Владимир Петров
През втората половина на 20 век, в Италия футболът се играе мудно и защитата е в основата на всичко. Терминът „преса“ още е по-скоро нещо далечно, с което италианците не изгарят от желание да се сблъскат.
Ариго Саки по това време е продавач на обувки. Все пак трябва да се изхранва с нещо. На 26 години обаче решава да се занимава с футбол и започва първите си стъпки като треньор на Фузиняно – отбор от родният му град. Докато гледа отбори като Хонвед, Унгария , а по-късно и Реал Мадрид , той е впечатлен от атакуващият им стил и пресата която изповядват. Прокрадва се мисълта да внедри това в Италианския футбол, което, с риск да се повторя, е нещо за което дори и най-смелите иноватори не биха си помислили .
До 35-тата си година е треньор в отбори от най-ниското ниво на Италия, докато не го взимат в Парма. За първи път става треньор на тим с поне някаква класа. Там пресата му се получава и цяла Италия започва да говори за това „ново явление“. Контраатаките му са светкавични и убийствени! Винаги има някой който да подсигурява футболист, влязъл в атака или в дълбока преса. Саки използва футболисти които могат да играят поне на няколко позиции. Печели Серия Ц, след което обаче не успява да спечели и Серия Б. Но най-интересното не става в първенството, а за Купата на Италия. Парма се пада в група с Милан, където им гостува. Цяла Италия е отписала мача, като това е просто един лесен двубой за Милан. Само че Парма побеждава като гост с 1:0. След което отново се срещат, този път на осминафинал за купата и Парма отново побеждава Милан с 1:0.
В онази вечер собственикът на Милан вече е взел решението, което ще промени историята на клуба, живота на Саки, а и историята на европейския футбол. Берлускони е решил да назначи Ариго Саки за треньор на Милан.
Естествено в Италия веднага се чудят как някой, който никога не е играл футбол професионално и не е бил треньор на голям отбор ще застане начело на един от най-митичните отбори в Европа. Тогава Саки ги контрира като заявява: „Не знаех, че за да си добър жокей е нужно преди това да си бил кон“.
Момента за Милан не е най-добрият. От доста време нямат значителни постижения. Ариго Саки заварва в отбора съблекалня препълнена със звезди – Франко Барези, Паоло Малдини, Мауро Тасоти, Алесандро Костакурта, Рууд Гулит и Марко ван Бастен.
В един интересен случай в началото, отбор който ще играе срещу Милан праща шпиони да наблюдават тренировките им. След като се връща обяснява, че е видял как футболистите бягат по терена без топка на групички. Треньорът, пратил го, заявява, че това е лудост и оставя настрана чутото от него. Резултът след това – Милан ги разбива с 4:0.
Какво се случва в първият сезон на Саки начело на Милан? Печели първенството, след което два пъти печели КЕШ (ШЛ), два пъти световната клубна купа и Купата на Италия. Общо взето всичко което може да се спечели.
Преди един финал с Бенфика, португалците учудват всички с майсторски тактически ход, като слагат персонален пазач на Марко ван Бастен и го изолират от игра. Обаче по средата на мача, Саки нарежда Бастен да се върне назад към халфовата линия и с този ход персоналният му пазач отива с него и оставя пространство зад него, което Рийкард може да използва и точно така пада победният гол. След мача, Барези казва, че точно този сценарий който учудва всички, е бил разигран от Саки най-малко 50 пъти на тренировки.
Ариго Саки изгражда иновативен и легендарен отбор за четири години, преди да си тръгне. Следващият треньор – Капело печели четири пъти Сериа А за пет години със същият този отбор и ШЛ, като отдава заслугите на Ариго Саки, че му е оставил един адски добър и кохезен отбор.
След това, Саки става треньор на Италия и на Световното 1994 година губи на финала след изпълнение на дузпи срещу Бразилия. През целият мач Бразилия са като ударени от гръм , нямат никакви шансове, Италия е като стомана – няма минаване! Но рулетката на дузпите ги предава.
Жозе Моуриньо, Пеп Гуардиола, Юрген Клоп, Рафа Бенитес, Маурицио Сари боготворят Саки и до днес. Ариго влиза във футбола като невзрачен продавач на обувки, а си тръгва като геният зад един от най-добрите отбори в историята на футбола – Милан (1987–1991).