2018-02-21 13:00:00
Стотици хора дойдоха днес на поклонението на Павел Панов.
Легендата на Левски и България почина на 67-годишна възраст, а днес бе изпратен от много бивши съотборници, съперници, футболни деятели и фенове.
Поклонението продължи повече от час.
Присъстваха Емил Костадинов, Борислав Михайлов, Наско Сираков, Стефан Павлов, Георги Цветков, Пламен Николов, Кирил Ивков, Даниел Боримиров, Божидар Искренов-Гибона, Иван Вуцов, Николай Илиев, Валентин Михов, Сашо Костов, Цветан Веселинов-Меци, Бончо Генчев, Величка Маркова, която е съпругата на Гунди, Добромир Жечев, Ангел Станков, Емил Спасов, Томас Лафчис, Емил Велев, Чавдар Цветков, Костадин Костадинов, националният селекционер Петър Хубчев и много други.
Имаше представители на клубове от цяла България и от структури на БФС, известни левскари…
На траурната церемония бяха прочетени съболезнователни писма на президента Румен Радев и от БФС, а слово произнесе изпълнителният директор на Левски Красимир Иванов.
Дъщерята на Панов – Изабела Аспарухова, бе написала прощално писмо, което трогна всички в препълнената зала. Тя пристигна от САЩ, където живее, заедно със съпруга си Андрей Аспарухов, синът на Гунди.
"Отиде си един голям човек. Не само голям футболист, ами и човек. Той беше опора и стълб на всички. Това, което направи за българския футбол, не е никак малко. Жалко, че толкова рано си отива", коментира Иван Вуцов.
"Аз преминах през всички стадии в отношенията ми с Павката. Първо той беше мой идол, както и на половин България. За много кратко бях съотборник с него, след което ми беше треньор. Категорично мога да кажа, че след отказването ми от футбола, той беше мой голям приятел. Един изключителен човек. За съжаление е, че говорим за такива хора, когато вече ги няма. Трябва да говорим за тях приживе. Голяма мъка. Най-лошото при мен е, че днес изпрашвам учител, а тези дни ще изпратя ученик (б.а. Георги Марков). От това по-голяма мъка…", коментира разчустван Наско Сираков.
"Изгасна един светъл лъч. Видяхте колко хора, приятели, роднини, изпращат такъв човек. Аз ще го запомня само с хубави неща. Ние сме се учили от него на терена и в живота. Единствено и само хубави спомени мога да имам за този човек. Такива хора се помнят. Едно цяло поколение левскари живеехме с него, когато той играеше беше едно вълшебство. Всички искахме да му подражаваме, както на терена, така и извън него", сподели Емил Велев-Кокала.
“Много рано си отиде. Познавам го най-дълго – още от Септември, а после от Левски, Спартак-София. Голям футболист, специалистите вече са го определили. Като човек беше да ти е драго да говориш с него, да ти е драго да помогне. Добър човек, добър футболист. Сбогом, Павка! Във футболния свят го помним. Левичарите са нещо забележително – Начко, той… Спортсмен, феърплей… В много случаи е показвал на терена, че спортсменството е над всичко. Той го доказа и в живота. Тих, никога не съм го чувал да повиши тон”, каза Вальо Михов.
"Ще го запомня само с хубави моменти. Няма да забравя никога, че когато прохождах във футбола, той беше човекът, който най-много ми помогна, за да постигна това, което съм мечтал. Без негова помощ и съотборниците ми от стария отбор на Левски нямаше да се случи. Жалко, че си отиде и ни напусна в този момент.Той винаги ще бъде с нас и винаги ще го помним с хубави работи. Хората, като него са рядкост в днешно време. Истински хора, истински мъже, истински футболисти. За съжаление ни напусна един много хубав човек.Бог да го прости", коментира Божидар Искренов.
"Просто нямам думи да ви опиша колко ми е мъчно за Павката. Чувствах го повече от приятел. Седем години бяхме заедно в националния отбор. Не съм убеден дали отново България ще има футболист, който съчетава едновременно изключителен талант, интелект и скромност”, сподели Бонев, цитиран от marica.bg и добави: "За съжаление, у нас оценяваме някой чак когато го изгубим. И затова способните хора все повече оредяват или пък хващат пътя за чужбина. Благодарен съм на Бог, че имах възможността да играя заедно с големия човек и приятел Павел Панов", каза на свой ред Христо Бонев-Зума.