2014-09-04 19:05:00
В неделя Велизар Димитров ще получи златна звезда в Алеята на славата на ЦСКА. Заслужено! Трикратният шампион на България е един от най-добрите футболисти, играли в "червено" през новия век. Беше лидер на ЦСКА при последната титла през 2008 година.
Днес Велизар е скаут за своята втора футболна любов – украинския Металург Донецк. Благодарение на него ЦСКА организира контрола между двата отбора в неделя. Тя беше определена като бенефис на Димитров, но нещата се оказаха по-различни.
"Червената" легенда даде интервю за "Труд" и открехна завесата кога ще е последният мач в кариерата му.
– Планирахте ли как ще излезете от тунела на "Българска армия" в неделя вечер, г-н Димитров?
– Въпросът е право в целта – няма да изляза. Просто няма да участвам в мача ЦСКА – Металург Донецк. Това ще е много сериозна контрола, а аз вече не съм професионален футболист. Помогнах да има такъв двубой, но мачът няма да ми е бенефис. Ще бъда на “Българска армия” и се надявам да видя много фенове. Както съм свикнал да виждам, докато играех в ЦСКА. Ще честваме съединението на България, което е предния ден. Инициативата е чудесна и искам да стане един “червен” празник.
– Каква беше ролята ви в организацията?
– Направих контакт с Металург по молба на ЦСКА. Добре, че реагирахме бързо. Престижно е за Металург да се срещне с най-титулувания български отбор и лидера в класирането в момента.
– Щом няма да има ваш бенефис сега, кога да го очакваме?
– Не мога да се ангажирам с дати. Трябва сериозна подготовка, време. Не е реално само за седмица да успея да поканя хората, които искам. Вече съм говорил със специалисти, които да ми помогнат в организацията. Тайни няма да издавам, нито имена. Ще ви кажа само едно – в моя бенефис ще бъде застъпено особено много името ЦСКА.
– Не се ли отказахте прекалено рано от футбола?
– Мнозина това казват. В Украйна хората бяха изненадани от решението ми. Но човек сам чувства кога е дошло времето да каже "стоп". Намирах се в чудесна форма. Най-добрата от целия ми престой в Металург. Вероятно реших така заради емоция. Трудно е след толкова години да се откажеш от голямата си любов – футбола. Но камъкът е хвърлен и няма да се върне.
– За какво съжалявате най-много?
– Имах огромно желание да играя в голям европейски отбор.
– Не е тайна, че Ливърпул, Порто и Бенфика ви искаха…
– Да, истина е. Огромно признание за моята работа на терена. Опитвах се да не обръщам внимание, макар че ми беше приятно. Да те поиска Ливърпул е нещо много специално. Португалските грандове – също.
– А защо не стана?
– Въпросът не е към мен, а към отговорните фактори в ЦСКА тогава. Безсмислено е да дълбаем в миналото. Не заиграх в Ливърпул, но играх на “Анфийлд”. Не само играх, а победих. С екипа на любимия ми ЦСКА. Така е трябвало да стане в моята кариера. Не съжалявам за нищо. Отидох в Металург, където бях посрещнат като приятел, като брат. И наистина, сега има хора в Донецк, които ги приемам точно за такива. Феновете ме уважаваха страшно много.
– Кой е най-паметният ви мач?
– Победата над Байер Леверкузен в София, с която влязохме в групите на Купата на УЕФА. Дори съвсем скоро гледах пълен запис. Незабравими остават победата над Ливърпул, над Левски. Имам много моменти, с които да бъда горд. И като направя равносметка, те са много повече от лошите.
– Какво казват приятелите ви в Донецк за положението в Украйна? Ходили ли сте скоро там?
– Откакто започнаха военните действия, не съм бил. От гледна точка на сигурността въобще не е желателно да се стъпва в този район. Бях за последно в началото на протестите. Струваше ми се безобидно, а така мислеха и моите приятели. Днес е коренно различно. Никой не вижда къде е изходът. Много политически игри са намесени, а жертви са невинни хора.
– Какво искат в Донецк?
– Искат единствено да живеят в мир, нормално. Донецк е прекрасен град. Има работа за хората. Сега например базата на Металург е превзета от сеператисти.
– Къде тренира отборът?
– Избрахме една база в Киев. Там играят, там тренират. Много е гадно, когато след мач не можеш да се прибереш у дома. Всички футболни хора страдат от ситуацията.
– ЦСКА изглежда по-силен, лидер е в класирането. Следите ли какво се случва?
– Никога не съм се съмнявал, че Стойчо Младенов ще постигне такива резултати. Ръководството прави всичко възможно да стабилизира клуба. И успяват! За съжаление ще минат поне десет години, докато ЦСКА си върне истинския блясък. Този, който е заслужил да има през годините. Дай Боже, да се намери компания, която да стабилизира финансово клуба. Не е нормално треньорите да се занимават с неща извън отбора. Но в момента няма избор.
– Какво си казахте на обяда с тима преди няколко седмици в "Царско село"?
– Чух много неща, които са се случвали през последните години, а е безумно да стават в ЦСКА.
– Възможно ли е ЦСКА да върне визитата на Металург в Украйна?
– Няма такава уговорка. Нека да се стабилизира положението в Украйна и най-лесното е да организираме мач и в Донецк.
– Бихте ли се върнали като ръководител в ЦСКА?
– Не е коректно да отговарям на такъв въпрос. Всички знаят, че съм цесекар в душата си. Но в момента работя за Металург и си върша всекидневно задачите. Какво ще стане в бъдеще, няма да гадая.
– Познавате добре бившите съветски републики. Какво да очакваме от старта на евроквалификациите в мача Азербайджан – България следващия вторник?
– Могат да ни създадат много проблеми. Не сме на ниво, че да подценяваме някой съперник. Азербайджан се развива много бързо и всеки ден футболът става по-силен. Влагат се и сериозни средства. Но нека и да не надценяваме съперника. Колкото и да се подобрява азерското ниво, ние не трябва да се плашим. А напротив – да излезем мобилизани и да победим. Оптимист съм, че ще победим Азербайджан. Това ще е добър старт и надежда за класиране на европейското.