2013-09-17 14:01:00
Прогнозите се сбъднаха. Лесното за националите приключи още през пролетта, а мачът с Армения е най-решаващият до момента в световните квалификации. А също и това, че да си без загуба в съвременния футбол не значи абсолютно нищо, щом си без достатъчно победи. Докато си губим времето да се лашкаме от крайност в крайност ние се окопаваме все повече и повече в златната среда. Дори за нея обаче трябва повече предвидимост и постоянство, а ние все още го нямаме.
Това разбахме от последните три мача на трикольорите. Загубихме неприятно от Македония и колкото да неглижираме това, трябва най-сетне да разберем правилно номер едно във футбола – "Всеки мач е важен!". В Скопие паднахме след слаба игра, като само единици бяха тези, които не разочароваха. И кой знае защо точно един от тях не игра в Италия. Иронично, но и показателно, че одите на радостта са крайно пресилени.
Палермо се очакваше да бъде крайъгълния камък на тези квалификации. Прогнозите спрямо България се сбъднаха, но странните развръзки в останалите мачове доведоха нещата до пълна истерия. Загубата с 0:1 не е повод за гордост, колкото и страхотни спасявания да е направил вратарят на италианците. Просто защото България показа две лица. Отчайващо първо полувреме и сносно второ, в което спрямо чистата статистика дори изпуснахме победата.
Но на какво трябва да обърнем внимание? Преди всичко на несигурността в защитата като се започне от вратаря. Точно той трябваше да седне на скамейката за сметка на Владислав Стоянов, който играе редовно и стабилно от началото на сезона, а срещу Македония се легитимира напълно за националния отбор. Иначе какъв е смисълът да играеш добре, след като след това някой друг излиза на терена във важната среща? А Михайлов дори направи грешка за гола. Нещо, което мина покрай натруфената еуфория около трите пропуска. Освен това синът на президента на БФС е загубил игрова практика.
Николай Бодуров пък играе като тотално абониран за мястото си, независимо в каква форма е, стига да си стои на краката. Не е срамно, че може да седне на скамейката.
Манолев от своя страна не е обличал клубна фланелка от пролетта, а Тонев беше във вихъра си преди да се преквалифицира в резерва в Астън Вила.
Срещу България пък имаше играчи, които далеч не оформят облика на съвременната Италия. Но все пак бяха достатъчно класни, за да спечелят с точно толкова, колкото им е необходимо. И те го направиха.
Непостоянството пролича и в следващия мач. Очакванията бяха едва ли не да вкараме нови 5-6 гола на Малта, но истината е, че можеше и да загубим и това нямаше да е никак нелогично на фона на показаното. Отново колебания в защита. Нападението печели битките, защитата печели войните. Това е всеизвестна истина. Грозно 1:0 (като на Италия) върши далеч по-добра работа от красиво, но безмислено 2:3 например. Да превръщаш атаката в самоцел пък е най-малкото излишно.
Уверявам ви, че никой нямаше да се прехласва по триковия удар на Ивелин Попов, ако не бяхме спечелили на Рицарския остров. Защото след двете греди на малтийците тази опасност си беше съвсем реална.
И идваме на мача с Армения през октомври. На него, не се ли случи нещо крайно благоприятно за нас като например двама арменци да се сбият на полувремето и ги изгонят или да вкараме бързи гол(ове), ни чакат най-тежките минути от началото на кампанията. Защото селекцията на бившата съветска република вече показа, че не я интересува временно класиране в групата и играе надъхано всеки мач. Биха Дания с много навън, удариха и Чехия – отбори, които ние все още не сме победили. Накратко – непредвидими са, освободени са, не вадят калкулатори да смятат на кое място са сред вторите в групит и това всъщност е най-опасното в цялата ситуация. А всички помним 1993 г., когато ние бяхме освободени…
И малко за мантрата "серия без загуба". За щастие тя приключи, за да спре да се преекспонира. Крайно време е да се разбере, че загуба и победа срещу Дания например щеше да е далеч по-добре от разменени по един равен. Най-малкото, сега щяхме да имаме точка в повече и още една в класирането на вторите отбори.
Като казахме за вторите отбори, не може да не си зададем въпросът, дали това е най-удачното решение. Една завързана, равностойна група каквато на практика е нашата и в която ще изгори със сигурност един измежду Дания и Чехия – редовни участници в големи шампионати, със сигурност ще създаде ситуация като сегашната – малко точки в импровизираното класиране на деветте отбора. А в случая се появихме и ние, за да объркаме сметките на гореспоменатите държави.
И в края сме длъжни да признаем това, което се вижда от всички – българският отбор израстна. От Четвърта урна, докаран от "специалиста с разкопчания дюкян" и след серия от опити да играе "правилен" футбол, днес отново сме сред тези, с които трябва да се съобразяват всички. А това е най-важното, защото до този момент се стига много трудно. И Любослав Пенев очевидно е човекът, който помогна на "трикольорите" да се разпознаят не просто като сбор от най-добрите български играчи на своите постове, а като истински отбор.
А това е голямата победа на тези квалификации!
Материал за в-к "Живота днес"