Новините за смъртни загуби покрай черната чума на 2020 Ковид-19 са ежедневни, няма как да се свикне с това, но тази фатална ни връхлита съвсем неподходящо между решаващи двубой от Шампионската и Европа лиги на УЕФА, за да ги обесмисли съвсем. Тази новина не би искал да съобщи никой журналист, макар знаейки че е неизбежна някой ден…
На този мъчителен и за България заради кризата с коронавируса 25 ноември ни напусна геният на световния футбол Диего Армандо Марадона, сърцето му застина по-малко от месец след навършване на 60 години, твърде рано и твърде болезнено…
Историята му е на едно аржентинско момче влюбено във футболната топка, който се измъква от екстремната беднотия играейки футбол, за да покори с магията си родната страна и целия останал свят и стане легенда.
Световен шампион с Аржентина през 1986 година, сребърен медалист през 1990, младежки първенец през 1979 година (печелят финала с 3:1 над Съветския Съюз СССР), спечелил и купа “Артемио Франчи“ през 1993. Последният му мач с “албиселесте“ (небесносините) бе на 25 юни 1994 година с Нигерия на световното в САЩ, след който дава положителна допинг проба и е накзан. Така не играе срещу България, националите ни начело с Христо Стоичков печелят двубоя с 4:0 и после стават четвърти в света. Стоичков е и добър приятел в живота с Марадона, макар да му се обиди заради внезапно неидване в София за бенефиса на суперзвездата ни.
Камата се присъедини към многобройните жалейки в соц.мрежи: “Диего, почивай в мир. Благодаря за всичко“
Марадона дебютира 16-годишен в първенството на Аржетина през 1976 за Архентинос Хуниорс (116 гола и 65 асистенции в 166 мача), играе за Бока Хуниорс през 1981-82 (шампиони на Аржентина) и 1995-97 (35 гола 26 ас.), Барселона (1982-84, купа на краля на лигата и суперкупа на Испания), Наполи (1984-91: 81 гола и 47 асист., 2 пъти шампион на Италия, по една купа и суперкупа на страната и суперкупа на УЕФА), Севиля (1992-93) и Нюуелс Олд Бойс 1993. Вкарал е общо 360 гола и дал 262 асистенции в профи-кариерата в 704 мача. Водил е седем клуба като треньор, последният Химнасия де ла Плата, като национален селекциоер на Аржентина стига четвъртфинал на световното в ЮАР с Лео Меси в състава.
Обявен за “най-добрия футболист на 20-ти век“ с гласуване от ФИФА и също в историята от специалисти и фенове, “Златна обувка“ на световното през 1986 година, най-впечатляващият му турнир. Спечели любовта на целия аржентински народ като реално сам, футболистът от бедната и пълна с проблеми страна покори богатата Англия, абсолютен фаворит за световния трон, на четвъртфиналите и отвори пътя към титлата!
Най-запомненото и коментирано от този мач бе “Божията ръка“ с която Диего си помогна брилянтно за първия гол, зачетена и от българския тъч-рефер на дубоя Богдан Дочев, но истинският брилянт бе второто попадение, когато слаломира през целия английски отбор за да ги тръшне безпощадно с перфектен финален балон в мрежата и покаже пътя към световната титла. “От коя планета пристигна ти – гений, бог на футбола?“, викаше тогава аржентинският тв-коментатор, след “гола на века“!
Днес около обяд местно време в Аржентина се е завъртяла черната новина, заедно с линейки в Тигре, Буенос Айрес, опитали да помогнат на Марадона, след потвържденията страната се парализира, за да натъжи и целия футболен свят. В късния следобед вече има събрали се фенове пред къщата на Дон Диего, пристигат доста полицаи да охраняват предстоящите масови прояви на обич и уважение към легендата. Тв-карди показаха излизане на линейка от урбанизацията с дома на суперзвездата, без да се разбере дали някой близък е в проблемно здраве.
В началото на месеца, дни след семейното празнуване на 60-тия си рожден ден Марадона трудноподвижен се появи на мач на последния отбор, на който бе треньор – Химнастик, веднага след което влезе в болница в Ла Плата и претърпя операция на главата за разбиване на кръвен съсирек в близост до мозъка. Мнението на лекарите бе, че до проблема се е стигнало заради дългогодишната употреба на алкохол (рисков фактор), след седмица бе изписан за домашно лечение.
Сега в Аржентина се дебатира защо бе извършена операцията, рисковете и последствията, интуицията на хората подсказваше, че подобен тъжен финал може да бъде доста близо… Правителството на Аржентина обяви тридневен траур, ще има офицални събития, специално погребение вероятно… и със сигурност масови събирания и манифестации на хората по улиците на Буенос Айрес, макар в тежките условия на Ковид-19, край “Ла Бомбонера“, край “Обелиска“ където се празнували националните трофеи, феновете на Бока… ще се видят тъжни и наранени хора, защото той бе уникалният любим син на Аржентина.
