2011-12-22 10:28:00
Бебето коронясан за "крал на джагите" в Левски
BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните
футболисти, подвизавали се на терена през последните години – Светослав
Бърканичков. Следващата отново е за периода му в Левски.
Играта на джаги ни беше любима в Левски по онова време. Първото нещо,
което правехме, като отидем на лагер беше да огледаме игралната зала на хотела,
в който сме настанени. Търсехме джагите, а ако нямаше, молехме шефовете на
хотела да ни доставят. Само като видехме масата с малките гумени футболистчета
се хващахме за дръжките и почваха едни безкрайни турнири. Бяхме просто като
омагьосани. Всички бяхме сравнително добри, но полузащитникът Асен Николов-Бебето
беше просто ненадминат в тази игра. Дребничкият футболист си беше направо
виртуоз. Играеше с толкова стръв и хъс, сякаш от това му зависи живота. Бебето
пердашеше всички наред. Играеше единствено "на вързано" и печелеше
доста пари от останалите. Нямаше кой да го бие. Аз се бях изхитрил и въведох
залагания за игрите. И аз да спечеля някой лев покрай Бебето.
Един път бяхме в
Швейцария. Естествено започнахме турнир по джаги и аз държах касата със
залозите. Всички залагаха, но най големите "мухи" бяха руснаците
Константин Головской и Владислав Радимов. Двамата постоянно се фъчкаха, че ще
бият Бебето, залагаха и съответно губеха непрекъснато. Тогава аз винаги залагах
"за" Асенчо и си прибирах по 200-300 швейцарски франка. Тези парички
си ми идваха добре. Станислав Ангелов-Пелето също беше много добър на джаги.
Играеше също като истински професионалист. Двамата с Бебето оформиха непобедима
двойка, но все пак всички в Левски обявихме Николов за "крал на
джагите". Ръсехме яко Головской и Радимов и за игра на
"джитбол". След джагите това беше другата ни страст. Не знам защо, но
двамата руснаци си бяха решили, че са по-добри от всички българи и трябва да ни
бият на всичко.
След като им обирахме парите на джагите правихме същото и на
джитбол. Тогава бяхме сформирали страхотен тандем с Мечо Телкийски. След като
Костя и Радимов паднеха от Бебето и Пелето ги подхващахме ние. Двамата руснаци
бяха страхотни "дърводелци" и ги биехме с Мечо на джитбол без много
зор. Обирахме им джобните пари до шушка, та после трябваше да взимат назаем.
Тогава ги спуквахме от майтапи и бъзици. Поднасяхме ги как ли не, но те носеха
на майтап и си останахме приятели.
Още истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук