2012-08-31 17:35:00
Иван Иванов влезе завинаги в сърцата на феновете на Партизан
Да отбележиш гол е хубаво. Да го направиш в двубой от евротурнирите – още по-хубаво. А когато с твое попадение отборът ти печели "мача на истината", значи наистина си направил нещо значимо. Преди време едва ли някой фен на Партизан щеше да се гордее с мижаво 1:0 срещу съперник от класата на Тромсьо. "Гробарите" са клуб с традиции, играли са и финал за КЕШ. И въпреки че на домашната сцена вече няколко години тероризират Цървена звезда, успехите в Европа ги няма. Двете класирания за групите на Шампионската лига понапълниха клубната каса, но в групите не бе постигната нито една победа. Миналото лято дойде големият срам с отпадането от ирландския Шамрок Роувърс, а тази година в ролята на палач на надеждите на "черно-белите" влезе кипърският АЕЛ.
Ето защо снощният мач срещу Тромсьо трябваше да бъде спечелен с цената на всичко. На карта бе заложен не само авторитетът на Партизан, но и на целия сръбски футбол, който рискуваше да остане без представител в групите и на втория по сила европейски турнир. Звезда преживя истинска драма в Бордо, завършила злощастно с гол от дузпа в 93-ата минута. "Гробарите" нямаха право на грешка. Те се нуждаеха от победа с един гол разлика и я постигнаха благодарение на Иван Иванов. Българският национал се оказа на точното място в точния момент и изправи на крака 20000 зрители, които вече предчувстваха поредния провал.
Сигурно ще се запитате защо придаваме такава важност на един гол, който на всичкото отгоре е отбелязан за клуб от чужбина. Замислете се обаче колко са българските футболисти, радващи ни си изявите си в последните месеци. Димитър Бербатов цял сезон търкаше пейката в Манчестър Юнайтед, а после изведнъж изуми всички като предпочете средняка Фулъм пред световния колос Ювентус. Стилиян Петров се лекува от тежка болест, а отборът на Мартин Петров изпадна в Чемпиъншип. С "трите коня" се изчерпва контингентът ни в Англия. Нямаме представител в Серия "А", Бундеслигата, Лига 1 и Примера дивисион. Единствените ни други национали, които играят в елитни отбори от силно първенство, са Николай Михайлов и Станислав Манолев. И докато Михайлов е несменяем титуляр на вратата на Твенте, Манолев изпадна в немилост след идването на Дик Адвокаат и бъдещето му в ПСВ Айндховен е доста неясно. Двамата са единствените нашенци, заедно с Иванов, които ще играят в групите на Лига Европа.
Русия, както е известен бившият защитник на ЦСКА, заслужава добри думи не защото е вкарал някакъв гол, а защото за кратко време се превърна в идол за феновете на един от най-популярните отбори на Балканите. Преди малко повече от година в Сърбия го посрещнаха с преведени статии от жълтите вестници и въпроси дали е хомосексуалист. Сега по улиците на Белград могат да се срещнат десетки деца, които носят фланелката с номер 15 и името на българина. Роденият в Златица бранител често е подценяван у нас, но към днешна дата е един от най-прогресиращите родни футболисти и Любо Пенев едва ли може да си представи защитата на националния отбор без него. Успешните включвания при статични положения (например гола срещу Швейцария в евроквалификацията в Базел) са само бонус към все по-стабилната му игра в центъра на защитата. За своите 24 години Иванов има солиден опит в три първенства и 25 мача с националната фланелка. Цената му се качва постоянно и вече е около 2 млн. евро, което за бранител не е никак лоша сума. Няколко клуба от Испания и Италия бяха готови да го купят още това лято, но Партизан отказа да го пусне заради амбициите за пробив в Шампионската лига. Почти сигурно обаче още на полусезона българинът ще осъществи трансфер, след който ще се докосне до истински големия футбол.
"Българинът Иван Иванов вкара изключително ценен гол. Гол, който ще донесе 1,3 млн. евро на Партизан, но който няма цена за феновете. Този гол върна техните усмивки", написаха в Сърбия.
"Иван Иванов спечели навиячите още когато реши да играе в мач, който беше ден след смъртта на майка му. Сега вече той завинаги влезе в сърцата им", гласи друг коментар в медиите.
Естествено, всички определят Русия за играч на мача и му дават най-висока оценка. Когато подвизите на Стоичков, Костадинов, Пенев, Лечков, Балъков и останалите герои от САЩ′94 вече са само спомен, а Бербатов се разписва по-често във фейсбук, отколкото в противниковите врати, трябва да оценяваме и това.
Видео от мача
––