2018-04-21 15:02:00
Обратно към традициите – това е мотото на последното вечно дерби. Хубав футбол, близо една дузина голови положения, напрежение на терена, непредсказуемост, драма – това са компонентите, които през годините направиха този мач номер 1 у нас.
В сряда сини и червени ни ги сервираха в най-добрия им вид, плюс десерта – така сладък за едни и така горчив за други. ЦСКА извърши нещо до болка познато за своите привърженици – пропиля аванс от два гола във вечното дерби. Армейците са майстори да поднасят на публиката си този специалитет по традиционна десетилетна рецепта. Цели шест пъти червените са допускали да се стигне до краен резултат 2:2, след като преди това са водели с 2:0. А сега бяха на крачка от претворяването в реалност дори на популярния син рефрен „Хей, чуй, ЦСКА…“, който отново прозвуча от секторите Б и В.
В един от най-силните си сезони през последните години червените демонстрираха огромна слабост да затварят почти спечелени двубои. Започна се още в първия кръг, когато допуснаха изравняване от Славия, а след това в негативната си сметка записаха 2:2 с Етър, обрат от Лудогорец (2:3) и два пъти по 2:2 с Левски. Така общо 5 пъти в първенството ЦСКА не успя да затвори мачовете си, след като водеше в резултата. Твърде много пропилени възможности, равняващи се на 11 загубени точки! Последното реми ще тежи много, защото отборът ще влезе с понижено самочувствие в реванша за купата на 25 април.
Освен да пропиляват аванс от два гола, червените са майстори на реанимацията на сините, когато те са изпаднали в тежко състояние. Такива случай историята помни много. Стана и сега, когато Левски влезе в дербито с цели 4 поредни шампионатни загуби и бе на прага на исторически антирекорд!
След последните 45 минути помежду им двата отбора ще са в разменени позиции за двубоя за купата. Сините имат аванс от два гола, но по-важното е, че вече си вярват, след като за една седмица набутаха 4 пъти топката във вратата на ЦСКА.
Сега на "Армията" трябва да отчетат и своите грешки, да отстраняват слабостите си и да търсят промяна там, където е необходимо.
Защото на доста нива лъснаха пробойни в отбора. Като се започне от Черниаускас, който използва десния си крак само за придвижване и подпиране. Не че с левия се оправя добре… И точно затова е необяснимо защо играчите връщат по над 10 пъти на мач топката към него, след като на всички е ясно, че играта с крака му е проблем и често провокира опасни ситуации. По време на мачовете ли го учат? Какъв е напредъкът му по този показател? Просперира ли и Божидар Чорбаджийски? Колко станаха неговите грешки? Почти всеки мач по няколко. При него липсата на опит не може да е оправдание, та той натрупа три сезона като титуляр. Но все още има проблеми с позиционирането, с изнасянето на топката, липсва му техника при отиграванията… Към нито един юноша на ЦСКА не е имало толкова толеранс, търпение и доверие. Дадоха му неимоверно много шансове. А оправдава ли ги?
Със сигурност и Стамен Белчев можеше да проведе някои от мачовете по друг начин, особено когато беше ограничен откъм избор на изпълнители. Но той досега не е импровизирал нито веднъж – само заменя едни изпълнители с други на същите позиции, при същата постройка и нагласа към мачовете. Да, ЦСКА трябва да диктува играта, но дали в някои срещи не беше по-удачно да се използва някакъв елемент на изненада? Червените определено се нуждаят от такъв в реванша за купата, ако искат отново да обърнат ситуацията – този път в своя полза.
Стоян Генов/Тема Спорт