2018-06-05 11:46:00
Тре кронур отваря нова страница след ерата на Златан Ибрахимович
През 2018-а Швеция отбелязва 60—годишнината от най-големия си успех във футбола. Страната, която се гордее с 11-те си световни титли в хокея остана в подножието на планетарния връх през 1958 г. Тогава домакините на мондиала отстъпиха с 2:5 пред Бразилия. За Тре кронур това бе апогеят на впечатляващото присъствие на световни първенства, след 3-ото място през 1950 г. и 4-ото през 1938 г. Последва дълъг период от близо половин век, през който феновете на жълто-сините нямаха поводи за радост. За да изригне Швеция през 1994 г. на мондиала в САЩ, където Томас Равели, Мартин Далин, Хенрик Ларсон и компания победиха с 4:0 България в Пасадена в спора за третото място.
Спокойно може да се каже, че Швеция се класира за световното първенство в Русия пред очите ни. Защото бяхме съперници в квалификациите и станахме преки свидетели на пътя на Тре кронур към мондиала.
Шведите тотална разочароваха на последното голямо първенство. На Евро 2016 във Франция жълто-сините не успяха да излязат от групата си в компанията на Италия (0:1), Белгия (0:1) и Ейре (1:1). Част от ветераните и звездите обявиха оттеглянето си, в това чисто и най-вълнуващият шведски футболист през новия век – Златан Ибрахимович.
Без свой лидер Тре кронур заложи на прагматизма. И без това шведите с много редки изключения са предизвиквали искрено възхищение с играта си. Жълто-сините започна световните квалификации с домакинско 1:1 срещу Холандия. Независимо, че Маркус Берг откри, след което Уесли Снайдер изравни, оранжевите опредено бяха по-добрият отбор на „Френдс Арена“. Следващият двубой отново не вдъхнови – визитата на джуджето Люксембург бе спечелена с гол на десния бек Микаел Лустиг. Преломен за шведите се оказа третият мач, който за съжаление бе на гърба на България. Успехът с 3:0 в Стокхолм бе не само убедителен като резултат, но и като игра, което даде ново самочувствие на възпитаниците на селекционера Ян Андерсон.
Жълто-сините набраха инерция и независимо, че паднаха 1:2 от фаворита Франция в Париж, то последвалите у дома 4:0 срещу Беларус и особено 2:1 срещу петлите трасираха пътя поне за участие на бараж. Това не стана и без намеса на съдбата – победният гол срещу Франция падна в 3-ата минута на даденото продължение накрая след безумна грешка на вратаря Юго Лорис, от която се възползва Ола Тойвонен и го прехвърли от сериозно дистанция.
На "Васил Левски" с 3:2 най-посеел сложихме край на 50-годишната прокоба без успеха срещу скандинавците. Но събитията в групата се наредиха в полза на шведите при все повече очертаващият се фаворит Франция. С ново 4:0 срещу Беларус и 8:0 срещу Люксембург втората позиция бе осигурена, а заключителното 0:2 в Амстердам бе само за протокола.
Швеция изтегли за съперник на баража най-силния възможен противник – Италия. Прогнозите изцяло бяха в полза на скуадра адзура за краен успех, но Тре кронур успяха да ги направят на пух и прах. На "Френдс Арена" в герой се превърна резервата Якоб Йохансон, който само 4 минути след появата си разпечата Джиджи Буфон в 67-ата за 1:0. Гол, оказал се единствен в сблъсъка, което обаче не попречи впоследствие на селекционера Ян Андерсон да не включи в групата за мондиала полузащитника на гръцкия шампион АЕК…
Пред 73 000 на "Джузепе Меаца" скандинавската крепост устоя. Хаотичният, на моменти безидеен и хазартен натиск на италианците намери достоен отговор в стегнатата и организирана игра на гостите. Шведите предимно се защитаваха, но това бе планът им и той проработи. Може би в 5 от 6 случая вероятно крайният изход би бил друг, но точно в дадения момент скандинавците определено бяха в по-добра форма от адзурите.
В следващите месеци основата тема в Швеция, а и в световните медии бе Златан Ибрахимович. Оттеглилата се легенда започна да дава ясни сигнали, че е готов отново да облече националния екип на предстоящия мондиал. Междувременно 36-годишният нападател смени Манчестър Ю с ЛА Галакси и от САЩ се получи нещо като развален телефон. Ибра в медиите на няколко пъти обявяваше завръщането си без да го коментира със селекционера, а Андерсон изпадна ненужно конфузно в обяснителен режим. В крайна сметка сапунката приключи без завръщането на звездата.
Във всички случаи липсата на Ибра трудно може да бъде компенсирана. Вярно, сънародниците му успяха без него да се класират на мондиала, но спор няма – Швеция със Златан е едно, а без него – друго. Освен голмайстор, той е и безспорен лидер и авторитет. При липсата на явен негов наследник, Тре кронур отваря нова страница, затваряйки ерата "Ибрахимович".
При това тя можа да се окаже, че няма да е скучна. Противно на някои наложили се клишета, голяма част от сегашното поколение национали са пълни трезвеници. Левият бек Лудвиг Аугустинсон дори не лизва и капка – преди време заради титла с Копенхаген едвам са го накарали да си намокри устните с бира. Това важи в пълна степен и за нападателя Джон Гуидети. А наследници на Ибрахимович по емигрантска линия се явяват конгоанецът Исаак Телин и сириецът Джими Дурмаз.
Юлиян Димитров/Тема Спорт