2018-06-03 18:52:00
На 20 май 1998 година Реал Мадрид счупи 32-годишната прокоба и след кански, танталови мъки закара седмата купа на шампионите на "Сантяго Бернабеу". Тогава бях на стадиона в Амстердам, а Педжа Миятович буквално вкара победния гол на няколко метра от мен, след като между двама италианци хитро успя да бутне топката в мрежата.
Бяха минали 32 години в които Реал Мадрид само веднъж бе стигал до последния мач. Срещу Ливърпул през 1981, когато левия бек на червените Ала Кенеди ги закова 8 минути преди края на "Парк дьо Пренс" 31 пъти в Мадрид само са гледали как други вдигат тяхната купа и как преднината им натрупана в самото начало на турнира се топи. По-младите едва ли ще повярват, но преди да спечелят седмата си купа, част от футболния свят дори бе отписал Реал Мадрид като сериозна европейска величина. Просто някакъв клуб, който се е възползвал от намалението в началото и е спечелил половин дузина купи, когато това съвсем не е било толкова трудно. С разни финалчета срещу Айнтрахт Франкфурт и Реймс.
Наричаха ги крале, но само защото основателите са ги кръстили с това име. Но в Испания има поне още десетина клуба със същото име. След последните им три поредни титли в Шампионска лига вече е много лесно да се отговори кой е единственият футболен крал в света. Това е неповторимия, непобедим и недостижим на европейската сцена Реал Мадрид. С 13 титли от КЕШ и Шампионска лига, които ги разделят на светлинни години от Ливърпул (5), Милан (7), Байерн (5), Аякс (4), Барселона (5) и всички други претенденти. Кралят ги гледа от своя трон и се наслаждава на напъните им да го детронират. За целта ще им трябва поне половин век.
След финала в Киев едно стана ясно на целия свят. Реал Мадрид на три пъти в своята история доказа категорично, че е безалтернативно най-силния клуб в Европа и света. Първо преди 70 и кусур години направиха началната си серия. След това в периода 1998-2002 година фраснаха още 3 трофея, а сега от 2014 насам прибавиха още 4. И с показаното в Киев "Ушатата купа" явно няма скоро да напусне Мадрид. Може би климата в столицата на Испания й понася най-добре.
Вчерашният финал бе почти същият като онзи от миналата година. И Ювентус, и Ливърпул си минаха по реда без дори да одраскат кралското величие. А очакванията бяха за нещо много повече като напрежение и непредвидимост. Вероятно има силна причина Реал да бие безпроблемно, която ни убягва.
Широката публиката искаше да гледа римейк на "Инфаркта Истанбул". А получи нещо съвсем различно. Може би и заради ранното напускане на Салах. Случи се така все едно, че на негово място не влезе друг футболист, а Ливърпул заигра в числено неравенство. И Реал напълно овладя ситуацията във всички технически и тактически аспекти. След това на сцената излезе и Лорис Кариус и усилията за новата титла бяха минимализирани до крайност. При такива наивни грешки нямаше вече необходимост червените да показват смелите си сърца. Обречените на загуба разбират как стоят нещата.
Много неща в този финал не се случиха според очакванията. Например задочния спор Роналдо срещу Салах. Фараонът си тръгна рано, а Роналдо остана на терена само, за да фиксира най-лошия си финал. Нищо не се получи в играта на португалеца, но пък се видя как една резерва може да вкарва решителни голове. Гарет Бейл, който от години е енигма на „Бернабеу“ записа своята златна страница и вече никой не може да му оспорва статута на мегазвезда. А тази абсолютно фамозна задна ножица завинаги остава в златния фонд на финалите.
Всъщност причината Реал да мине на парад и да спечели 13-а купа на шампионите е пределно ясна. „Лос Бланкос“ отстраниха ПСЖ, Ювентус, Байерн и Ливърпул. По убедителността може да се спори заради онази дузпа на Майкъл Оливър в последната минута срещу Старата госпожа. Но победителите не ги съдят. А победите на Реал със съвсем малки изключения бяха впечатляващи. Трудно могат да се открият слаби места в стратегията на Балета. Без да са някакъв отбор еталон Реал притежава достатъчно класа, за да претендират, че е най-солидния тим в света. А и в Европа шансът да срещне Барса е сравнително малък.
Кралят може да прави каквото си поиска. Отписаха рано първенството на Испания, отпаднаха срамно от Копа дел Рей, но пък запазиха у дома най-важния за тях трофей. И трета поредна година ще има тържества на "Сибелес". Всъщност футболистите на Реал за последните 5 сезона само веднъж не се простудиха във водите на фонтана – през 2015 година.
Мадридистите в целия свят ликуват. Кралят цъфти и връзва, а през следващата кампания всички останали трябва да намерят начин, как през май 2019 година победителят отново да не е в бял екип. Трудна задача, която дори научно не може да се разреши. Скучно ли ви е, ситуацията вероятно скоро няма да се промени.
Няма как да не се спомене и претендента Ливърпул. Изречението е едно – тях просто ги нямаше в този финал след излизането на Салах. Дотогава бяха по-настоятелни и агресивни. По-често атакуваха. След 30-ата минута обаче това вече не бе Ливърпул.
Така, е когато едните имат на пейката Лалана, а другите Бейл…
Жаклин Михайлов/Тема Спорт