2018-05-26 12:13:00
На 26 януари тази година Левски осъществи поредния си трансфер. На тази дата сините подписаха с родения на 29 май 1993 година Пауло Виктор де Менезес Мело-Паулиньо. Кратка справка в специализираните сайтове показваше, че сините привличат флангови нападател, който не бе играл в официален мач от началото на август 2017 година. В предишния си клуб – украинския Заря Луганск (в него е от началото на 2016 до края на 2017) Паулиньо е бил на терена 40 пъти в шампионатни мачове, в които е вкарал 4 гола. Най-резултатният му сезон в кариерата е 2016/17, когато в 31 двубоя се разписва 3 пъти. Толкова. Сините го взеха без пари, като свободен агент.
За престоя в родината му пък бе излишно да се споменава, въпреки че е юноша на гранда Коринтианс, с който през 2013 година печели щатското първенство Паулиста (11 мача без гол). Преди да облече фланелката на Левски, сухата статистика на играча бе следната – 82 двубоя за първенство, в които има 8 точни изстрела (включително 6 мача без попадение в бразилската Серия А).
Нормално бе човек да вдигне вежди и да се запита как с такъв футболист Делио Роси ще изведе играта на Левски по фланговете на друго ниво? Още повече, че и скаутските доклади не говореха, че на Герена идва по-специален футболист.
"Паулиньо определено е добър играч за българските стандарти. Технически е изключително надарен състезател. Може да бъде ефективен при позиционен футбол, или когато тимът му разчита на контраатака. Това, което му липсва, е острота в последната третина от терена. Не поема сам инициативата. Рядко изпъква с креативност. Ако реши този свой проблем, може да вкара много голове и да подаде доста асистенции. В този ред на мисли, такова нещо не видяхме от него в Заря Луганск, където се подвизаваше цели две години", заяви в началото на годината украинският скаут Макс Давидов. След подписването от неговата мениджърска агенция пуснаха клип с подбрани изяви. На фона на отиграванията на крилото от компанията обясняваха силните му страни, като заявиха, че все още не е разкрил потенциала си в противниковото наказателно поле.
Оказа се, че Делио Роси не бе сбъркал в преценката си за играча. И в негово лице сините намериха игла в купа сено – те направиха 21 трансфера през кампанията. Бразилецът напълно отговаряше на профила на типа футболист, търсен от италианеца. През есента той скъса нервите на феновете, след като поставяше Прохазка на левия фланг на нападението, а Вутов на десния. И двамата се мъчеха на тези постове, но Роси просто казваше, че не харесва праволинейни играчи, които само пробиват до аутлинията и след това центрират.
Паулиньо наистина успя да излезе от стереотипите. Изненадващо бързата му аклиматизация за бразилец (помогна му фактът, че вече би видял и по-големи студове от тези у нас), както и добрата физическа подготовка го превърнаха в най-полезния играч на Левски през пролетта. Забравете за Габриел Обертан и Жорди Гомес. Без Паулиньо в редиците си Левски в момента нямаше да се стяга за бараж за Лига Европа.
Високият 177 сантиметра бразилец оправда всичко казано от скаутите за него. Но наред с това изведе играта си на друго ниво, а с нея и тази на Левски. С Паулиньо на крилото сините имат доста опции. Той играе на левия фланг, но е по-силен с десния крак. Като към това прибавим техниката и приличната му бързина, ще разберем защо е толкова опасен при пробивите. Доста често, когато бразилецът влезе в наказателното поле, той предпочита да шутира. По това най-много се различава от Габриел Обертан. Докато французинът търси първо всякакви други варианти, преди да реши да шутира, то Паулиньо не го е страх да погледне към вратата. Доказателство за това са последните му два шедьовъра в мрежата на Верея. Крилото реализира и двата гола за чистата победа. Преди да се разпише, той на няколко пъти сложи топката на главата на съотборниците си. След това отправи два опасни шута, които бяха спасени.
При третия опит нямаше грешка – нахлуване отляво в наказателното поле, финт срещу Здравко Илиев и изненадващо решение не да тръгне към дузпата и от там да шутира, а да бутне топката вляво и с по-слабия си ляв крак с диагонален изстрел да я закачи в скобата. Изпълнение, на което доста играчи биха завидели. Малко след това той овладя избита топка на границата на наказателното поле, а след това с майсторски фалцов удар я прати в горния ляв ъгъл – 0:2, но този път с десния крак. Това бяха съответно седмият и осмият гол на Паулиньо през пролетта. Само в 15 срещи (в 12 от тях започна като титуляр) той вкара точно толкова, колкото в кариерата си преди Левски.
В негово лице Делио Роси има играч както за контраатаки, така и за действия в сгъстени отбрани. А сините фенове вече виждат новия си любимец.
Той е човекът с най-висок КПД
Паулиньо е играчът с най-високия коефициент на полезно действие в Левски през пролетта. Освен че вкара 8 гола в Първа лига – нещо, до което никой от тима не се доближава, бразилецът направи 3 асистенции. Към това може да добавим и две изработени дузпи – срещу Етър (1:1) и Ботев Пд (3:2).
Само едно попадение не достигна на крилото, за да финишира сезона в елита като най-добрия голмайстор на сините – чешкият защитник Давид Яблонски е с 9. Паулиньо обаче остави зад себе си Серджиу Буш, който завърши със 7. Бразилецът вкарва средно по веднъж на 134.6 минути. Румънският таран бе на терена в 28 шампионатни двубоя, в които записа 1591 минути – тоест, реализираше по попадение средно на 227.3 минути.
Голямата звезда Габриел Обертан се разписа едва три пъти в 30 срещи в елита (2311 минути), като и трите му точни изстрела бяха срещу Септември.
Стартът му е много по-добър от този на Жоазиньо и Гари Родригес
Паулиньо завърши под пара редовния сезон в Първа лига. Той се разписа в 4 от последните 5 мача на Левски. С изявите си бразилецът веднага предизвика асоциации с някои от игралите на неговия пост в последните години. През пролетта на 2015 година на „Герена“ игра Либан Абди. Сомалиецът с норвежки паспорт бе по-бърз от Паулиньо, но трудно взимаше решение да стреля – в 9 срещи вкара 2 гола.
Като характеристики Паулиньо най-много се доближава до Гари Родригес, който преди дни стана шампион на Турция с Галатасарай и е искан от английския Нюкасъл. Холандецът Родригес (братовчед му Жерсон Кабрал играе в момента в Левски, но е резерва на Паулиньо) също умееше да вкарва, когато излезеше на стрелкова позиция. Гари обаче не направи толкова впечатляващ първи полусезон – в 14 шампионатни срещи вкара само 3 гола. Той избухна след това. В 22 срещи реализира 11 попадения, което му осигури трансфер в испанския Елче на стойност 600 хиляди евро.
Паулиньо оставя по-добри впечатления и от първите на сънародника му Жоазиньо. Нисичкият Жо изигра 12 мача, в които вкара два пъти точно преди 10 години – през пролетта на 2008-а. Той имаше много силен удар, но той не бе толкова отработен като този на Паулиньо.
Може да стане едва вторият бразилец с двуцифрен брой голове за сините
Паулиньо скоро може да стане едва вторият бразилец, вкарал двуцифрен брой голове за Левски. Единственият, който го е правил, е Жоазиньо. Нисичкият бързак вкара 16 попадения за сините във всички турнири (12 в първенството) в 105 срещи.
Паулиньо има 8 гола (не се е разписвал за купата, а все още няма и мач в евротурнирите за Левски), като с толкова е и Жеан Карлос. Централният нападател ги вкарва в 20 срещи. Настоящото крило на сините изпревари друг флангови играч, играл на „Герена“ – Зе Соарес, който бе точен 7 пъти в 74 двубоя.
ОСТАНАЛИТЕ БРАЗИЛЦИ В ЛЕВСКИ
Име Престой Пост М Г
Леонидас ФЕРЕЙРА 2000 Нападател 3 –
Рожерио ГАУЧО 2001 Нападател 28 2
Уилям БАТИСТА 2001 Нападател 1 –
Марсело ВАВА 2002-03 Нападател 32 4
Лусио ВАГНЕР 2003-09 Защитник 173 5
Клаудиу ДИАНУ 2007 Защитник – –
Зе СОАРЕС 2007-09 Крило 74 7
Жеан КАРЛОС 2008-09 Нападател 20 8
ЖОАЗИНЬО 2008-10 Крило 105 16
Жозе ЖУНИОР 2012 Нападател 15 6
МАРСИНЬО 2012-12 Халф 16 3
Рамон ЛОПЕС 2013 Крило 5 0
Рафаел БАСТОС 2014 Халф 10 0
РИВАЛДИНЬО 2018 Нападател 8 1
Заб.: Данните са за всички турнири.
Янаки Димитров/Тема Спорт