2018-11-20 13:20:00
България не успя да победи нито един съперник два пъти в отминалата кампания за Лигата на нациите. Не успя да завърши и с пълен актив у дома. Припомняме компанията – Словения, Норвегия и Кипър. Ако след три победи, два равни и загуба сте доволни, значи имате проблем.
Неясна е линията за възхваляване на посредствеността, която ни демонстрира националният отбор. Ако някой само е слушал последните два мача, но не гледал, ще остане с впечатление, че някаква супермашина за една бройка не е разбила съперниците и в крайна сметка е… завършила наравно. Нищо подобно. От първия до последния мач през есента нивото беше едно и също – посредствено, украсено с няколко фойерверка.
Фактите прозират в резултатите, но в България сме царе на това да ги преиначаваме. Днес някои доста прибързано говорят за развитие, но така ли ще е, ако същите тези резултати бяха постигнати срещу същите съперници в квалификационна група? Със сигурност не. Сега ги лъже "битката" за първото място, което в този формат е с една идея по-добро от обикновена бутафория. То щеше да ни качи в компания с по-силни отбори за следващото издание. Такива, които имат явен прогрес, за разлика от нашия, който се изразява, забележете – в себераздаване.
Фактът, че досега сме имали само победи и една загуба от Кипър и че дълги години ги учехме на футбол с треньори и играчи, а днес им изравняваме в последната минута е явен регрес. Още по-лош от регреса срещу Люксембург, защото показва, че не сме си научили урока. Словения съществува от трийсетина години и също не е синоним на футболна класа, макар и играчите й в момента да се котират много по-високо от нашите. Норвегия е световна сила в ориентирането и ски бягането, но във футбола са ни козирували години наред. Самият факт, че загубата от тях не беше трагедия (което си е факт на фона на сегашните реалности), говори за примиренчество.
Играчите и ексцентричният им селекционер са последните виновници. Няма материал, от който са се избира. Хубчев е първият треньор, който не спря да обикаля по стадионите у нас, но явно не успява да намери това, което търси. Опитва се да излезе от клишето, но му се получава само в избора на разширена група (Евтимов, Хаджиев или Светослав Ковачев са си странен избор, поне докато не разберем как ще ги използва) и в изказванията след мачовете. Иначе просто не успява да вдигне нагоре и тази ютия.
По-полека с очакванията. В квалификациите за Евро 2020 ще имаме поне два ясно изразени фаворита, а може и дори три (както беше в предишните) и ние едва ли ще сме в тази групичка. Последно останахме четвърти, изпреварвайки само Беларус и Люксембург, което не е особено геройство. Вчера обаче изпреварихме Словения и Кипър и заговорихме за прогрес. Несериозно е, защото пък ни изпревари не Швеция, Холандия или Франция, а Норвегия.
Ако резултатите и най вече играта на националния отбор ви е харесала, значи имате проблем с разбиранията за футбола. Другият вариант е да се задоволявате с малко. Сигурно е едно – че тези, които помнят Пеневата чета, а след това Бербатов и останалите, хич няма да са щастливи от това, което виждат. Но скоро всички май ще се примирим…