2018-06-02 15:45:00
Мондиал 2018 е второто световно първенство, на което западните ни съседи ще участват под името Сърбия. В ЮАР преди 8 години белите орли се провалиха, като не успяха да излязат от групата, така че сега задачата им да подобрят постижението си не изглежда невъзможна. С представител на Балканския полуостров е за препоръчване да се внимава с прогнозите, тъй като тимовете от региона са способни да запишат както чутовни върхове, така и гръмки провали.
Самочувствие не е от качествата, което липсва на сърбите. Това особено важи за спорта и е подплатено с резултати и постижения. Но прекомерното високомерие може да изигра лоша шега и това западните ни съседи също са го изпитвали. Ако към таланта и класата можеха да се добавят германската дисциплина и хладнокръвие, то в Европа щеше да има едно спортно страшилище. Вместо това бразилците на Балканите са способни лесно да преминават от едната крайност в другата.
Преди 8 г. в ЮАР селекцията водена от легендата Радомир Антич тръгна с голяма кошница. Вместо това белите орли се спънаха още на старта срещу Гана – първо останаха с 10 души заради втори жълт картон на Александар Лукович (74), после Асамоа Гиан (85) ги попари от дузпа. След втория мач сърбите трябваше да стягат куфарите – предстоеше мача срещу фаворита Германия. В Порт Елизабет точен бе Милан Йованович (38) за 1:0, а 60 секунди по-рано бе изгонен Миро Клозе. Последният двубой срещу Австралия трябваше да е формалност, а вместо това Тим Кейхил и Брет Холман погребаха с 2:1 сръбските надежди в Нелспруит.
На предстоящия мондиал ситуацията е идентична. В група Е има явен фаворит в лицето на Бразилия, а Швейцария и Каста Рика не са съперници, които да стряскат. На Запад от Калотина не си и помислят за повторение на африканския сценарий…
В исторически плана Сърбия, която е правоприемник на Югославия се е представяла далече по-добре на континенталните турнири. В Европа репрезентацията има две втори (1960, 1968) и едно четвърто (1976) място. На мондиали върховите постижения са доста назад във времето. В епохата на плавите е 4-ото място през 1930 г., което бе бисирано през 1962 г. Сега на нещо подобно край Дунав и Сава биха си хвърляли шапките от радост…
След провала в ЮАР на поста на Антич се изредиха петима и чак шестият успя да класира тима на голямо първенство. Славолюб Муслин изпълни мисията, в която се провалиха Владимир Петрович, Радован Чурчич (2 пъти), Синиша Михайлович, Любинко Друлович и Дик Адвокаат. Белите орли приключиха кампанията като лидери в група D с 21 т., пред Ейре (19), с което подпечатаха участието за световното първенство в Русия.
Голямата заслуга на Муслин бе, че успя да се справи с резките амплитуди в представянето на футболистите. Сърбия реално мина без сривове в квалификациите, а единствената им загуба по никакъв начин не повлия да изпълнят целта си. А компанията бе доста сериозна – финалистите от Евро 2016 Ейре, Уелс и Австрия. Детелините стигнаха до 1/8-финал във Франция, драконите пък се превърнаха в хит с 1/2-финал, докато Бундестимът жадуваше реванш след провала си. Стартът донякъде бе логичен след 2:2 срещу Ейре в Белград. Последвалите победи срещу Молдова с 3:0 в Кишинев и особено 3:2 срещу Австрия на „Райко Митич” внесоха увереност, че сега заекът няма да избяга. Проявеният характер бе гаранция, че отборът няма да се огъне в решаващите моменти. И ако срещу зелените от 2:1 бе допуснато изравняване, то срещу Австрия при 2:2 Душан Тадич сложи точката. Репрезентацията този път не допусна гаф срещу аутсайдерите взимайки максималното от Грузия и Молдова. В Кардиф обаче хората на Муслин усетиха, че целта може да бъде постигната. На ранното попадение на Гарет Бейл (30) отговори Александар Митрович 5 минати преди края. Така сърбите не допуснаха да бъде оспорена лидерската им позиция, която удържаха до края. С Уелс събитията се повториха и в Белград – този път Арън Рамзи (35) откри от дузпа, а Митрович (73) спаси точката. Нещата окончателно се изясниха на "Авива" в Дъблин, където Александар Коларов (55) с 1:0 удари печата за Русия. В оставащите 2 мача сърбите се нуждаеха от точка, позволиха си да паднат във Виена (2:3) и срещу Грузия на "Райко Митич" с гола на Александар Прийович (74) отвориха шампанското.
За успеха безспорен бе приносът на Муслин, но конфликтът му със силните хора във футболния съюза доведе до уволнението му и лишавайки го от възможността да обере плодовете от труда си. Хърватска би шута на треньора (Анте Чачач сдаде поста на Златко Далич) преди решаващото гостуване на Украйна, а сърбите го направиха след сполучливия край на квалификациите. Два пътя, един резултат – балканска му работа! Все пак регионът ще се надява на добро представяне от единствените представители на полуострова в Русия – най-значителните отломки от бившата Югославия…
По време на кампанията Муслин използва защита с трима в схемата 3-4-3 или 3-4-2-1. При първите си мачове навият селекционер – повишеният от асистент на Славо Младен Кръстаич, експериментира и с четима. С халфбековете Александар Коларов (вляво) и Анте Рукавина (вдясно) дефансът лесно може да се оформи като петорка. Кръстаич логично не предприе сериозни промени, а безспорната му заслуга е налагането на Сергей Милинкович-Савич. Офанзивният халф на Лацио е ситуиран зад острието Митрович и в момента е най-конвертируемия сръбски национал (Юнайтед дава 85 млн. евро), като е повече от странно упоритото му игнориране от страна на Муслин.
Юлиян Димитров/Тема Спорт