2020-04-10 16:41:00
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
БФС по устав и документи е авторитарна организация, която се ръководи еднолично от своя президент. Това не е случайно и пожелателно. ФИФА и УЕФА са построени върху същата основа – на страхопочитание към строгата йерархия. Не случайно президентите ги изнасят с краката напред. Или след дворцов преврат.
През октомври президентът цар Борислав Михайлов абдикира и сега неговият помощен орган – Изпълкомът, се прави, че управлява. А пък компромисно избраният Михаил Касабов въобще не му се занимава със сложни и противоречиви казуси. Един път влезе в кочината и името му излезе във вестниците покрай смяната на съдията на мача Царско село – Славия. За малко да си развали ценни отношения, които е градил 30 години!
Та сега в най-сложните времена за българския футбол управлява Изпълкомът – този апендикс на нашия футбол, избиран винаги на шуробаджанашки и политкоректен признак. И то не целият Изпълком, защото Кирил Домусчиев се рее прекалено високо, за да седне с простосмъртни, а само тези, на които им е интересна темата. Познатите специалисти Атанас Фурнаджиев, Венци Стефанов, Емил Костадинов и май дотам. Останалите отдавна не са на футболна вълна. Някои като Спас Русев поне имаха доблестта да си подадат оставка. Други, назначени от Боби, дори не благоволяват да направят и този формален жест.
Та такъв Изпълком от виртуални герои трябва да вземе най-съдбоносните решения за българския футбол в цялата му досегашна история. И какво правят те – бягат зад вятъра. Оглеждат се какво прави държавата и какво решава УЕФА. Уж заседават, а на практика само чакат. Пълна имитация на дейност, но медиите поради липса на поток от информация са готови да правят новини от дълбините на нищото. Първенството щяло да стартира три седмици след края на извънредното положение например е много интересна позиция, базирана на научни доказателства и данни. Нашите хора са прочели някои публикации, че на футболистите след принудително отсъствие им трябва период на интензивна подготовка. И бам – три седмици. А какво ще правят отборите в тези три седмици – ще изиграят поне 3-4 контроли. Ами защо да не са официални мачове?!
Всъщност и Боби Михайлов да беше на власт, нямаше да е по-различно, но поне той щеше да използва контактите си с УЕФА. Щеше да си бъбри с Чеферин и глашатаите щяха да си измислят какви ползи има от тези суперважни контакти. Така е от много години – чакаме огризки. Не си оправяме нашите бакии, а чакаме някое евро да дойде по някоя програма. Знаете ли как си представят нещата в Изпълкома – всичко да остане постарому. Демек да остане щедрата държавна помощ. Както се казва – времето ще покаже!
Всъщност БФС може и въобще да не заседава. Трябва да заседава ПФЛ и там да се събират истински заинтересованите от това, какво ще се случва във футбола. Откъде-накъде Атанас Фурнаджиев и Емил Костадинов ще решават съдбата на клубовете. Те нямат финансова причина да го правят. Те имат интерес да запазят или надградят синекурните си позиции. Собствениците трябва да заседават и да вземат решения, защото на тях им се пише лошо.
Пандемията вероятно ще отмине, но след това идва кризата, която много по-трудно ще отмине. И когато дойде тя, БФС ще се окаже крайно безполезен като институция. Защото ще трябват пари, а не да се дава акъл. А БФС може да няма пари и за себе си. Това, което го разправяше Данчо Лечков 10-15 години за финансовото благополучие на съюза, ще е минало. Предстоят гладни времена и май това в българския футбол засега не го разбират. Но ще го разберат по единия или другия начин.