2012-04-12 23:38:00
Лутц Пфаненщийл не е играл само на Луната, почти е умирал на терена, лежал е в сингапурски затвор за… отлична игра!
Запознай се с Лутц Пфаненщийл, единствения професионален футболист, играл на всички шест континента и оцелял в три близки срещи със смъртта! Вундаба!
Преди да се зачудиш защо не си го чувал – просто няма начин да си го чувал. Лутц Пфаненщийл е дотолкова посредствен откъм футболни качества, че най-голямото му постижение са петте мача за юношеския национален на Германия в периода 1986-1987, всичко останало е на ниво българска Б група.
Въпреки това роденият в баварското градче Цвийзел вратар може да се похвали с факта, че е подписвал професионални договори с 25 отбора от целия свят – от Англия и Германия през Норвегия и Бразилия, та до Сингапур, Нова Зеландия, Малайзия, Намибия и Албания.
"Всичко започна, когато бях на 20 – предложиха ми да подпиша с аматьорите на Байерн и да играя в регионалната лига с евентуална опция да ме викнат в първия отбор. На мнозина им се стори странно, че отказах и отидох в Малайзия, но за мен беше важно да играя професионален футбол”, разказва Пфаненщийл.
Макар да е играл в Германия и Англия, Лутц твърди, че е оставил сърцето си в Норвегия: "Всичко – и хората, и клубовете, и атмосферата – всичко беше на ниво. Иначе е ясно, че в Бразилия футболът е религия, а в Англия се играе най-качествено."
За Англия обаче вратарят не иска да си спомня – и то не защото не изиграва дори един мач за Уимбълдън и Нотингам, а вместо това е изпращан под наем по цялата планета, а заради един инцидент през 2002, когато пази за Брадфорд Парк Авеню.
"Скочих за една висока топка и паднах на земята, а противникът някак се подхлъзна и заби коляното си с цялата си тежест в гърдите ми. Почти всички органи в горната част на торса ми бяха престанали да функционират. На три пъти съм изпадал в клинична смърт и съм оцелял само благодарение на физиотерапевта”, твърди Лутц. Съдията Джон Мос дори прекратява двубоя.
С Уимбълдън, за който не изиграва нито минута, е свързан и весел момент.
"Два-три дни след като пристигнах в отбора, отидохме да тичаме в парка. По едно време някой извика нещо, всички ме хванаха и ми съблякоха дрехите. Беше през ноември, студът бе невероятен. Взеха ми всичко, включително обувките и слиповете, и офейкаха – разказва той. – Легнах в една канавка и не знаех какво да правя. Реших да тичам, иначе щях да замръзна. Бягах около три мили до тренировъчната база и се прикривах, доколкото мога, от дамите, които разхождаха кучетата си в парка. Сега се смея на тази случка, но тогава не ми бе никак забавно", обяснява вратарят.
Най-лошият момент идва при престоя му в Сингапур, когато е обвинен в уреждане на мачове и лежи 101 дни в затвора.
"Не мисля, че в света има много по-лоши затвори от този – твърди вратарят. – В Сингапур живеех охолно, бях и модел на "Армани", имах свое тв шоу, футболът бе добър. Изведнъж обаче се озовах в тясна бетонна килия и всичко се обърна с главата надолу. Шокът бе огромен. Може да се каже, че Югоизточна Азия е столицата на черното тото. А моят случай бе доста странен, защото всъщност бях обвинен, че съм играл прекалено добре. Спечелихме два мача, а един завършихме наравно, в който бях избран за най-добрия на терена. Ако съдията в съда ти каже, че си играл по-добре, отколкото обикновено, не е много логично. В крайна сметка нещата се оправиха. Доказателствата отпаднаха след обжалването, защото нямаше никакво раздаване на пари. Излязох от затвора след 101 дни и станах по-добър човек. Това бе най-тежкият период в живота ми, но и времето, в което научих най-много", откровен е Пфаненщайл.
По-късно обещания за добри пари го пращат и в Южна Америка, а трансферът в бразилския Херман Айхингер го прави единственият футболист в историята, играл на шест континента:
"Спомням си една безумна случка – играехме с Авай, бяхме извършили три смени, а съдията ни извади три червени картона. При резултат 2:0 за съперника президентът ни слезе от ложата и нареди нещо на треньора, който го повтори на капитана. В следващия момент двама от нашите се проснаха на тревата и отказаха да станат. Съдията ги подкани, но те просто останаха да лежат. Това ни остави с шестима полеви играчи и реферът бе принуден да свири край в 88-ата минута."
През 2009 г. 38-годишният днес Лутц пази, но съчетава играта с функциите на треньор и изпълнителен директор на намибийския Рамблърс, а успоредно се занимава и с вратарите на националния отбор.
На 1 октомври 2009 глоубтротърът издава и автобиографията си "Без спирачки", дори твърди, че дори е влязъл в контакт със сценаристи за филмирането на историята.
"Наистина имах интересна кариера, но не съм сигурен колко души биха отишли да гледат Историята на вратаря Лутц Пфаненщийл. На тяхно място не бих", смее се немецът и разказва за новата си страст – борбата за адекватна реакция на глобалното затопляне. За целта Лутц е сформирал 26-ия си отбор – Глобал Юнайтед (в списъка със звезди е и Краси Балъков), който ще играе демонстративни мачове по цялата планета, за да алармира за опасностите от онова, което преди два броя Maxim разби на пух и прах
Лутц под лупа
1986-89 СК Цвийзел, ФРГ
1989-91 ФК Филсхофен, Германия
1991-93 Бад Кьотцтинг, Германия
1993-94 Пенанг ФА, Малайзия
1994 Уимбълдън, Англия
1995 Нотингам Форест, Англия
1996 Орландо Пайрътс, ЮАР
1997 ТПВ, Финландия
1997 Хака, Финландия
1998-99 Вакер Бургхаузен, Германия
1999-00 Гейланг Юнайтед, Сингапур
2001-02 Дънидин Текникал, Нова Зеландия
2002 Брадфорд ПА, Англия
2002 Хъдърсфийлд, Англия
2002 АСФ Хам, Германия
2003 СК Берум, Норвегия
2004 Калгари Мъстангс, Канада
2004-06 Отаго Юнайтед, Нова Зеландия
2006-07 Влазня Шкодер, Албания
2007 Бентонит, Армения
2007 Ванкувър Уайткапс, Канада
2008 Херман Айхингер, Бразилия
2008 Флекерьой, Норвегия
2009 Манглеруд Стар, Норвегия
2009 Рамблърс, Намибия
През 2007 е играещ треньор на Бентонит (Армения), през 2008 г. е асистент във Флекерьой, а през 2008-2009 е треньор на вратарите на Куба. Треньор на вратарите на Манглеруд е през 2009 г, а след това – и на Намибия. От 2011 г. е скаут на Хофенхайм, но никой не знае докога…
Източник: maximonline.bg и Стандарт