда си за планинско колоездене. Когато не се съревновава – тренира яко. Стана световен шампион в елита на ски ориентирането. Раздава всяка година шамари на шведи, финландци, норвежци и руснаци. В зимен спорт. Тази година за първи път се отпусна и отиде на малко по-дълга почивка, защото си изпълни целта. През останалото време работи здраво на Белмекен, на глетчери, щеки се чупят под напора на ръцете му. Не парадира, не обикаля по тв-студия и не организира агитки. Но въпреки всичко като се върне с поредния медал, все има кой да създаде приятен хаос на летището.
Единственият българин световен шампион в зимен спорт. Има и още едно мъжко име, което няма как да "призная". По различни причини – морални, субективни и обективни.
Тазгодишната анкета беше тест. Който спортните журналисти не успяха да издържат. И за много от тях знам защо, въпреки че не ги познавам лично – от некомпетентност. Но тестът е и за организаторите. На тях не им е лесно, уверен съм. Лекотата на създаване на "спортни медии" и изобщо "медии" е фактор, който трудно се контролира. Но все пак смятам, че е нужна някаква по-сериозна подборка, отсяване на някакъв "журналистически елит". Или поне такъв, който ще оцени по-справедливо успеха.
– Ама аз не съм в него?
– Ами постарай се, заслужи го!
Както между другото са решили въпроса в УЕФА, където случаен човек не може да получи акредитация.
Така ще е още дълго време, поне докато делим спортовете на олимпийски и неолимпийски, без да се интересуваме от стотиците фактори, които правят някои от тях далеч по-полезни и ценни за подрастващите отколкото други – намерили място в олимпийската програма.
Разбирате ли колко е нелепо? България има една олимпийска зимна титла и четири световни. Две от тях изобщо не са плод на случайност, а на дългогодишни традиции и постоянно надграждане. Няма да ги споменавам – който се смята за нещо повече в журналистиката сам да се поинтересува и да разбере какви са и кои са шампионите ни. Другото е ниско ниво и медийна некомпетентност.