2013-05-14 16:38:00
В сряда се решават трофеите в Лига Европа и за Купата на България
За добро или за лошо, футболният сезон е към края си – и този у нас и този в Европа. Ред е на най-достойните да запълнят клубните витрини с престижни отличия, а на 15 май в един ден два трофея ще акостират по едно и също време у нас и някъде между Лондон или Лисабон. Финалът за Купата на България в Ловеч и финалът в Лига Европа в Амстердам.
Звучи все едно сравняваме Бьоф Строганоф със съмнително кебапче на автогарата в Овча купел, но историята не веднъж и два пъти ни е доказвала, че лъскавата евроопаковка не винаги означава еврокачество. Понякога дори се случва точно обратното, още повече че в Амстердам излизат два отбора, далеч от еталоните за атрактивен футбол. Цяло щастие е обаче, че не ни се налага да избираме и можем спокойно да наблюдаваме и двата мача.
През цялото си досегашно съществуване Лига Европа и турнирът, който я предшестваше – УЕФА, винаги са давали възможността на малките отбори да потанцуват на най-висока сцена. Изненадите никога не липсват, но като цяло в края среща си дават най-добрите. Тази година в последния мач ще участват Челси и Бенфика. Англичаните имат невероятния шанс да спечелят втора поредна европейска купа, макар и не в Шампионската лига както миналата година, докато португалците правят завръщане на този етап след дълго отсъствие (30 години от последния финал в купата на УЕФА, загубен от Андерлехт и 23 години от загубения мач с Милан в Шампионската лига).
Като споменахме "малките отбори" някак неволно се сещаме за българското участие тази година. То за съжаление беше трагично. ЦСКА излезе със самочувствие срещу словенския Мура, но отстъпи след два равни мача, докато Левски наведе глава пред вдъхновения Сараево. Третият ни участник Локомотив Пловдив направи завръщане след дълги години извън евротурнирите, но силите му стигнаха за атрактивно равенство 4:4 у дома с Витес и резонна загуба като гост.
Равносметката – шест мача, една победа, три равни и две загуби с голова разлика 8:11. Единайсет гола, отбелязани ни в шест мача от отборите, които само до преди няколко години все още подминавахме по инерция. Махаме с ръка, успокояваме се, че ни е провалил я съдията, я топлото време, я гражданската война в Занзибар и чакаме по-добри дни… Толкова за нашите звезди.
Иначе Лига Европа, която чака последния си мач за този сезон, тази година видя наистина големи отбори. Ливърпул, Тотнъм, Нюкасъл, Интер, Атлетико Мадрид, Мьонхенгладбах, Щутгарт, Аякс – всички са виждали бласъка на най-престижния и комерсиален футболен турнир, но сега трябваше да се задоволят с участие във второто по сила евро-съревнование. Направиха го според възможностите си, като дадоха път и на новите "звезди" – Фенербахче, Базел, Рубин и Махачкала.
Едните се представиха по-добре, другите не толкова, имаше и драма (Интер – Тотнъм няма да се забрави дълго време). Имаше изненади – за някога приятни, за други не съвсем. Фенербахче бe на една изпусната дузпа от финал, който най-малкото щеше да има повече страст при присъствието на турския отбор. Базел пък продължи да впечатлява, след като сложи началото преди два сезона в Шампионската лига.
Някои обаче наведоха глави доста рано. Все още водещият се актуален носител на трофея Атлетико Мадрид каза "Чао" на 1/16 финалите, а финалистът Билбао дори не прескочи групите. Разочарование имаше за Марсилия, но най-голям беше ударът за холандските тимове ПСВ и Твенте, които също не стигнаха до фазата на вторите елиминации.
До финала стигнаха отбори, елиминирани в групите на Шампионската лига. Бенфика се справи последователно с Леверкузен, Бордо, Нюкасъл и Фенербахче. До полуфинала всички съперници бяха преодолени с по два гола разлика в общия резултат, а в първия мач с Фенербахче съперникът изпусна дузпа, с което сблъсъкът на практика беше решен.
Челси преживя разочароващи моменти и загуба на възможността да защити титлата си в Шампионската лига, но в Лига Европа се впусна с нова мотивация и нов наставник. Елиминирането на Спарта стана в последната минута, тежко беше и срещу Стяуа, инфарктни моменти имаше и срещу Казан. На полуфинала с Базел изглежда беше най-леко – 5:2 общ резултат и сериозни надежди за купа и този сезон.
Някак неусетно се пренасяме на югоизток от Амстердам в слънчевия град на люляците Ловеч, където среща ще си дадат Левски и Берое. Те ще спорят за националната купа на България, а чрез нея и за участие в Европа именно в горепосочения турнир.
Няма какво да се лъжем – комбинацията от шанс и спортно-технически качества изпрати двата най-достойни отбора на последния мач. Левски не си даде особен зор срещу Разлог, а в следващия етап отнесе Черно море. Промъкна се през иглени уши срещу Литекс (общ резултат 2:2 и гол на чужд терен), а полуфиналът с Локомотив беше по-скоро рутинен.
Берое осъзнаваше прекрасно, че късметът от преди две години, когато грабна трофея след мачове срещу отбори от Б група няма да се повтори, въпреки че и този сезон им "тръгна" чудесно с тренировъчни мачове със Свищов и Мездра. Добър жребий ги зарадва и на 1/4 финала, когато срещнаха неособено класния Гоце Делчев. Полуфиналът обаче беше истинското предизвикателство на "зелените" – да се изправят срещу Славия, който с цената на всичко търсеше трофея, с който да зарадва феновете си навръх вековния си юбилей. Берое изигра два класически турнирни мача и след 0:0 и 1:0 успя да стигне до последния двубой.
Берое срещу Левски винаги е интересен мач. Като изключим разбира се последния в шампионата, когато "зелените" направиха показно в първите 15-на минути, а след това случайно или не, дадоха глътка въздух на бившия си наставник Илиан Илиев, тогава треньор на "сините", след загубиха безславно с 0:2.
Старозагорци обаче бяха с основна заслуга за това от България да си тръгне треньорското недоразумение Ратко Достанич, след като победиха неговия Левски насред Герена, при това съвсем наскоро. За това "сините" фенове все още са им благодарни…
И все пак какво да очакваме тази сряда?
За щастие ще гледаме два оспорвани мача. В единия случай става дума за престиж (Ловеч), в другия за престиж и много пари (Амстердам).
Левски върви нагоре от няколко седмици, докато след силен период Берое се задъха, при това срещу отбори от дъното. Мотивацията обаче е голяма и в София и в Стара Загора. Ако трябва да се облегнем обаче на клишето – Левски е фаворит срещу всеки отбор в България.
Реализмът за другия мач казва – Челси ще е шампион, при това още преди полунощ (българско време), което с думи прости означава – победа в редовното време. Футболът обаче затова е велика игра и затова го обичаме толкова, защото с изключение на мачовете на Славия срещу изпадащи отбори в края на сезона, като цяло е непредвидима игра.
Другата седмица – какво да очакваме преди финала в Шампионската лига?
За в-к "Животът Днес"
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на Берое във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com