По материал на Джо Донахю/FourFourTwo
Три милиарда и половина паунда. Четири трансфера над 100 милиона. 33 от 50-те най-скъпи сделки през лятото. А Ковънтри счупи клубния си трансферен рекорд три пъти за един месец. Ако това не е Суперлигата, какво е?
Преди няколко години идеята за Европейска Суперлига предизвика огромен скандал. Фенове протестираха, клубове се оттегляха, а традиционният футбол се обедини срещу концепцията за затворено състезание на най-богатите. Само че футболът очевидно е намерил далеч по-елегантно решение.
Просто превърна Висшата лига в Суперлигата.
Разбира се, официално всичко е наред. Има 20 отбора, има изпадане, има промоция, има исторически клубове от различни градове и региони. Но финансовата пропаст между английския елит и останалата част от европейския футбол, която съществува от години, вече изглежда почти абсурдна. Само трансферното лято на 2026 г. даде достатъчно доказателства за това.
3,5 милиарда паунда. Просто така
Клубовете от Висшата лига похарчиха приблизително 3,5 милиарда паунда за нови футболисти през лятото. Средно това прави около 175 милиона паунда на клуб. За сравнение, всички клубове от Серия А са дали около 940 милиона паунда, Бундеслигата – 673 милиона, Ла Лига – 650 милиона, а Лига 1 – 523 милиона.
Тоест английската Висша лига е похарчила с около 720 милиона паунда повече от останалите четири водещи първенства взети заедно. Да, правилно прочетохте. Висшата лига сама е похарчила повече от Серия А, Бундеслигата, Ла Лига и Лига 1 общо. А после някой ще каже, че Суперлигата още не е дошла.
Четири трансфера над 100 милиона
Това лято четирима футболисти преминаха границата от 100 милиона паунда – Енцо Фернандес, Елиът Андерсън, Брадли Баркола и Морган Роджърс. И това е същият брой сделки над 100 милиона паунда, който имахме общо през предходните три трансферни прозореца във Висшата лига.
Още по-показателно е друго число. 33 от 50-те най-скъпи трансфера в света това лято са били към клубове от Висшата лига. Само пет са в Серия А, четири в Ла Лига, три в Лига 1 и три в Саудитската професионална лига.
Ковънтри счупи собствения си рекорд три пъти
Завърналият се в елита след четвърт век в по-долните дивизии и стигнал до четвъртото ниво на английския футбол Ковънтри Сити счупи клубния си трансферен рекорд три пъти в рамките на един месец. На 11 юли Лум Чауна стана най-скъпият футболист в историята на „небесносините“. На 4 август Карл Ръшуърт подобри рекорда. Три дни по-късно Калеб Йиренки направи и него история.
Три трансферни рекорда. Един месец. И това не се случва на клуб, който внезапно е спечелил Шампионската лига. Това е Ковънтри – клуб, който само допреди няколко години се бореше да се върне сред най-добрите. Добре дошли във Висшата лига!
Хъл Сити похарчи пари като никога досега
Другият пример е Хъл Сити. След промоцията си клубът привлече 18 нови футболисти, като осем от тях струват поне 10 милиона паунда. За сравнение – преди това Хъл беше плащал 10 милиона или повече за само двама футболисти в цялата си история. Сега го направи осем пъти за едно лято.
Причината е проста: приходите от участието във Висшата лига позволяват на клубове, които доскоро нямаха подобна финансова мощ, да работят на съвсем друго ниво. И Хъл не се ограничи с Англия. Новите му играчи дойдоха от клубове като Райо Валекано, Спортинг Лисабон, Олимпиакос, Дженоа, Ница и Унион Берлин.
Ипсуич даде 189 милиона… и пак може да изпадне
Третият новак – Ипсуич Таун похарчи около 189 милиона паунда, но въпреки това остава сред фаворитите за изпадане. Всъщност – вторият най-голям фаворит според букмейкърите. Трудно е да намерим друга лига, в която това да изглежда нормално.
