2012-02-28 18:01:00
Скоулс и Гигс са безценни за Манчестър Юнайтед
Често коментираме футболното
дълголетие на някои играчи, чиито дебюти почти не си спомняме. Защо
Алекс Фъргюсън, заложил неведнъж на младостта и имал търпението да
дойдат резултатите, върна в отбора 37 годишния Пол Скоулс?
Защо при
добрия старт на сезона от страна на младите Клевърли и Джоунс (когато
бе използван като вътрешен халф), ветерана отново е основна фигура
в състава на "Червените дяволи"? Рискованао решение в момент, в който
можеше и да се извършват трансфери. Докога една
година по-възрастният Райън Гигс ще преподписва контракта си?
Къде ще
спре подобряването на рекордите му?
Отговорите на тези въпроси ги дават
самите играчи с представянето си на терена, с постоянството в играта
им, със спокойствието с което реагират в сложни ситуации. Нo в ранния
неделен следобед, след мача с Норич, спокойно мога да твърдя, че именно
двете "стари пушки" оставиха Юнайтед в борбата за титлата.
И не само заради отбелязаните голове.
Не! Двамата играха с такъв заряд, че не исках да си представя отбора
без тях. Скоулс бе като компютър, всяко отиграване бе с мисъл, и въпреки
че сбърка малко преди гола за мен той бе играч на мача. С
отбелязването на гола в добавеното време Гигс ознаменува 900-ия!!! си
мач за клуба и показа че винаги може да се разчита, на него макар
позагубил бързина. Използването му на различни позиции говори
за високата му футболна интелигентност.
Връщайки се на възрастта във футбола и
анализирайки днешния мач задължително трябва да клиширам: НЯМА СТАРИ И
МЛАДИ, ИМА МОЖЕЩИ И НЕМОЖЕЩИ! Младите играчи в отбора имат късмет да
попиват от тези легенди, но и отговорността да стигнат тяхното ниво на
професионализъм, на лоялност, на футболни аргументи. Затова колкото
по-дълго Скоулс и Гигс са в Юнайтед, толкова повече играчи като
Клевърли, Джоунс, Смолинг ще израстват. И един ден те може да бъдат също
толкова важни, колкото сега са Скоулс и Гигс. И сър Алекс разбира добре
това!
Бойко Величков