2018-10-06 15:11:00
"Ами ако искаме да се мерим с големи клубове от големи страни, явно това е пътят (назначаването на чуждестранни треньори – б.р.). Виждате, че и други наши отбори назначават чужденци за треньори и търсят някакво развитие. Явно това е пътят".
Интересно мнение пред "Диема Спорт" на собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев преди няколко дни като се има предвид, че Лудогорец е категорично най-добрият и успял отбор в България в последното близо десетилетие, при това абсолютно всички успехи са дошли под ръководството на български специалисти.
Темата с качеството на българските треньори в болезнена, независимо дали става дума за футбол или друг спорт. Много често робуваме на имена и дори на държави. Така както сме почти сигурни, че всеки който дойде от Бразилия или Франция е добър футболист, така и по дефиниция сме склонни да се доверим сляпо на сърбин или италианец за треньор. Но за да твърдим нещо толкова категорично, трябва да имаме и необходимите аргументи.
И тъй като въпросът бе повдигнат от Разград, редно е да повикаме на помощ Нейно величество Статистиката. Според нея всяка една от седемте титли на Лудогорец е дошла с треньор българин. Начело на тима са били Ивайло Петев, Стойчо Стоев, Георги Дерменджиев, Едуард Ераносян и Димитър Димитров. Преди да се появи безкрайно странният и изключително спорен до момента като футболен специалист Пауло Аутори, треньор на "орлите" без българско гражданство е бил само и единствено възпятия от феновете на Левски и ЦСКА Бруно Рибейро. Въпросният "специалист" остана в историята на Лудогорец първо с това, че беше приятел с Моуриньо и че се провали срещу Милсами.
В Разград отдавна си мечтаят за чуждестранен треньор, който да качи Лудогорец на следващото ниво от развитието. Авантюрата с Рибейро бе класически пример за "проба-грешка", а идването на "светилото" Аутори имаше и друго приложение – силната и авторитетна връзка между бразилското ядро и треньорския щаб – това, което започна да липсва в момента, в който звездите от Южна Америка волно или неволно започнаха да осъзнават незаменимостта си в отбора.
Не са един и двама футболните специалисти и журналисти, които подчертават в коментарите си, че този Лудогорец, който виждаме и в шампионата, и в Европа е някакъв напълно различен от прагматичния, напълно осъзнаващ класата и възможностите си състав на "орлите", началото на който бе поставено от Петев. След това бе развит от Стоев, а плодовете обра основно Дерменджиев, преди Димитър Димитров да донесе още евроуспехи, в обстановка, често определяна като неодобено нравеща се на бургазлията.
Пътят може и да е с чуждестранни треньори, но специално Лудогорец още не са намерили подходящия. Европа показа, че разградчани не само не вървят напред, а дори правят крачка назад. Проблемът на "орлите" сме го казвали и друг път – те не могат да си позволят повече от две-три "нулеви" европейски години. Лудогорец ще спечели страхотни за българските стандарти пари и този сезон, но краят на кампанията им се вижда през декември. Огромните заплати на звездите, поддръжката на цялата безаналогова у нас инфраструктура и всички други сериозни разходи обаче ще продължат, а следващият опит е през юли и никой не се съмнява, че пак ще е в Шампионската лига.
Това са чистите факти, които в никакъв случай не бива да се конкурират с концепцията на който и да е клуб или негов ръководител. Към настоящия момент в Първа лига работят шестима чужденци, като някакъв ефект (краткосрочен към момента) има само при Левски. Дори и там обаче нещата са условни, защото след работата на "физкултурника" Роси, тимът можеше да тръгне само нагоре.
Нестор Йевтич в ЦСКА не показва и 1/3 от способностите на Христо Янев и Стамен Белчев, които водиха "червените" в последните две години. Сърбинът дойде като шампион на Словакия, но досега от близо 20 мача не е спечелил двубой срещу силен съперник.
Началото на Бруно Акрапович в Локомотив бе повече от трагично и е цяло чудо, че година след назначаването му, той все още е на Лаута. Ефектът до момента е преминаването на над 30 играчи с чуждестранни паспорти, някои от които останали в Пловдив, други преминали и заминали. Три много силни резултата през този сезон осигуриха оставането му поне до лятото.
Верея назначи анонимника Лекич, който за две седмици успя да се забърка в някакъв скандал, изгониха го и пак го върнаха. Едва ли някой се съмнява каква ще е съдбата му в близките месеци.
Златомир Загорчич е бивш български национал, затова трудно може да мине за "чист" чужденец. Неговият успех в Славия е Купата през миналия сезон и систематичното налагане на млади български играчи.
Нито Славия, нито Локомотив и Верея обаче са в графата на клубовете, които ще се мерят с големите грандове от големите страни.
Историята помни изключения разбира се. Такива, които стават жертва на сложната философия за футбола у нас – плащам добре, но искам бързи резултати. Повечето гурбетчии колкото и време да получат, все е тая, но примерът с бившия треньор на Левски Славиша Йоканович, който бе уволнен заради липса на резултати, а сега е във Висшата лига на Англия, показва че след много опити все пак може да има и светъл лъч.
Друг безспорен авторитет е Люпко Петрович, който показа класата си във всеки един от няколкото периода в Левски и Литекс.
Няма кой обаче да си позволи подобен лукс и да чака търпеливо "бялата лястовица". Дори и Лудогорец, който е зависим само и единствено от резултатите. Сегашният мениджър Аутори знае много за живота, но фактът, че в кариерата си на треньор има толкова клубове, колкото и години работа, дава отговор на много въпроси.
А и да не забравяме, че и сред българите има достатъчно качество. Новата вълна в лицето на Янев, Великов, Кирилов, Томаш или Людмил Киров се развиват с всеки ден. Николай Киров и Илиан Илиев са доказана марка с трофеите, които имат във визитката си. Същото важи и за няколко души във Втора лига като най-ярките примери са Стойчо Стоев, Петко Петков и Никола Спасов. На изчакване са Дерменджиев, Велислав Вуцов, Стамен Белчев и Емил Велев. Любослав Пенев също е треньор, който се е доказал. А какво да кажем за уважаваните в чужбина Станимир Стоилов, Иван Колев, Ясен Петров и Стойчо Младенов. Националният селекционвр Петър Хубчев попълва компанията на качествените специалисти, някои от които със сигурност съм пропуснал.
Изводът в прав текст – чуждестранният треньор не е необходимост за амбициозния български клуб. Левски и Лудогорец играха в Шампионската лига с българи, "сините" за последно бяха шампиони с българин, ЦСКА също. Националният отбор също опита с чужденец – недоразумението край тъчлинията Лотар Матеус, което за щастие вече забравихме.