2017-12-22 14:14:00
Нов сезон, нова селекция – това бе мотото на Левски през лятото. За жалост обаче късметът на сините не се промени – те продължиха да не предлагат интересен продукт на феновете. Затова не помогнаха и големите имена, които акостираха на Герена в хода на кампанията.
Обещаното надграждане над миналия сезон, който завърши с бараж срещу Верея за Лига Европа, спечелен с дузпи, така и не се състоя. Започна се от нулата. Основни играчи като Сърджан Лукин и Георги Костадинов напуснаха, а Божидар Краев и Мехди Бурабия бяха продадени.
Треньорът Николай Митов и директорът Даниел Боримиров обявиха тригодишна програма, мотото в която беше "Залагаме на родното". Приоритет бе привличането на футболисти, минали през Герена", даването на път на юноши и взимането на "двама-трима качествени чужденци". За нула време съблекалнята на сините бе напълнена. В тима пристигнаха вратарят Александър Любенов, левият бек Иван Горанов, халфовете Георги Ангелов, Васил Панайотов и Антонио Вутов. Дойдоха и румънците Нелуц Рошу и Серджиу Буш, сърбинът Милош Цветквич и конгоанецът Жуниор Мапуку. Малко по-късно клубът пусна и две бомби – взе испанеца Жорди Гомес, който имаше солиден стаж в Англия, както и миналия през Манчестър Юнайтед французин Габриел Обертан…
Митов обещаваше, че знае "правилния път", а Боримиров плътно му пазеше гърба. Отборът обаче записа невзрачни мачове в Лига Европа и напусна надпреварата още преди да е стартирал в първенството. По настояване на Левски мачът от първия кръг от шампионата срещу Лудогорец бе отложен в името на това да бъде елиминиран Хайдук. Само че хърватите разнесоха столичани на „Герена“ и още тогава за феновете стана ясно, че се задава сериозно ходене по мъките. Сините стартираха в Първа лига срещу Локо Пд на „Лаута“ и стигнаха само до 0:0, въпреки че след 66-ата минута бяха с човек повече на терена. Играта бе под всякаква критика и накрая дори можеше да загубят. След последния съдийски сигнал на Николай Митов вече бе свирено, а по-късно стана ясно, че тогава някъде е била прочетена и присъдата на Даниел Боримиров (постът му вече е закрит, а функциите му иззети от Асен Букарев).
Собственикът на клуба Спас Русев взе нещата в свои ръце. След като разкри, че лично е довел в отбора Гомес и Обертан, той се зае със задачата да намери и нов треньор. Направи го шумно – в София за преговори първо пристигна бившият мениджър на Челси Аврам Грант, а след това и спечелилият купата на Италия с Лацио Делио Роси. В крайна сметка бе предпочетен италианецът. В тази какофония Митов си водеше тренировките, правейки се на нищо не знаещ. Той успя да победи с доста мъки Витоша Бистрица, след което бе свален от сцената. За един мач щафетата бе поета от помощник-треньора Асен Букарев, който катастрофира с 0:2 срещу Верея в Стара Загора, а след това я предаде на Роси. На Делио му бяха осигурени още трима нови – по един във всяка линия – Холмар Ейолфсон, Антони Белмонт и Жерсон Кабрал, и така лятната селекция стана от 14 човека!
В началото всичко бе като розов сън. Отборът бе воден от треньор със солидна визитка, който стартира отлично – 2:0 над Дунав, 3:0 над Пирин и 4:0 над Славия, след което взе и равен на Лудогорец, след като тимът бе на терена 35 минути с човек по-малко. Ихо, ихо, но след това стана тихо – отрезвяването дойде в Пловдив с допуснат обрат и 1:2 от Ботев.
В следващите мачове стана ясно, че Левски е много далеч от това да бъде конкурентоспособен на хегемона Лудогорец, а и на ЦСКА. Роси, който с идването си каза, че тимът първо трябва да се научи да ходи, а след това да тича, като типичен италианец започна с реконструкцията от защитата. Но сякаш попрекали. И направи от сините отбор, който единствено изчаква. Тим, който се опитва да излъже, а не да надиграе категорично съперника си. Състав, който дори на „Герена“ не тръгваше да мачка далеч по-скромен съперник. Всичко бе подчинено на това да не се допусне гол. А в предни позиции се разчиташе единствено на контраатаки, статични положения и на това евентуално Обертан да измисли нещо. Ентусиазмът на французина и енергията от действията му, която в началото заразяваше и другите, обаче бързо се поизпариха и така нападателите забравиха какво е да вкарваш гол. Затова и изпъкна защитникът Давид Яблонски, който със седемте си попадения се превърна във водещ реализатор. Бледото представяне в предни позиции накара доста хора да призоват на Роси да бъде обяснен рефренът на агитката „сините в атака“. Чуха се и реплики „Писна ни от 1:0 и треперене“. Левски не бе остър по фланговете – Прохазка се мъчеше вляво, а Вутов вдясно. В крайна сметка италианецът реши да смени схемата – заложи на 4-4-2, като халфовете бяха подредени във формата на ромб. Този ход претърпя шумен провал – 0:0 срещу последния в класирането Витоша Бистрица…
Всъщност Левски е като не добре овкусена паста – уж в нея има от всичко по-много, но вкусът е блудкав. Поне не е такъв, който да се харесва на феновете. Затова и тимът логично ще зимува трети. Прогрес при Роси имаше, но не достатъчен. За това говори и класирането – изоставането от върха е 9 точки.
Сега трябва добра зимна селекция – по един нов във всяка линия. Вече бе привлечен защитникът Аймен Белаид, но истината е, че на сините им е необходима офанзивна мощ. По време на паузата Роси ще трябва да поработи доста, за може през 2018 година да покаже продукт, който се харесва на феновете, а и да докаже, че може да изведе Левски на друго ниво. Поредна година без трофей (отборът не е ставал шампион от 2009 г., а купата не е печелена от 2007-а) ще натежи сериозно. Предизвикателството пред него е голямо – още повече че през пролетта ще има 5 сблъсъка с ЦСКА, 2 от които са полуфиналите за купата. В тях е шансът на италианеца.