2018-06-18 11:00:00
Футболистът на руския Урал Николай Димитров гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Юноша е на Левски, като игра при "сините" по време на тяхната приказка – влизането в групите на Шампионска лига и четвъртфинала за Купата на УЕФА. В 89 мача за Левски има 18 гола.
Футболното битие го прати за пет години в Турция, където обиколи четири отбора. В кариерата си е играл още за гръцкия Ксанти и Славия.
– Здравей, Ники! Тази седмица започна световното, ти си във ваканция, но имаш ли информация за треската в Екатеринбург преди мачовете?
– Още в началото на годината имаше доста голяма треска по откриването на новия стадион. Целият град се подготвя, има много нови сгради и съоръжения, пригодени специално за световното. Хората тръпнат в очакване, защото в Русия по принцип обичат футбола. Последните ни мачове се играха изцяло на новите стадиони, построени за мондиала. Дори ние, футболистите чувствахме колко специално събитие ще бъде това за Русия.
– Минава ли за спортен център четвъртият по големина град в Русия?
– Да, минава. Има и доста добър хокеен отбор. Урал е по-нов клуб от него. Изненадан съм колко много уважават спортистите и колко много хора идват на мачове в Екатеринбург, въпреки студеното време.
– Чували сме много за руските хулигани – опасни ли са те наистина и ще има ли проблеми?
– Честно казано, аз съм от година и половина там и не съм имал допир до такива сцени по време на мачове. Всичко, което знам, са само легенди. Досега съм виждал много културни хора, които наистина се наслаждават на мачовете.
– Що за фенове са тези на Урал – отбора, в който играеш?
– Не са от фанатичните. Напротив – те са от културните привърженици. Дори и отборът да губи, те се стараят да го подкрепят и да вдъхват кураж на футболистите. Приятно съм изненадан. Урал няма от тези фенове, които хвърлят бомби и т. н.
– А това е по-добре и за вас, по-спокойни сте.
– Да, разбира се. Това се отразява на отбора.
– Как ръководството на Урал участваше в подготовката на града и стадиона за световното?
– Доста дейно. Организираха се много мероприятия относно световното първенство. Доста детски градини и училища идваха при нас, играчите конкретно да задават въпроси за световното и за футбола като цяло. Старият ни стадион го пригодиха и мисля, че е тренировъчна база на Франция, защото "петлите" ще играят мачовете си в Екатеринбург.
– Преминаваме към твоята кариера – как премина последният сезон в Екатеринбург?
– Откакто съм в Екатеринбург, отборът върви във възходяща линия. В първия сезон играхме финал за купата, който загубихме от Локомотив. След втората кампания, като човек погледне крайното класиране вижда, че сме 12-и, но можеше да бъдем и шести и да играем в квалификациите на Лига Европа. Имахме шанс да играем в Европа, въпреки че завършихме на незавидното 12-о място. Но според мен мога да дам положителна оценка на сезона.
– Изигра 25 мача, отбеляза 2 гола – какво се крие зад тази статистика?
– В днешно време футболът е станал много повече статистика, отколкото удоволствие или емоция. Прилича на една игра "Мениджър", не знам дали я има още. Вече съм горе-долу на 30 години и се старая да обръщам повече внимание на удоволствието и горе-долу барометърът дали съм се представил добре в мач или въобще по време на сезона. Не ми се получава всеки път да изпитвам удоволствие по време на играта, защото има моменти, когато наистина трябва да се бориш в името на това отборът да победи. Но като цяло през сезона имаше доста моменти, които ми доставиха удоволствие и радост на терена.
– С този отбор ли е свързано твоето бъдеще и имаш ли оферти от други клубове?
– За първи път съм на място, на което не само аз, но и семейството ми се чувства прекрасно. Изкарах пет години в Турция. В три от тях бях в доста хубав град като Истанбул, но семейството ми не можа да свикне с културата, има доста различия между България и Турция. Сега за първи път Русия предоставя прекрасни условия дори на дъщеря ми да се развива, така че може би плануваме и да завърша кариерата си в този отбор.
– Как се стигна до трансфера ти в Екатеринбург и каква е ролята на мениджъра Мирчо Димитров?
– Огромна му е ролята. След периода ми в Гърция, се прибрах в България за четири месеца в Славия. Имах късмет там треньор да ми бъде Александър Тарханов, който ми беше наставник и досега в Урал. Още след първия месец ми каза, че ще иска да ме вземе в Урал. Обади ми се Мирчо Димитров, разказа ми каква е ситуацията, каза ми за града и за отбора. Не ми трябваше много време, за да се съглася.
– Какво е нивото на футбола в Русия през твоя поглед?
– Наливат се страшно много средства, но според мен има накъде да се развива специално откъм детско-юношески футбол. Вижда се, че хората се опитват да мислят по-различно от предишните времена и искат да се учат от европейските модели. Но това изисква време. Мисля, че след световното първенство, с всички направени вложения и бази, ще има положителна вълна в развитието на руския футбол.
– Поддържаш ли отношения с другите българи, които играят в руското първенство?
– Да, най-вече с Ивелин Попов поддържам връзка. С него съм най-близък, все пак сме израснали заедно и от време на време си пишем. В последния мач дори вкара гол срещу нас, аз пък изтървах дузпа. Имаше за какво да се майтапим.