Умира мит, за да се превърне във вечна легенда!
Благодарим ти D10S, Диос (Господ)!, плаче Аржентина…
“Диего е футбола и скромността, винаги подаващ ръка на приятеля си и най-вече е любов към топката и национала на Аржентина“ – казват за него щастливците, споделили зелен терен, съблекалня и игра в един отбор с него.
Мит, който събира толкова хора в цялата страна…
Сега хората покрай Диего от последните месеци разказват как на всеки стадион, който легендата посети като треньор на Химнастик получи специално топло посрещане от хиляди хора, отишли просто да видят и поздравят Диего и това бе признанието му като жива легенда, напук на Ковид и социалната дистанция!
Никога не бяхме виждали нещо подобно за футболист, а като човек е отделен въпрос, разказват видели някога Марадона наживо.
“Като персонаж Диего бе абсолютната атракция, която въвеждаше около себе си, където и да се появи, макар до други играчи от най-висока класа.. Всички знаеха колко е невъзможно да играеш неговия футбол, а той просто се усмихва… Незабравим , абсолютно неповторим. Беше обсебен от Макелеле като лидер, но и самият Диего бе лидер, бореше се дори срещу шефовете на Аржентинския футбол, УЕФА и ФИФА, той бе над футбола дори.“ – спомня си кратките срещи с Марадона испанският тв-коментатор Малдини.
“Не знаехме как да го спрем, тогава не се даваха много картони, пазехме се персонално и често бе събсрян по тревата. Бе така гениален, способен да изниква от всяка страна.. За мен бе най-добрият играч и съперник, който съм виждал.“ – разказа испанският екс футболист и национал Хосе Антонио Камачо, който заедно с Хорхе Валдано бил на сватбата на Диего в Буенос Айрес
Извън терена не бе пример за подражение, отиде към грешната страна, но е толкова трудно да бъдеш Марадона, казват приятелите, близките и лекаря му. Проблемите с алкохола, дрогата и всякакви субстанции го съпътстваха в последните години на активна кариера и особено след нея, а голямото му сърце не можело да каже Не!. Феновете простиха на гения всички слабости, прояви и лудости, но тялото му не издържа на натиска. Диего го форсираше на лимитите както във футболната игра, така и в самия живот.
Тръгна си нашият “El pive de Oro“ (Златно момче), La Pelusa (Медузата), геният, най-чистият талант от Бока, Аржентина и Наполи, плачат феновете. Той бе единственият футболист със своя лична църква Марадоняна, както в Неапол, така и в Аржентина.
Роберто Карлош: бивш футболист на Реал Мадрид и Бразилия: “Всички го обичаха, за мен бе референт – малък, левичар, техничен и грандиозен човек, винаги се е отнасял с мен с голяма топлота. Винаги играеше футбол с радост, тези негови изключителни, различни загрявки… Малко хора знаят да играят футбол, Диего е в тази специална група. Остави ни много във футбола!“
Сантяго Солари, бивш национал на Аржентина и футболист на Реал Мадрид: “Марадона е религия е в Аржентина, ще е трудно да преживеем загубата. Винаги е бил новина навсякъде, знаем капацитета му за футбол и голове, бе нашият голям идол през 80-те и началото на 90-те. Етапа му в Наполи бе митичен, триумфира на място, където не бяха свикнали на това – затова там има друга Марадонова църква, освен в Аржентина. Бе воин в спортен план, никога не се криеше, искаше топката, дори контузен или с персонални пазители. Тъжен ден е днес… Аржентинците сме свикнали с неговите влизания и излизания от болници, преди много години също бе на косъм от смъртта, в Куба също, не можем да кажем че е голяма изненада заради начина му на живот…“
Освен всички спортни медии в Аржентина, Испания, Италия и по целия свят, сред първите почели светлата памет на Марадона в социалните мрежи бяха Икер Касияс, Карлес Пуйол, Маркъс Ръшфорд, Кристиано Роналдо (“остава една празнота, която никога няма да бъде запълнена“), Рафа Надал, Пол Гасол, Андреа Пирло, Лео Меси (“Не си отива, Диего е вечен“)…
Посланието на великия бразилец Пеле бе: “Един ден със сигурност ще си ритаме топка заедно на небето“. Специални комюникета пуснаха ФК Реал Мадрид, ФК Барселона, чиято синьо-морава фланелка носеше през 1982-1984 и Наполи (“Чао Диего, завинаги в сърцата“).