Всъщност поведението на новаците е логично – те са наясно с огромната спортно-техническа пропаст между Висшата лига и Чемпиъншип, а примерът от последните сезони, в два от които тези които влязоха, изпаднаха веднага, е все още пресен.
Борнемут купува от Бенфика
Ето още един знак, че йерархията в европейския футбол се променя. Борнемут привлече Антонио Силва от Бенфика за около 20 милиона паунда. Само допреди няколко години подобен трансфер би изглеждал почти невъзможен. Днес играч от един от най-историческите клубове в Португалия може да избере отбор, който все пак се води средняк от Висшата лига, защото финансовите условия в Англия са просто в друга категория.
Фулъм взима трима от Реал Мадрид
Фулъм пък привлече трима футболисти, минали през школата на Реал Мадрид. Алваро Арбелоа, който има богат опит именно в структурата на „кралския клуб“, вече работи на „Крейвън Котидж“. Самата комбинация Реал Мадрид → Фулъм доскоро звучеше като нещо от Football Manager, а сега е реалност.
40 милиона за вратар?
Джеймс Трафорд премина в Лийдс за 40 милиона паунда. Това го превърна в петия най-скъп вратар в историята на футбола. В същото време във Висшата лига сумата от 40 милиона вече изглежда почти като разумна инвестиция. И това вероятно казва всичко.
Ливърпул даде 28 милиона за 18-годишен вратар… и го върна под наем. 18-годишният белгийски вратар Лука Брюгманс има само 15 мача на професионално ниво, а след трансфера се върна под наем в Генк. Тоест английският клуб плати 28 милиона паунда за футболист, който дори няма да играе за него през сезона. Колко клуба извън Висшата лига могат да си позволят подобен лукс?
Манчестър Сити даде 236 милиона за трима почти еднотипни играчи
Манчестър Сити похарчи общо 236 милиона паунда за трима полузащитници – Елиът Андерсън, Аюб Буади и Енцо Фернандес. И това не е опит за спасяване от изпадане, а подсилване на отбор, който вече е сред най-богатите и успешни клубове в Европа.
Нюкасъл даде 30 милиона за футболист с 12 мача като титуляр
Нюкасъл плати 30 милиона паунда за Аладжи Бамба, който има едва 12 мача като титуляр в професионалната си кариера. Междувременно клубът успя да убеди Матиас Фернандес-Пардо да напусне Лил, въпреки че френският тим му е давал възможност да играе в Шампионската лига. Тук вече не става въпрос само за пари.
Става въпрос за икономическа гравитация. Парите на Висшата лига привличат всичко към себе си.
А Тотнъм даде 85 милиона за футболист с пет международни минути
Последният пример е Матейш Фернандеш. Тотнъм плати 85 милиона паунда на изпадналия Уест Хем за полузащитника. Футболистът е талантлив, няма спор. Но има и един малък детайл – преди трансфера си той е записал само пет минути за националния отбор. И въпреки това цената е 85 милиона паунда. Защото във Висшата лига 85 милиона вече е сума, която можеш да извадиш, да подпишеш и да продължиш деня си.
Суперлигата не се случи. Тя просто се премести
Проблемът с тезата за Висшата лига като „Суперлига“ е, че тя е едновременно преувеличена и плашещо точна. Висшата лига все още е открито първенство. Всеки може да изпадне. Всеки може да се изкачи. Има традиция, история и футболна романтика.
Англия вече играе в собствена категория. Особено що се отнася до финансите.
Най-добрите играчи искат да отидат там. Най-големите телевизионни пазари са там. Най-големите трансферни суми са там. И дори клубовете в средата и долната част на таблицата разполагат с финансови възможности, които голяма част от традиционните европейски грандове могат само да гледат.
Така че може би Европейската Суперлига наистина не е умряла. Просто вместо 12 клуба с общ турнир получихме 20 английски клуба с 3,5 милиарда паунда за трансфери. И ако това не е Суперлига в disguise, както казват англичаните, то поне е нейният финансов братовчед.