2019-06-05 10:16:00
Имаше нещо почти съжалително в това как Унай Емери жестикулираше ентусиазирано от треньорската зона, давайки знак на тима си да тръгва напред в 90-aта минута при 1:4 срещу Челси. Изведнъж той изглеждаше като един футболен крал Кнут, опитващ се да подсуши вълната, която заля Арсенал и разби на пух и прах настоящите и бъдещите амбиции на топчиите.
Скалата на капитулацията остави артилеристите в шок. А когато всичко свърши, разбиващото отчаяние повали играчите им. Всички разчитаха, че финалът в Лига Европа ще донесе щастлив край на този сезон и позитивизъм за следващия със завръщане в Шампионската лига.
Сякаш за да потвърди тежкото положение на клуба, поражението в Баку ще доведе до ново участие в континенталния Б турнир, от който Арсенал отчаяно се опитваше да изпълзи. Цената е брутална – във финансов аспект, откъм имидж, а и ще струва много по отношение на амбициите им да се подсилят на трансферния пазар.
А на терена се случиха толкова бедствия.
Защитата на червените се разпадна на конци в момента, в който Челси започна да твори и да "се изразява". Смъртоносните в директните елиминации Обамеянг и Лаказет изглеждаха, сякаш не могат да отбележат и в приятелско мачле. Процентът точни пасове на Колашинак бе трагичен. Йозил се рееше неефективно, мачът сякаш отлетя покрай него, за капак трябваше да преглътне да бъде заменен от Джо Уилък – обещаващ тийнейджър, който имаше едва 64 минути във Висшата лига през сезона. Лукас Торейра напусна терена, облян в сълзи, а Мейтланд-Найлс рухна, след като се беше борил до безразсъдство. Петър Чех, който окачи завинаги ръкавиците в Азербайджан, стоеше неподвижно в своето наказателно поле, сам-самичък, преди Лоран Косчелни да отиде и да го възнагради с дружеска прегръдка. Последният му валс на игралното поле в един мечтан двубой между бившия и настоящия му клуб, се оказа болезнено наказание.
Емери изглеждаше съсипан. Една от големите му идеи беше да направи отбора си по-конкурентоспособен, но червените изглеждаха изгубени в ключовите моменти на мача. А от вярата им нямаше и помен.
През целия сезон испанецът говореше, че ще преследва завръщане в ШЛ през двата възможни пътя, но накрая тимът се провали и в единия, и в другия. Отличните шансове за Топ 4 в лигата бяха изтрити след четири грешни стъпки в последните им пет срещи от кампанията, а сривът в Баку само показа, че напрежението ги изяде и че не могат да реагират, когато нещата се объркат.
Емери говори много за "процес", но за да бъде той видим, са нужни сигнали, положителни знаци и ключови резултати. Но тук старите и добре познати провали доведоха до фиаско за Арсенал.
Клубът не изглежда готов за необходимото преустройство. Топчиите нямат технически директор, който да "наема персонал", а лятото така или иначе щеше да е важно, без значение от изхода на финала. Редица играчи си тръгват – освен Чех, договорът на Дани Уелбек изтича, а Аарън Рамзи вече подписа с Ювентус. Йозил остава скъп лукс, с който Емери се опита да "осъществи връзка", но все още не е успял в действителност.
Средствата за нови попълнения, за млади надежди по подобие на Торейра, Гендузи и Лено, са ограничени и от клуба ще се очаква да продава, за да купи нещо отвъд бюджета от около 40 млн. паунда. А и поканата "Добре дошли в Лига Европа" изобщо няма да помогне в преговорите.
Стан Крьонке, американският собственик на Арсенал, пропусна финала, макар синът му да присъства в Баку. Той няма да пропусне обаче да види грешките, въпреки че под въпрос все още остава желанието на инвестиционния холдинг KSE да прави най-доброто за клуба. Така освен напред към тимовете в челото, топчиите ще трябва да поглеждат през рамо назад към съперници като Нюкасъл и Евертън, които се опитват да показват финансови мускули и да наваксват.
Като цяло Арсенал оплете двойно завършека на сезона, а за капак загуби четвърти еврофинал поред – 1995, 2000, 2006 и 2019 г. Така ръководство, мениджър и играчи ще има много над какво да помислят през лятото. И не всичко ще бъде позитивно, определено.
А какво да кажем за Месут Йозил? Логично беше човек да се запита какво се случва с германския халф, докато той се прибираше с увесена глава към тунела в Баку. Той е изгубеният плеймейкър. Някогашната радост в асистенциите му, деликатното му умение да бъде архитектът в играта са се стопили до точката на замръзване.
Смяната му с момче, което играеше основно за втория отбор, може да се приеме като обида, но същинското оскърбление идва от по-обхватния въпрос „Какво е станало с Йозил?”. Защо ги няма пасовете му, какво е замъглило визията му върху играта. Стигна се дори до по-остри сравнения с мотора на Челси, който поведе сините към трофея. Сега Еден Азар ще измине обратния път, който Йозил извървя преди няколко години – от ВЛ до Реал Мадрид.
Халфът подписа с топчиите през 2013-а като човекът, който променя играта на и извън терена. Символ на съживените амбиции на клуба, довели и до привличането на Алексис Санчес година по-късно. И за кратко двамата бяха забележителен тандем.
Но всичко се преобърна през януари 2018-а, когато спортният шеф Иван Газидис се паникьоса да не изпусне двете си големи звезди с изтичащи договори, другият е Аарън Рамзи, и поднесе огромен контракт за германеца. Но артилеристите, изглежда, не знаят какво да правят с този „подарък” на стойност 350 000 паунда седмично. Месут участва в 9 гола на Арсенал през сезона, реализирайки едва шест пъти (5 в първенството и 1 в ЛЕ). Сериозен спад на фона на предходните три кампании, когато цифрите бяха съответно 19, 26 и 28.
А ето го и най-големия проблем – най-скъпоплатеният футболист на Арсенал и мениджърът очевидно не мелят брашно заедно. Година на трудно сътрудничество и малко сигнали за подобрение. Провалът по пътя към квота за Шампионската лига пък породи сред феновете въпроса дали Унай Емери е точният човек. Испанецът дори бе наречен "Брус Риоха".
Аналогия с уелсеца Брус Риък, който бе освободен през 1996 г. само след един сезон начело на тима. Тогава Риък не намери общ език със звездата Йън Райт и босовете решиха да го заменят с Арсен Венгер. Но това бяха различни времена, а онзи борд на директорите бе динамичен и готов за трудни решения.
Сега за Арсенал не изглежда здравословно да продължи с борещия се за стабилност Емери и "скъпия" Йозил наоколо. Но би било изненадващо, ако на някого от двамата бъде посочена вратата. Испанецът опита да вдъхнови халфа при пристигането си в Лондон, давайки му капитанската лента и фланелката с №10, точно когато Месут преминаваше през лична криза след отказването си от националния отбор на Германия. Те двамата обаче живеят в противоположни страни на спектъра, когато става дума за усърдна работа във футбола. И това започна да дразни и двамата. След период извън състава и сериозни разговори Йозил беше върнат в отбора, но като цяло той рядко блести в ерата "Емери". Потвърждението беше в Баку. Той е на 30 и отговорите на въпроса "Месут Йозил", изглежда, няма да са никак прости.
Ейми Ллоурсън/Guardian/превод Тема Спорт